Понеже нашите избори си ги знаем – лъжем, мамим, купуваме гласове, на видео се вижда даже какви са изборните измами и нищо, защото законът е такъв, рекох да погледна малко към "най-развитата демокрация в света". Нали знаете, на 5 ноември (реално 6-ти ноември в България) там ще си изберат следващия президент: Царят е гол: Имаме си видеонаблюдение на изборните измами и по закон нищо не може да се направи
В България от избори на избори се докарахме дотам, че политическите ни лидери поне мълчат повечко и пращат проксита да ръсят дитирамби. Дебат между Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков, Асен Василев, Ахмед Доган и Костадин Костадинов – мечти, мечти. В САЩ обаче по-често се засичат големите кандидати в директни словесни сблъсъци, макар че Доналд Тръмп се подплаши от Камала Харис и отказа втория телевизионен дебат с нея, след като изгуби здраво първия: Тръмп не иска втори дебат с Камала Харис
Най-новата драма в американския предизборен дебат – че настоящият президент на САЩ Джо Байдън нарече поддръжници на Тръмп "боклуци". Защо – защото комикът Тони Хинчклиф нарече пуерториканците "плаващ остров от боклуци": Байдън определи поддръжниците на Тръмп като "боклуци"
Кой е боклук в САЩ и кой не е няма да се наемам да оценявам – само ще оставя препратка към доста откровена изповед на украинския президент Володимир Зеленски, в която той за пореден път повтори, че стига да искат, Съединените щати сравнително бързо ще са двигател на справедвлив край на войната в Украйна: Зеленски даде пример за двуличието на САЩ - с украински газови хранилища (ВИДЕО)
Проблемът в демокрацията – нашата, американската, а и не само, е следният: боклуците са равни на останалите. Това е жестокият парадокс, който е основен недъг на тази най-напреднала форма на управление, измислена от човека. Да не би да няма боклуци сред нас? Има и още как – само че как да ги изолираме? Би трябвало да се водим от морален компас, което обаче е доста опасно и никога досега в човешката история не е сработвало. Защото за едно християнството е право – всички сме грешни.
И все пак – усещането, че гласовете ни не са равни не е само чувство, то е и логика. Нима може да бъде равен по сила гласът на човек, който следи, интересува се, мисли, анализира, задава дори въпроси (стига да може), когато някой политик/партия обещава нещо и такъв, който гласува защото едикой си е например готин? Или по-зле – подкрепяш някого, защото другите са по-големи гадняри – нищо, че и той е такъв, но е много удовлетворяващо другите да им бъде натрит носът? Без да мислиш избраникът ти колко лъже, за какво лъже, защо лъже и до какви последствия могат да доведат лъжите му – да, дори спрямо лъжите на другите, с натрития нос.
В България отдавна имаме нужда от тест за интелигентност, за да можем да гласуваме – не само у нас, да уточня. Или поне тест, че все още когнитивните ни способности са налични – тоест мозъкът работи, помръдва и не е съвсем мухлясал. Лошото е, че не изглежда хич възможно в реалистичен вариант. Кой ще го направи този тест, как ще го направи – тези, които докараха нещата дотук ...
Накрая излиза, че сред избирателите боклуци има, но сред политиците има ли друго, освен боклуци? След като имаме видеонаблюдение на броенето на бюлетини, то показва грешки и шашми, но по закон те не могат да бъдат коригирани от ЦИК - колко да е по-абсурдно? Чия работа е правенето на закони? Защо плащаме данъци, че да произвеждаме боклуци? Сбъркано е толкова много, че както върви накрая всички вкупом ще сбъркаме за последно ...
Автор: Ивайло Ачев
