Напоследък всеки път, при старта на всеки нов парламент, драмата е една и съща - кой да му е председател. Не че това е маловажен въпрос, но да се превръща в тема номер едно за народните избраници е, меко казано, неприемливо.
Държавата е стендбай от доста време, бавят се проекти, бави се усвояване на пари, проточилата се криза тотално отчайва хората и човек се пита дали пък не е по-добре нещо генерално да се промени.
Защото споровете кой да е председател предизвикват въпроса толкова ли ни е важно точно това в точно този момент? Трябва ли ни изобщо това, с което ни занимават, трябва ли ни този председател, който уж е значима фигура, а на практика нито контролира нещо в държавата, нито има кой знае какви правомощия, освен да (се опитва да) въдворява ред в пясъчника, в който вдетинените депутати се замерват, щипят и блъскат един друг?!
Още: След сблъсъци в кулоарите на парламента: Депутати искат повече камери
В същия ред на мисли изниква и въпросът за какво ни е такова Народно събрание, което за пореден път показва нефелност и игри в стил "всяка коза за свой крак". Да, вероятно демокрацията предполага точно това - пратени там по волята на народа, избраниците да отстояват всеки своето. Но - има едно "но". И то е във въпроса дали най-важното в момента е да отстояваш партийната си идентичност и поетите пред избирателите ангажименти. Или по-важно е обстановката да се успокои и да се стабилизира.
Нещата са съвсем прости - вместо да се търсят разделителни линии, да се търси общото. Има само няколко неща, по които компромиси са недопустими и когато те се артикулират ясно, по всичко друго може да се води диалог.
Но очевидно идеята изобщо не е такава. Тя по-скоро е да се тупа топката максимално дълго, да вземе кой каквото може, пък след тях и потоп.
Още: След изборите - няколко сватби и едно Виличий
Ако някой наистина държеше на изборния феърплей, тези избори щяха да бъдат касирани. Защото безпрецедентно високият купен вот означава безпрецедентно изкривено народно представителство. Тоест, това Народно събрание е далеч от реалната картина на народната воля.
Вероятно сценарият за избори до дупка устройва онези, чиято визия за бъдещето се изчерпва само със собственото им благополучие. Те наистина са много повече от останалите, които имат ясна политическа цел и тя далеч не е да купят апартаменти и за внуците си.
Как ще станем стабилна страна, ако всяко новоизбрано Народно събрание ни занимава седмици наред с избора на председател? И ако дейността му неминуемо довежда до избори и съответно - ново Народно събрание? И така до безкрай.
Цялата тази оперета се финансира с нашите пари - явно сме доста богати. То не бяха уж неотложни ремонти на старата сграда, то не бяха никому ненужни псевдокомисии, ефектът от които беше само проценти върху депутатската заплата. Че и скривалище се планира да се прави за безценните депутатски животи.
Междувременно нашите животи, драги зрители, изтичат.
Още: Народното събрание подготвя подземно скривалище за депутатите
Стъпка по стъпка парламентаризмът, разбиран и реализиран по този начин, върви към нанасяне на сериозни корекции - или в избирателната система, или във формата на държавно управление.
И основанията не са само във все по-купуваните избори. Има и други: отказът от упражняване на глас става все по-масов, партиите не предлагат достатъчно качествен човешки ресурс и в същото време мафията прави каквото си иска.
Разбира се, това ще продължи до един момент. Ще се появи външна или вътрешна сила, която ще разбуни духовете и този привидно заспал народ ще помете де когото види по пътя си.
И никой няма да се интересува кой, по дяволите, е председателствал поредното импотентно Народно събрание.
Автор: Евелина Гечева
