Невероятното фиаско, което произлезе от "Величие", бе наистина епохално. В това отношение името на партията не подлъга и появата ѝ в политиката не се задоволи с незабележимо присъствие.
Какво си рисуваше Бойко Борисов по време на скучния парламентарен дебат? Вариант 1 - друга къща, не в Барселона. Вариант 2 - чекмедже с повече отделения.
Никога ДПС не е изправяна пред такива трусове и скандали, каквито се вихрят в момента. Разправата на Делян Пеевски с приближените на Доган слага началото на трансформация, която може да бъде с неочакван край, при това - в няколко варианта.
Бойко Борисов и Ахмед Доган доскоро изглеждаха като две успоредни прави, които в никаква далечина няма да се пресекат. Всеки по пътя си и така до края на света.
1 юли - вълшебният Джулай, е празник, който ни преобразява. Не е записан в никоя книга или календар, но е станал част от живота ни по най-естествен начин.
Не един, двама или трима, а куп водещи на телевизионни интервюта поставят на Николай Марков един и същ вездесъщ въпрос. А именно: той полковник ли е, подполковник ли е.
Ивелин Михайлов, кралят-слънце на Исторически парк, император на миналото, настоящето и бъдещето, е фокусирал малко тромавата си мисъл върху едно и също изречение.
В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме.
След близо година на сглобки, некоалиции, меморандуми, задкулисие, което било станало предкулисие (по Петков), няма никаква причина да мислим, че тези проблеми на назоваването ще отпаднат.
Хубаво е да не се правим на ударени, лошото е, че го правим непрекъснато. Може би само от Радан Кънев могат да се чуят справедливи и верни критики в момент, в който някой трябва да се осмели да ги назове.
Бял дим над парламента има, но сякаш е примесен с леко черни сажди и не е съвсем ясен. Някой ще каже, че подобни метафори в контекста на избора на новия патриарх не са уместни.
Красива млада балерина предложила на възрастния Айнщайн да се оженят, а той изумен я попитал защо иска това. "Детето ни ще е умно като вас и красиво като мен", казала тя.
Макар България да няма вече 20 години загуба на Европейско първенство по футбол (да не се обърка някой незапознат /че има ли такива/, не е защото все печелим, а защото ни не играем), Евро 2024 няма как да не даде почва и в българската политика - поне като алюзии и хиперболи.
Държавническата загриженост на партията-победител за народа трябва да бъде заслужено отчетена.
По този повод тъкмо да направим опит да благодарим на г-н Борисов за разума и грижата за България и чухме следните две изречения, произнесени с няколко минути разлика:
"Време е за държавници, не е време за самохвалство и за егоцентризъм.
Попитали Наполеон: “Има ли нещо по-страшно от опиянението?” Той отвърнал: “Да - опомнянето!”. Та и с изборните победи е така - първо викаш ура, после си скубеш косите, защото винаги се стига до въпроса кой взема решенията и кой ги изпълнява.
Попитали Наполеон: “Има ли нещо по-страшно от опиянението?” Той отвърнал: “Да - опомнянето!”. Та и с изборните победи е така - първо викаш ура, после си скубеш косите, защото винаги се стига до въпроса кой взема решенията и кой ги изпълнява.
Красива млада балерина предложила на възрастния Айнщайн да се оженят, а той изумен я попитал защо иска това. "Детето ни ще е умно като вас и красиво като мен", казала тя.
След близо година на сглобки, некоалиции, меморандуми, задкулисие, което било станало предкулисие (по Петков), няма никаква причина да мислим, че тези проблеми на назоваването ще отпаднат.
Бял дим над парламента има, но сякаш е примесен с леко черни сажди и не е съвсем ясен. Някой ще каже, че подобни метафори в контекста на избора на новия патриарх не са уместни.
Ивелин Михайлов, кралят-слънце на Исторически парк, император на миналото, настоящето и бъдещето, е фокусирал малко тромавата си мисъл върху едно и също изречение.
Не един, двама или трима, а куп водещи на телевизионни интервюта поставят на Николай Марков един и същ вездесъщ въпрос. А именно: той полковник ли е, подполковник ли е.
Макар България да няма вече 20 години загуба на Европейско първенство по футбол (да не се обърка някой незапознат /че има ли такива/, не е защото все печелим, а защото ни не играем), Евро 2024 няма как да не даде почва и в българската политика - поне като алюзии и хиперболи.
Хубаво е да не се правим на ударени, лошото е, че го правим непрекъснато. Може би само от Радан Кънев могат да се чуят справедливи и верни критики в момент, в който някой трябва да се осмели да ги назове.
Държавническата загриженост на партията-победител за народа трябва да бъде заслужено отчетена.
По този повод тъкмо да направим опит да благодарим на г-н Борисов за разума и грижата за България и чухме следните две изречения, произнесени с няколко минути разлика:
"Време е за държавници, не е време за самохвалство и за егоцентризъм.
В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме.
Невероятното фиаско, което произлезе от "Величие", бе наистина епохално. В това отношение името на партията не подлъга и появата ѝ в политиката не се задоволи с незабележимо присъствие.
Никога ДПС не е изправяна пред такива трусове и скандали, каквито се вихрят в момента. Разправата на Делян Пеевски с приближените на Доган слага началото на трансформация, която може да бъде с неочакван край, при това - в няколко варианта.
Бойко Борисов и Ахмед Доган доскоро изглеждаха като две успоредни прави, които в никаква далечина няма да се пресекат. Всеки по пътя си и така до края на света.
Какво си рисуваше Бойко Борисов по време на скучния парламентарен дебат? Вариант 1 - друга къща, не в Барселона. Вариант 2 - чекмедже с повече отделения.
1 юли - вълшебният Джулай, е празник, който ни преобразява. Не е записан в никоя книга или календар, но е станал част от живота ни по най-естествен начин.