Ивелин Михайлов, кралят-слънце на Исторически парк, император на миналото, настоящето и бъдещето, е фокусирал малко тромавата си мисъл върху едно и също изречение.
В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме.
След близо година на сглобки, некоалиции, меморандуми, задкулисие, което било станало предкулисие (по Петков), няма никаква причина да мислим, че тези проблеми на назоваването ще отпаднат.
Макар България да няма вече 20 години загуба на Европейско първенство по футбол (да не се обърка някой незапознат /че има ли такива/, не е защото все печелим, а защото ни не играем), Евро 2024 няма как да не даде почва и в българската политика - поне като алюзии и хиперболи.
Нормално е да има изненадани, които да питат кои са "Величие", кой е тоя Полковника, кой е оня другия, как му беше името - високия, въобще, откъде, как, защо.
Чували сте десетки пъти тази почти градска мълва, заживяла свой живот в социалните мрежи и в разговори: "Когато си тръгнат отвратените, остават отвратителните".
Нормално е да има изненадани, които да питат кои са "Величие", кой е тоя Полковника, кой е оня другия, как му беше името - високия, въобще, откъде, как, защо.
След близо година на сглобки, некоалиции, меморандуми, задкулисие, което било станало предкулисие (по Петков), няма никаква причина да мислим, че тези проблеми на назоваването ще отпаднат.
Чували сте десетки пъти тази почти градска мълва, заживяла свой живот в социалните мрежи и в разговори: "Когато си тръгнат отвратените, остават отвратителните".
Ивелин Михайлов, кралят-слънце на Исторически парк, император на миналото, настоящето и бъдещето, е фокусирал малко тромавата си мисъл върху едно и също изречение.
Макар България да няма вече 20 години загуба на Европейско първенство по футбол (да не се обърка някой незапознат /че има ли такива/, не е защото все печелим, а защото ни не играем), Евро 2024 няма как да не даде почва и в българската политика - поне като алюзии и хиперболи.
В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме.
Какво си рисуваше Бойко Борисов по време на скучния парламентарен дебат?
Никога ДПС не е изправяна пред такива трусове и скандали, каквито се вихрят в момента.
Бойко Борисов и Ахмед Доган доскоро изглеждаха като две успоредни прави, които в никаква далечина няма да се пресекат.
1 юли - вълшебният Джулай, е празник, който ни преобразява.
Не един, двама или трима, а куп водещи на телевизионни интервюта поставят на Николай Марков един и същ вездесъщ въпрос.
Ивелин Михайлов, кралят-слънце на Исторически парк, император на миналото, настоящето и бъдещето, е фокусирал малко тромавата си мисъл върху едно и също изречение.
В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме.
След близо година на сглобки, некоалиции, меморандуми, задкулисие, което било станало предкулисие (по Петков), няма никаква причина да мислим, че тези проблеми на назоваването ще отпаднат.
Хубаво е да не се правим на ударени, лошото е, че го правим непрекъснато.
Бял дим над парламента има, но сякаш е примесен с леко черни сажди и не е съвсем ясен.
Да бил жив Алексей Петров, щял Борисов да се разбере с “Промяната”.
Красива млада балерина предложила на възрастния Айнщайн да се оженят, а той изумен я попитал защо иска това.
Макар България да няма вече 20 години загуба на Европейско първенство по футбол (да не се обърка някой незапознат /че има ли такива/, не е защото все печелим, а защото ни не играем), Евро 2024 няма как да не даде почва и в българската политика - поне като алюзии и хиперболи.
Репортаж на Стоян Георгиев за Исторически парк бе излъчен вчера в "120 минути" по бТВ - задължително трябва да бъде видян.
Гласуването на последните избори е било в огромната си част с хартиена бюлетина.
Държавническата загриженост на партията-победител за народа трябва да бъде заслужено отчетена.
Попитали Наполеон: “Има ли нещо по-страшно от опиянението?
Нормално е да има изненадани, които да питат кои са "Величие", кой е тоя Полковника, кой е оня другия, как му беше името - високия, въобще, откъде, как, защо.
Чували сте десетки пъти тази почти градска мълва, заживяла свой живот в социалните мрежи и в разговори: "Когато си тръгнат отвратените, остават отвратителните".
Признавам – за пръв път, откакто мога да гласувам, бях на косъм да не го направя.
