Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години. В същото време най-ранните свидетелства за появата на Оринякската култура датират отпреди между 42,1 и 40,3 хиляди години.
Може би времевата празнина между изчезването на първите и появата на вторите може да бъде запълнена от културата на преходния период Линкомбийско-Ранисийско-Йерзмановски, чиито паметници са известни в Белгия. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Human Evolution.
Първите сапиенси са проникнали в Европа преди около 54 хиляди години, свидетелства за което археолозите наскоро откриха във Франция. Тази вълна от мигранти обаче явно не е успяла да се настани трайно в района, обитаван от неандерталците. Следващата група кроманьонци пристигнала в Европа преди около 48 хиляди години и постепенно се разселила във всички нейни краища, като окончателно изместила или асимилирала местното население, тоест неандерталците, които според съвременните данни са измрели преди около 40 хиляди години.
ОЩЕ: Антрополози откриха люлката на древните технологии
Смяната на епохите била съпровождана от забележими промени в материалната култура и протичала по различен начин в различните части на Европа. Например миналата година археолози, които анализираха голям набор от радиовъглеродни дати, стигнаха до извода, че сапиенсите и неандерталците са живели рамо до рамо в Северна Испания и Франция в продължение на около 1400 – 2900 години.
Сега Грегъри Абрамс от университета в Гент съвместно с колеги от Австрия, Белгия и Франция са решили да изяснят дали неандерталците и сапиенсите са съжителствали на територията на съвременна Белгия. Предишни изследвания показват, че допреди около 45 – 42 хиляди години Северна и Западна Европа вероятно са били обитавани само от неандерталци. Освен това все още няма генетични доказателства, че късните неандерталци от тези части на Европа и ранните сапиенси са обменяли гени.
Учените отбелязват, че най-новите дати за Мустерската (неандерталска) култура в Белгия са получени от пещерите Складина и Валу. Те сочат, че тази култура е изчезнала преди около 42 хиляди години. Най-старите находки, свързани с Оринякската (кроманьонска) култура, идват от пещерата Спи – те са на около 36,5 – 38,1 хиляди години. Тази датировка обаче, според изследователите, вероятно отразява минимална възраст.
Тези данни свидетелстват, че сапиенсите се появили на територията на съвременна Белгия приблизително четири хиляди години след измирането на неандерталците. Паметниците на преходната Линкомбийско-Ранисийско-Йерзмановска култура, чиято възраст е около 40 хиляди години, обаче се озовали извън скобите (и фактически останали в новото изследване). Съвсем наскоро друг изследователски екип за първи път свърза тази култура със сапиенсите благодарение на антропологични находки от германската пещера Илзенхьоле.
За да изяснят времето, когато изчезва Мустерската и се появява Оринякската култура, археолозите подбрали костни артефакти от няколко белгийски обекта за радиовъглероден анализ. Учените използвали два подхода за датиране. Така те анализирали седем артефакта след ултрафилтрация на колаген. Радиовъглеродното датиране на 13 находки било извършено с помощта на хидроксипролин (една от аминокиселините на колагена), а шест от тях били изследвани и по първия метод.
Радиовъглеродното датиране на образците след ултрафилтрация показало, че най-късните мустерски артефакти идват от пещерата Тру дю Диабъл и тяхната възраст е 39,9 – 42,3 и 40,1 – 42,4 хиляди години. Възрастта на потенциално оринякския артефакт от пещерата Складина е 39,3 – 41,7 хил. години, т.е. може да е съвременен на късните мустерски находки.
ОЩЕ: Антрополози откриха "магистралата на цивилизацията" на древните хора
Но според изследователите получените дати следва да се разглеждат като индикация за минималната възраст на артефактите поради наличието на замърсяване в пробите, което не може да бъде елиминирано с този подход. Обръщайки се към анализа на находките по хидроксипролин, изследователите са получили по-древни дати. Така възрастта на същите артефакти от пещерата Тру дю Диабъл е 43 – 48 хиляди години и над 43,9 хиляди години (пределна дата). Съпоставими датировки учените са получили и за мустерски находки от други места. Възрастта на вероятните оринякски артефакти от пещерата Складина е 38,2 – 41,6 хиляди години, а от пещерата Спи – 40,3 – 42,1 хил. години.
Статистическото моделиране показало, че Мустерската епоха е приключила в Белгия преди между 45,9 и 42,9 хил. години. Най-ранните свидетелства за появата на Оринякската култура по тези земи датират отпреди 42,1 до 40,3 хиляди години. Така получените резултати показват, че е имало разлика от поне осем века между културата, еднозначно свързана с неандерталците, и културата, ясно свързана със сапиенсите. Тази празнина обаче може да бъде запълнена от нови находки и материали, свързани с преходната Линкомбийско-Ранисийско-Йерзмановска култура.
