Признаването на грешки е любим и любопитен политически жанр. От една страна - рядкост, но за компенсация - със закъснение. Атанас Атанасов тези дни например се прояви в него, заявявайки следното:
"Допуснахме грешка с промените в Конституцията в частта за служебното правителство. Признавам си го. Дадохме възможност на тандема Борисов и Пеевски да си сформират такова служебно правителство, което да изпълнява всичките им прищевки. Ако пак има предсрочни избори, това служебно правителство отново ще работи за тях". Думите на лидера на ДСБ бяха чути в предаването "На фокус с Лора Крумова" по Нова тевизия.
Грешката беше фрапираща, а това необикновено откривателство можеше да се направи далеч по-рано. Щеше да спести колосалните главоболия около изборите, които по всички белези изглеждат като най-фалшифицираните от началото на Прехода. Да преговорим - докато социологически анализи се отдават на обичайното каканижене, което дълбокомислено вменява на партиите някаква устойчива, представителна роля, на терен имаме следната равносметка:
1. Нов политически субект с 2% одобрение в обществото и близо 300 000 гласа, половината купени от махалите, а другата част по линията на страховити зависимости;
2. Партия, която макар да буди подсмихване заради невъобразимите сюжети, оплели се още при зародиша ѝ, стои закотвена от ЦИК на някакво невъзможно число от теоретичната математика - 3,999 %. А двайсетината гласа, недостатъчни за преминаването на бариерата, на 99,999% са налични, защото имаме телевизионен репортаж, на който се вижда как техни гласове се надписват в комисията директно за проблем N1: БНТ показа как се дописват бюлетини за ГЕРБ и ДПС Пеевски (ВИДЕО)
3. Прокуратура и МВР, където цари смразяващ отказ да се разследва каквото и да било, за да може категоричните ни впечатления, че двете най-важни институции, отговарящи за справедливостта в държавата, работят за Пеевски, а не за държавата, да станат окончателни, бетон.
4. Преминаване и направо пропадане отвъд опасния ръб, който поставя изборния процес под въпрос. Той все повече изглежда като наивно съчинение, вятър и мъгла, а в мъглата - свине. То че на разделение на властите не можем да се надяваме, не можем, но вече не разчитаме дори на публичното им разделение - на предкулисие и задкулисие.
Като теглим чертата дори обичайното "аз казах ли ви" е неуместно. Няма нормален човек, на когото - и тогава, и сега - да не е кристално ясно, че ако изборите се провеждат от служебно правителство, назначено от президента, ще бъдат по-прозрачни от глиганския метеж в момента. Дори да се абстрахираме от конкретните имена в сегашния исторически отрязък - Борисов, Пеевски, Радев - и разсъждаваме за конституционната уредба без тях наум (не е лесно), пак изглежда очевидно, че в държава, по чийто преход може да се изучава Теория на олигархията, е добре не да съсредоточаваш, а разсейваш и разклоняваш властта на колкото се може повече места. И също: не я сглобяваш.
Автор: Райко Байчев
