Войната в Украйна не върви особено добре за "добрите сили". Украйна бавно губи на източния фронт. Армията ѝ изпитва недостиг на човешки ресурси, донякъде и на боеприпаси. Операция "Курск" през лятото влезе в заглавията на вестниците, но не промени коренно цялостната динамика на бойните действия. Кампанията за нанасяне на дълбоки ракетни удари в Русия изглежда обещаваща, но е ограничена от неувереността на Запада. Широко пропагандираният "План за победа" на Украйна, който включва стремеж към членство в НАТО, не получи особена подкрепа от САЩ.
С влошаването на обстановката в Украйна във Вашингтон се засилва натискът за постигане на споразумение чрез преговори. Проблемът е, че никой не знае как да превърне влошаващата се обстановка на бойното поле в достоен мир. Още: Зеленски каза каква ще е първата руска стъпка към мир
Плановете
Планът на бившия президент Доналд Тръмп е най-простият: възможно най-скоро да събере руския диктатор, издирван от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца, Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски и да ги заплаши с тежки последици, ако войната не приключи. Тръмп би могъл да каже на Зеленски, че рискува да загуби помощта на САЩ, ако не сключи сделка; той може да съобщи на Путин, че САЩ в случай на съпротива от страна на Русия ще увеличат размера на помощта или ще наложат на Москва по-сурови санкции.
Стратегията отговаря на имиджа на грубиян на Тръмп. Прекъсването на американската помощ бързо би поставило Украйна на колене. За съжаление не е толкова ясно защо заплахата за повече американска помощ за Украйна би уплашила Путин, като се има предвид, че Тръмп прекара години в оплакване колко струва досегашната помощ.
Подозирам, че планът на Тръмп не е за осигуряване на изгоден мир, а за осигуряване на мир на всяка цена. Изглежда, че Тръмп предвижда Украйна да се откаже от окупираните си територии (може би да замени окопаването си вътре в Русия при Курск за незначителни отстъпки) и вероятно да се съгласи да ограничи отношенията си със Запада в замяна на прекратяване на огъня, което няма да продължи нито минута повече, отколкото Путин иска.
Вторият подход, подкрепян от средите на демократите за националната сигурност, е по-реалистичен, тъй като признава, че Украйна се нуждае от по-благоприятни карти за игра. САЩ ще продължат да помагат на украинците да защитават територията си с надеждата в крайна сметка да превърнат в непосилна стойността на руския военен натиск. Вашингтон може умерено да затегне санкциите, като се насочи към някои китайски банки, които осъществяват стратегическа търговия с Русия. Ако вицепрезидентът Камала Харис спечели изборите за президент на САЩ, тя може да се опита да предостави още един пакет от помощ за Украйна, за да покаже на Путин, че не може да надвие Запада, и да помогне на Киев да се възстановява за поне една заплаха от нова офанзива. Може би тогава Украйна и Западът биха успели да водят дипломация от позицията на единството и силата. Още: Планът за победа на Украйна набира скорост
Този подход обаче също има очевидна слабост. Ако досегашната подкрепа от страна на САЩ не е накарала Путин да се откаже, защо една стратегия, която по същество включва повече от същото, сега би свършила работа? Вярно е, че Путин плаща ужасяваща цена за всеки километър и не може вечно да търпи големи загуби на жива сила и оборудване. Но предвид факта, че населението на Русия е почти четири пъти по-голямо от това на Украйна, армията на Зеленски може да окапе преди тази на Путин.
Проблемът тук е същото противоречие, което тормози американската политика от февруари 2022 насам. Вашингтон иска Украйна да спечели. По очевидни и разбираеми причини обаче – влиянието на конкуриращи се приоритети в Тихия океан, страхът от ескалация на конфликта с Русия – САЩ искат и да ограничат участието си.
Уви, невинаги можем да имаме всичко, което желаем. Днес мнозина смятат, че едно мирно споразумение би намалило разходите и рисковете, които САЩ поемат в подкрепа на Украйна. Но за постигане на споразумение, което не е равносилно на капитулация, може да са необходими по-високи разходи и рискове, от тези, които САЩ са поели до момента.
Путин знае това. Говоренето за компромис от страна, която настоява, че той трябва да бъде победен и дори свален, със сигурност го кара да бъде уверен, че нещата вървят по неговия вкус. Путин може да отговори на една мирна инициатива, като се придържа към максималистични цели – анексиране на няколко провинции, сериозно ограничаване на суверенитета на Украйна, а може би и сваляне на нейното правителство – докато силите му продължават да бомбардират и мачкат наред. Още: Полша не иска да е резерва - настоява за достъп до секретната част на "Плана за победа" на Зеленски
Или обратното - той може да се съгласи, ако смята, че деескалация сега може да му осигури победа по-късно. Ако предложи примирие по протежение на сегашната фронтова линия, той ще прехвърли бремето за продължаване на войната върху Украйна. Това ще раздели НАТО, като противопостави страните, които тихо подкрепят едно грозно споразумение, на тези, които се притесняват, че то ще окуражи още повече Москва. Прекратяването на огъня би могло да доведе до освобождаване от санкциите или поне до тяхното смекчаване. А ако Тръмп спечели и във Вашингтон надделее "Америка на първо място", Западът може и да загуби интерес към Украйна, щом престрелките секнат.
Всъщност едно мирно споразумение - независимо дали е добро или лошо за Украйна - няма да доведе до трайно решение на този проблем. Путин не се е отказал да превърне Украйна в руска сатрапия. Опустошената, оскотяла Украйна не ще може да се защити сама. Затова няма да има трайно уреждане, освен ако Западът не предостави на Украйна дългосрочни гаранции за сигурност, както и военна и финансова помощ, които са необходими, за да убеди Путин, че възобновяване на конфликта е лоша идея, пише Bloomberg.
В случай че САЩ, под ръководството на Тръмп или Харис, не се изправят пред този проблем, краят на настоящата руско-украинска война може само да даде началото на обратното броене до следващата. Още: Разочарование за ЕС: Страните от Персийския залив остават на ниво "подкрепа на думи" за Украйна
Автор: Хал Брандс
Превод: Ганчо Каменарски
