Учени са направили преоценка на възрастта на древните човешки останки от формацията Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. Вкаменелостите се оказали значително по-стари – на 233 000 години, а не на 197 000 години, както се смяташе преди, съобщава РИА Новости. Днес това е най-старата находка в света на Homo sapiens. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.
В Африка има само осем места, където са открити останки на анатомично съвременни хора, датиращи от средния плейстоцен. Възрастта на всички тези находки е определен доста условно - в диапазона отпреди 350-130 хиляди години. Това е в съответствие с повечето модели на човешката еволюция, които предполагат, че видът Homo Sapiens е възникнал и се отделил от най-близките си предци преди около 350-200 хиляди години. Но учените постоянно търсят начини за по-точно определяне на възрастта на най-ранните находки на съвременния човек.
Вкаменелостите от Омо I са открити в края на 60-те години на миналия век във формацията Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. За този регион в средния плейстоцен е била характерна висока вулканична активност - вулканите в Източноафриканската рифтова система непрекъснато са изригвали, изхвърляйки огромни облаци пепел. Утаявайки се, тази пепел е образувала туфи, сред които са открити останките. Първоначалните анализи, извършени по метода аргон-аргон, са показали датировка около 197 000 години, но геоложките данни сочат, че туфовите отлагания са се образували по-рано.
Изправеният човек е прародител на джуджетата от Лусон
Учени под ръководството на проф. Клайв Опенхаймер от Университета в Кеймбридж в продължение на четири години събирали данни за всички вулканични изригвания, случили се в късния среден плейстоцен в Етиопския рифт, като обърнали внимание не само на възрастта на вулканичните скали, но и на геохимичните характеристики, които позволяват да се определи принадлежността на скалите към едно или друго изригване. В резултат авторите са успели да датират точно слоевете вулканична пепел, намиращи се непосредствено над и под седиментите, в които са открити вкаменелостите.
„Вкаменелостите бяха открити в последователност под дебел слой вулканична пепел, който никой не можеше да датира с радиометрични методи, тъй като пепелта беше твърде фина - казва Селин Видал, един от авторите на статията. – Общоприетата възраст на вкаменелостите от Омо е не по-малко от 200 000 години, но около тази дата имаше много несигурност."
Събраните проби от тефра - циментирана вулканична пепел, и пемза били смлени от учените до субмилиметрови размери, за да се изследват техните геохимични особености.
„Всяко изригване има своя история на подземна еволюция, свой отпечатък, който се определя от пътя, по който е минала магмата. След като раздробихме скалата и освободихме минералите вътре, успяхме да определим тяхната възраст и геохимичния подпис на вулканичното стъкло, което съдържа тези минерали“, обяснява Видал.
Геохимичният анализ показал, че дебелият слой вулканична пепел, който непосредствено покрива отлаганията с фосилите, е свързан с изригването на вулкана Шала, случило се преди 230 хиляди години, а самите отлагания са с няколко хиляди години по-стари.
* На снимката горе: Формацията Омо Кибиш близо до град Кибиш, където са открити човешките фосили.
