Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Екзекуторът Пеевски срещу символа Доган - 0:1

04 юли 2024, 08:39 часа • 3780 прочитания

Никога ДПС не е изправяна пред такива трусове и скандали, каквито се вихрят в момента. Разправата на Делян Пеевски с приближените на Доган слага началото на трансформация, която може да бъде с неочакван край, при това - в няколко варианта.

Някои наблюдатели смятат, че партията може да престане да се крепи на етноса, заради който уж е създадена. Това обаче би било катастрофа за нейните избиратели, които си гласуват машинално десетилетия наред. Но пък от друга какво пречи този електорат да си избере други партии? Във всички партии има хора от всякакви етноси. Уви, при ДПС е малко вероятно да има такъв развой. Преди всичко - заради нейния генезис.

Другият вариант е да има избор на нов председател и периодът "Пеевски" да приключи със съответните бонуси за него. Може би е дошъл моментът да му направят предложение, което няма да може да откаже.

Още: Иван Бакалов: Доган може и да изгони Пеевски

Да си припомним историята

Създадена като защитник на интересите на българските турци и най-вече с цел връщане на рождените им имена, тя отдавна изигра тази си роля. В първия ѝ устав пише, че е наследник на Турското национално-освободително движение в България. Нещо, което старателно се укрива и премълчава, за да не се бунят духовете. Добре, нека да е така, никой днес у нас няма нужда от конфронтации, още по-малко - за отдавна минали неща.

Но ето - днес вече открито се говори, че в зачатието на ДПС главна роля има Държавна сигурност. Още в самото начало съвсем явна беше и връзката с “Мултигруп”.

Ще кажете - ами то е едно и също. Не е точно така. От “Мултигруп” може да е идвала корпоративната философия, по която беше изградена партията, но от Държавна сигурност никога не е имало еднозначна подкрепа. Напротив, открояваха се два противоположни подхода - на негласна подкрепа и на открито отрицание.

Още: Бивш министър от ДПС обеща ново ДПС до Нова година

Май няма друг политически казус у нас, по който ченгетата така яростно да са се противопоставяли едни срещу други както по казуса с ДПС.

Едните, негласно подкрепящите, осигуряваха медийния комфорт на формацията и допускаха до Доган само проверени другари и другарки, включително от журналистическата гилдия. Самия него го допускаха до най-едрите бизнес възможности и това продължи до мига, в който той обяви, че раздава порциите.

Много е възможно някой от истинските раздавачи да се е ядосал още тогава.

Патриотизмът, сведен до анти-ДПС линия

Другите пък роптаеха, че Конституцията не допуска етнически и религиозни партии и че Доган не е никакъв балансьор и помирител, а просто един по-умен от шефовете си агент, на когото не бива да се кланяме и да въздигаме в ранг на Супергерой, защото не заслужава чак такъв ихтибар.

Познайте кой надви - първите, естествено. Но само във временното класиране.

Впоследствие анти-ДПС реториката стана добра база за създаване на всякакви партии, промотирани като националистически, патриотични и на ползу роду, но повечето - твърде кресливи и без стройна идеология. Това си продължава в някакъв каскаден режим и до днес, макар и да не се стига чак до анти-ДПС истерия.

Част от тези партии имаха все пак някаква политическа линия - имаше даже внесени в парламента искания за забрана на ДПС именно като противоконституционна етническа партия, но те не пожънаха успех. У нас, както знаем, съдът е напълно независим.

Още: "ДПС не е ЕООД": Отстранена активистка пише на Доган

Повечето определящи се като патриотични партии изчерпаха дейността си с два-три мандата, хайде нека са четири, напълно достатъчни на техните лидери да купят апартаменти и за внуците си. Реваха против Доган двайсетина години и после казаха - майната му на ДПС, я да си гледам интереса.

Според някои политолози именно съпротивата срещу ДПС е работила през цялото време за укрепването на тази партия. И така Доган си действаше ту като балансьор, ту като мироносец, ту като мандатоносител. Легендирането на философа от Дръндар продължи чак до новото му амплоа на хидроинженер. Тоест, до момента, в който той вече нямаше никаква нужда от легендиране.

Но съгласете се, не всеки ден се вижда водещи офицери да се хванат за гушите заради своите творения.

В схватка ли са останките от ДС?

Според някои запознати с политическите потайности в момента се случва точно това. Някакви идея се е родила около Сарайските дувари, че е добре да се махне етническият елемент, да стане партията напълно конституционна, мултиетническа и да не зависи изобщо от турските избиратели - нито у нас, нито в Турция. И също така и да не се свързва пряко с държавата Турция.

Някои така тълкуват ходовете на Пеевски - водела го тази линия. Но както и да наречем действията му спрямо партията - ликвидация, екзекуция или просто прилапване, финалът ще е еднозначен за него.

Още: Феноменът и неговият ментор: Какво става между Пеевски и Доган?

Защото насилственият подход е най-тъпото нещо, което можеш да предприемеш спрямо българските турци. Те дори Доган зорлем приеха като свой, години наред коментираха, че той всъщност не бил мюсюлманин. А истински страдалите за правата и свободите, хората бити от Народната милиция и лежали по затворите, постоянно са контра на Доган, доколкото ги има все още. Той просто успешно се справи. Поне с повечето от тях. Някои смятат, че умишлено е набутал Феномена в този конфликт, че предварително е изчислил резултата. Възможно е. Изчисленията му се удават, съдейки по всичко досега.

Въпрос №1: Ставаш ли за лидер

Доста хора от бизнеса пробваха да оглавят свои политически проекти. Оказва се обаче, че да купуваш и продаваш успешно не означава, че можеш и политик да си със същия успех. Политиката иска технологично време, в което да узрееш и да те възприемат като някакъв играч - добър, лош или посредствен.

И най-важното - зорлем лидер не се става. Лидерите се изграждат бавно, отглеждат се поетапно, оформят със съответната харизма. Да влезеш като слон в стъкларски магазин в една формация с над 30-годишна история и с гръм и трясък да я командориш, не е много харизматично.

Още: "Аз съм председател на ДПС": Пеевски се опълчи на Доган за кабинета

И ако за самия Пеевски ставащото е първа стъпка назад, за ДПС в чисто партиен план е истински пробив, победа на демократичното начало, дори и то да е продиктувано от вярност към Почетния председател.

Съдейки по коментарите в социалните мрежи, избирателите на тази партия си държат на нейния досегашен облик, който всички заедно са съхранили. Или ако той ще се променя, те да имат думата за тези промени, а не някой, до неотдавна нямащ нищо общо с партията, да им казва какво да правят. Харесват си и Доган - добър или лош, той е успял да стане част от символиката на тяхната общност.

Към днешна дата резултатът Сокол-Феномен е 1:0, след като 13 народни представители отказаха да се подчинят на Пеевски и не спазиха неговия призив да подкрепят кабинета “Желязков”.

Още: Пеевски се закани на депутатите от ДПС, които не подкрепиха кабинета "Желязков" (ВИДЕО)

Но все пак браво на Пеевски - благодарение именно на неговите действия ДПС вече е друга партия. И може би ще остане в политическия живот като формация, слушаща гласа на избирателите си.

Може би другите партии, а и другите избиратели, имат какво да научат.

Автор: Евелина Гечева

Евелина Гечева
Евелина Гечева Отговорен редактор
Новините днес