Понеже нашите избори си ги знаем – лъжем, мамим, купуваме гласове, на видео се вижда даже какви са изборните измами и нищо, защото законът е такъв, рекох да погледна малко към "най-развитата демокрация в света". Нали знаете, на 5 ноември (реално 6-ти ноември в България) там ще си изберат следващия президент: Царят е гол: Имаме си видеонаблюдение на изборните измами и по закон нищо не може да се направи
В България от избори на избори се докарахме дотам, че политическите ни лидери поне мълчат повечко и пращат проксита да ръсят дитирамби. Дебат между Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков, Асен Василев, Ахмед Доган и Костадин Костадинов – мечти, мечти. В САЩ обаче по-често се засичат големите кандидати в директни словесни сблъсъци, макар че Доналд Тръмп се подплаши от Камала Харис и отказа втория телевизионен дебат с нея, след като изгуби здраво първия: Тръмп не иска втори дебат с Камала Харис
Най-новата драма в американския предизборен дебат – че настоящият президент на САЩ Джо Байдън нарече поддръжници на Тръмп "боклуци". Защо – защото комикът Тони Хинчклиф нарече пуерториканците "плаващ остров от боклуци": Байдън определи поддръжниците на Тръмп като "боклуци"
Кой е боклук в САЩ и кой не е няма да се наемам да оценявам – само ще оставя препратка към доста откровена изповед на украинския президент Володимир Зеленски, в която той за пореден път повтори, че стига да искат, Съединените щати сравнително бързо ще са двигател на справедлив край на войната в Украйна: Зеленски даде пример за двуличието на САЩ - с украински газови хранилища (ВИДЕО)
Проблемът в демокрацията – нашата, американската, а и не само, е следният: боклуците са равни на останалите. Това е жестокият парадокс, който е основен недъг на тази най-напреднала форма на управление, измислена от човека. Да не би да няма боклуци сред нас? Има и още как – само че как да ги изолираме? Би трябвало да се водим от морален компас, което обаче е доста опасно и никога досега в човешката история не е сработвало. Защото за едно християнството е право – всички сме грешни.
И все пак – усещането, че гласовете ни не са равни не е само чувство, то е и логика. Нима може да бъде равен по сила гласът на човек, който следи, интересува се, мисли, анализира, задава дори въпроси (стига да може), когато някой политик/партия обещава нещо и такъв, който гласува защото едикой си е например готин? Или по-зле – подкрепяш някого, защото другите са по-големи гадняри – нищо, че и той е такъв, но е много удовлетворяващо другите да им бъде натрит носът? Без да мислиш избраникът ти колко лъже, за какво лъже, защо лъже и до какви последствия могат да доведат лъжите му – да, дори спрямо лъжите на другите, с натрития нос.
В България отдавна имаме нужда от тест за интелигентност, за да можем да гласуваме – не само у нас, да уточня. Или поне тест, че все още когнитивните ни способности са налични – тоест мозъкът работи, помръдва и не е съвсем мухлясал. Лошото е, че не изглежда хич възможно в реалистичен вариант. Кой ще го направи този тест, как ще го направи – тези, които докараха нещата дотук...
Накрая излиза, че сред избирателите боклуци има, но сред политиците има ли друго, освен боклуци? След като имаме видеонаблюдение на броенето на бюлетини, то показва грешки и шашми, но по закон те не могат да бъдат коригирани от ЦИК - колко да е по-абсурдно? Чия работа е правенето на закони? Защо плащаме данъци, че да произвеждаме боклуци? Сбъркано е толкова много, че както върви накрая всички вкупом ще сбъркаме за последно...
Автор: Ивайло Ачев
