Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Авторите на ново проучване казаха, че сега сухата зона на Източното Средиземноморие някога е била зелени поляни, през които нашите предци са мигрирали от Африка.
Фосили, открити в Китай, може да принадлежат на трета човешка линия, неизвестна досега на науката. До този извод са стигнали авторите на научна статия, публикувана в Journal of Human Evolution.
Палеоантрополози изследваха два млечни зъба, открити в индонезийската пещера Сонг Терус на остров Ява. Изглежда, че единият от тях е принадлежал на много късен Хомо еректус (Изправения човек), живял преди повече от 80 хиляди години, докато другият е принадлежал на сапиенс.
След като изучили характерната морфология на предните крайници на сахелантропа, учените стигнали до извода, че този „най-древен изправен предшественик на човека“ всъщност се е движил, опирайки се на кокалчетата на пръстите.
Гръцки изследователи от университета в Патра откриха доказателства, че изчезналите предшественици на съвременните хора може да са плавали в Средиземно море преди почти половин милион години.
Палеоантрополози откриха човешки прешлен в колекция от находки от левантийския паметник Убейдия, който е принадлежал на дете, живяло преди около 1,5 милиона години.
Учени са направили преоценка на възрастта на древните човешки останки от формацията Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. Вкаменелостите се оказали значително по-стари – на 233 000 години, а не на 197 000 години, както се смяташе преди, съобщава РИА Новости.
Древните хора са променяли местността около себе си още преди 125 000 години, смятат нидерландски учени. Те са открили следи в Германия, които може да сочат за изгаряне на гори, за да се освободи територия за живеене.
Общият прародител на всички земни организми вероятно е използвал водорода като единствен източник на енергия. До такива заключения са стигнали молекулярни биолози.
Следи от непознат досега вид древни хора, живели в Източна Африка преди около 3,4 милиона години, са открили антрополози на бреговете на кенийското езеро Туркана.
Учените са открили, че мъжките хоминиди - човешки предци – вероятно са загубили големите си кучешки зъби преди 4,5 милиона години, на сравнително ранен етап от еволюцията.
Международен екип учени е открил поясни прешлени на Австралопитек седиба – изчезнал вид, родствен на Homo Sapiens. Фосилите доказват, че първите хоминини са използвали горните си крайници, за да се катерят като маймуни, а долните – за да ходят като хора, съобщава Университетът на Витватерсранд (ЮАР).
Първият череп на дете от вида Homo naledi е открит от международен екип изследователи в ЮАР. Описанието на загадъчните останки, чиято възраст е около 250 000 години, е публикувано в две статии в изданието PaleoAnthropology.
Нов човешки прародител, живял на територията на днешна Етиопия в средния плейстоцен, е получил своето официално название – Homo bodoensis, според мястото, където е открит негов череп.
Благодарение на нови находки на остров Флорес (Индонезия) учените са се убедили, че така наречените хобити (хоминиди с ръст един метър и обем на мозъка като на шимпанзе) от този остров всъщност са представлявали уникален вид Homo, а не просто страдащи от неврологични заболявания Homo sapiens, става ясно от статия, публикувана в Nature.
Авторите на ново проучване казаха, че сега сухата зона на Източното Средиземноморие някога е била зелени поляни, през които нашите предци са мигрирали от Африка.
Учени са направили преоценка на възрастта на древните човешки останки от формацията Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. Вкаменелостите се оказали значително по-стари – на 233 000 години, а не на 197 000 години, както се смяташе преди, съобщава РИА Новости.
Благодарение на нови находки на остров Флорес (Индонезия) учените са се убедили, че така наречените хобити (хоминиди с ръст един метър и обем на мозъка като на шимпанзе) от този остров всъщност са представлявали уникален вид Homo, а не просто страдащи от неврологични заболявания Homo sapiens, става ясно от статия, публикувана в Nature.
Международен екип учени е открил поясни прешлени на Австралопитек седиба – изчезнал вид, родствен на Homo Sapiens. Фосилите доказват, че първите хоминини са използвали горните си крайници, за да се катерят като маймуни, а долните – за да ходят като хора, съобщава Университетът на Витватерсранд (ЮАР).
Следи от непознат досега вид древни хора, живели в Източна Африка преди около 3,4 милиона години, са открили антрополози на бреговете на кенийското езеро Туркана.
Нов човешки прародител, живял на територията на днешна Етиопия в средния плейстоцен, е получил своето официално название – Homo bodoensis, според мястото, където е открит негов череп.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Учените са открили, че мъжките хоминиди - човешки предци – вероятно са загубили големите си кучешки зъби преди 4,5 милиона години, на сравнително ранен етап от еволюцията.
Фосили, открити в Китай, може да принадлежат на трета човешка линия, неизвестна досега на науката. До този извод са стигнали авторите на научна статия, публикувана в Journal of Human Evolution.
Общият прародител на всички земни организми вероятно е използвал водорода като единствен източник на енергия. До такива заключения са стигнали молекулярни биолози.
Гръцки изследователи от университета в Патра откриха доказателства, че изчезналите предшественици на съвременните хора може да са плавали в Средиземно море преди почти половин милион години.
Палеоантрополози откриха човешки прешлен в колекция от находки от левантийския паметник Убейдия, който е принадлежал на дете, живяло преди около 1,5 милиона години.
След като изучили характерната морфология на предните крайници на сахелантропа, учените стигнали до извода, че този „най-древен изправен предшественик на човека“ всъщност се е движил, опирайки се на кокалчетата на пръстите.
Първият череп на дете от вида Homo naledi е открит от международен екип изследователи в ЮАР. Описанието на загадъчните останки, чиято възраст е около 250 000 години, е публикувано в две статии в изданието PaleoAnthropology.
Древните хора са променяли местността около себе си още преди 125 000 години, смятат нидерландски учени. Те са открили следи в Германия, които може да сочат за изгаряне на гори, за да се освободи територия за живеене.
Палеоантрополози изследваха два млечни зъба, открити в индонезийската пещера Сонг Терус на остров Ява. Изглежда, че единият от тях е принадлежал на много късен Хомо еректус (Изправения човек), живял преди повече от 80 хиляди години, докато другият е принадлежал на сапиенс.
Археолози са открили в Мароко 85 древни следи от човешки стъпки. Оптичното датиране показало, че възрастта им е около 90 300 години.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Авторите на ново проучване казаха, че сега сухата зона на Източното Средиземноморие някога е била зелени поляни, през които нашите предци са мигрирали от Африка.
Каменни топки на 1,4 милиона години, които учените открили в древно човешко място в долината на река Йордан, озадачават много експерти.
Фосили, открити в Китай, може да принадлежат на трета човешка линия, неизвестна досега на науката. До този извод са стигнали авторите на научна статия, публикувана в Journal of Human Evolution.
Палеоантрополози изследваха два млечни зъба, открити в индонезийската пещера Сонг Терус на остров Ява. Изглежда, че единият от тях е принадлежал на много късен Хомо еректус (Изправения човек), живял преди повече от 80 хиляди години, докато другият е принадлежал на сапиенс.
След като изучили характерната морфология на предните крайници на сахелантропа, учените стигнали до извода, че този „най-древен изправен предшественик на човека“ всъщност се е движил, опирайки се на кокалчетата на пръстите.
Палеоантрополози изследваха зъбите на фосил на изкопаемия човек джудже от Лусон, за да разберат на каква възраст е починал.
Гръцки изследователи от университета в Патра откриха доказателства, че изчезналите предшественици на съвременните хора може да са плавали в Средиземно море преди почти половин милион години.
Палеоантрополози откриха човешки прешлен в колекция от находки от левантийския паметник Убейдия, който е принадлежал на дете, живяло преди около 1,5 милиона години.
Учени са направили преоценка на възрастта на древните човешки останки от формацията Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. Вкаменелостите се оказали значително по-стари – на 233 000 години, а не на 197 000 години, както се смяташе преди, съобщава РИА Новости.
Палеоантрополози са изследвали седем зъба на Лусонския човек (Homo Luzonensis) и са ги сравнили с наличните данни за вкаменелости и съвременни хора.
Древните хора са променяли местността около себе си още преди 125 000 години, смятат нидерландски учени. Те са открили следи в Германия, които може да сочат за изгаряне на гори, за да се освободи територия за живеене.
Общият прародител на всички земни организми вероятно е използвал водорода като единствен източник на енергия. До такива заключения са стигнали молекулярни биолози.
Следи от непознат досега вид древни хора, живели в Източна Африка преди около 3,4 милиона години, са открили антрополози на бреговете на кенийското езеро Туркана.
Учените са открили, че мъжките хоминиди - човешки предци – вероятно са загубили големите си кучешки зъби преди 4,5 милиона години, на сравнително ранен етап от еволюцията.
Международен екип учени е открил поясни прешлени на Австралопитек седиба – изчезнал вид, родствен на Homo Sapiens. Фосилите доказват, че първите хоминини са използвали горните си крайници, за да се катерят като маймуни, а долните – за да ходят като хора, съобщава Университетът на Витватерсранд (ЮАР).
Първият череп на дете от вида Homo naledi е открит от международен екип изследователи в ЮАР. Описанието на загадъчните останки, чиято възраст е около 250 000 години, е публикувано в две статии в изданието PaleoAnthropology.
Нов човешки прародител, живял на територията на днешна Етиопия в средния плейстоцен, е получил своето официално название – Homo bodoensis, според мястото, където е открит негов череп.
Благодарение на нови находки на остров Флорес (Индонезия) учените са се убедили, че така наречените хобити (хоминиди с ръст един метър и обем на мозъка като на шимпанзе) от този остров всъщност са представлявали уникален вид Homo, а не просто страдащи от неврологични заболявания Homo sapiens, става ясно от статия, публикувана в Nature.
