Макар България да няма вече 20 години загуба на Европейско първенство по футбол (да не се обърка някой незапознат /че има ли такива/, не е защото все печелим, а защото ни не играем), Евро 2024 няма как да не даде почва и в българската политика - поне като алюзии и хиперболи. Например, нас ни няма там, няма ни много-много и хич по принцип, не само на Еврото, но все имаме някой да отваря голяма уста без особено покритие - този някой да влияе на всички ни. Синонимът е "политик".
Поредният такъв случай - полковник Николай Марков, който всъщност е подполковник. Марков - в асоциация с футбола веднага ми изкача в главата друг един Марков, Георги, лека му пръст. Той имаше един от най-страхотните прякори - Универсалното ренде Бьорнер. Новоизлюпеният политик Марков тръгва по същия път в политическото говорене, по който съфамилникът му действаше на футболния терен - с бутоните напред.
Нямало никой от политическото чудо на социалните мрежи "Величие" да говори пред bTV, закани се Марков: "Проклета да е": Николай Марков обяви, че "Величие" няма да говори пред bTV
И защо така? Защото bTV свърши работа, каквато би трябвало постоянно да вършат медиите - разказа какъв е произходът на "Величие". Не този в надутия балон на славното минало, преминаващ в славно бъдеще (не)знайно как и с какви пари, а този в реалността, извън Фейсбук, ТикТок и т.н. виртуални глезотийки: Исторически парк: Култът и Създателят
Подполковникът резонно се обиди. Логично - като лъсне нелицеприятното за теб, така става. Обаче, както тръгна с бутоните напред, всъщност направи нещо, което моментално подкрепям, за което гласувам и с хартия, и на машина: "Нито един депутат на партията няма да разговаря или дава интервюта за журналисти от bTV".
Тази балтия чаках! За тази тишина копнеех! Напред сега - да продължи и с останалите телевизии. В България все още огромно мнозинство ги гледа - а какво по-хубаво от това да не вижда поредните "велики спасители"? Току виж почне да се култивират някак повече обществено-мозъчни клетки.
Би било прекрасно примерът на Марков да последват и другите му колеги в парламента, всичките от същата порода и уж различни партии - изключенията са малко, за да ги посочвам поименно. Съжалявам за тях, но те просто не могат по никакъв начин да спрат отровата, която се излива години и години именно от парламента в душата на българите. Толкова е инфектиран колективният ни разум, че е изтръпнал и хич и не го усещаме - като гангренясал крайник. Затова на първо място трябва да спрем отровата - в случая с болшинството в парламента просто да не го чуваме, а ако нещо случайно чуем, да не вярваме до доказване на противното. Трикратно доказване, за всеки случай. Ще е първата стъпка от много и много към връщането на разума ни и пробуждането на сърцето ни. Дори най-трудните пътешествия обаче винаги започват с желанието да направиш първата крачка - и да устоиш до последната.
Мечта е, знам - както си мечтаем във виртуалната реалност клик след клик. И докато се шляем там да попиваме като гъби повече за ден, отколкото можем да смелим за година, да си спомним за великото минало, настояще и бъдеще на вечната българска поговорка, казана политически коректно: "На очи не стига, на най-запомнящата ни се част отзад стига и отдавна прелива".
Автор: Ивайло Ачев