Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
С много хъс македонският премиер Християн Мицкоски обяви, че води срещу Борисов и Радев с 14:0.
Идеята му е, че страната ни е издала 14 присъди срещу македонската общност, а Северна Македония не е осъдила никого от българската общност.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Подготовката на сценарии в партийните централи за сглобки след 27 октомври вече е в ход. Но от три години играта на политическата сцена е ситуационна – краткосрочни и средносрочни планове, но на никой не му излиза сметката до край.
Може и да не знаете, но културното и образователното министерство във всяко “раздаване” при съставянето на всяко коалиционно правителство се дават за баланс и компенсация.
България е страната на чудесата. И тъкмо решиш, че си видял всички възможни, ти показват в социалните мрежи и по телевизията как столичните трамваи ги чистят с ракия.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Макаронът, през който Скопие гледа към Европейския съюз, става все по-крив. Накрая може да се окаже, че поради многото си претенции и великомакедонска комплексарщина страната ще остане далеч от Брюксел.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
Заигравка с абревиатурата на партията, от която бозае 20 години. Нищо повече от това не е дълбокомъдреното послание на Пеевски, че ДПС без ДС е Ново начало.
Клавишът "Esc" (escape) от компютърната клавиатура действа като бутон за отказ при работата по някоя софтуерна програма, за край на изпълнението на някой файл и прочие.
Демонстративният мач между Григор Димитров и Новак Джокович, който принципно се осъществи като добра благотворителна инициатива, в крайна сметка завърши по типично нашенски - силно да любим и мразим.
Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Макаронът, през който Скопие гледа към Европейския съюз, става все по-крив. Накрая може да се окаже, че поради многото си претенции и великомакедонска комплексарщина страната ще остане далеч от Брюксел.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
С много хъс македонският премиер Християн Мицкоски обяви, че води срещу Борисов и Радев с 14:0.
Идеята му е, че страната ни е издала 14 присъди срещу македонската общност, а Северна Македония не е осъдила никого от българската общност.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Подготовката на сценарии в партийните централи за сглобки след 27 октомври вече е в ход. Но от три години играта на политическата сцена е ситуационна – краткосрочни и средносрочни планове, но на никой не му излиза сметката до край.
Демонстративният мач между Григор Димитров и Новак Джокович, който принципно се осъществи като добра благотворителна инициатива, в крайна сметка завърши по типично нашенски - силно да любим и мразим.
Заигравка с абревиатурата на партията, от която бозае 20 години. Нищо повече от това не е дълбокомъдреното послание на Пеевски, че ДПС без ДС е Ново начало.
Клавишът "Esc" (escape) от компютърната клавиатура действа като бутон за отказ при работата по някоя софтуерна програма, за край на изпълнението на някой файл и прочие.
Може и да не знаете, но културното и образователното министерство във всяко “раздаване” при съставянето на всяко коалиционно правителство се дават за баланс и компенсация.
България е страната на чудесата. И тъкмо решиш, че си видял всички възможни, ти показват в социалните мрежи и по телевизията как столичните трамваи ги чистят с ракия.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем.
Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9.