Хората, изглежда, са били адаптирани към последната ледникова епоха по начин, подобен на вълците и мечките, според скорошно проучване, оспорващо дългогодишни теории за това как и къде са живели нашите предци през този ледников период.
Преди около 37 000 години неандерталците се събират на малки групи в днешна Южна Испания. Животът им може да е бил преобразен от изригването на Флегрейските полета в Италия няколко хиляди години по-рано, когато масивната експлозия на калдерата прекъсва хранителните вериги в Средиземноморския регион.
Хората са се заселили в Източното Средиземноморие много по-рано, отколкото се смяташе досега. Това сочи ново изследване под ръководството на Университета в Южна Флорида.
Обикновено колкото повече видове има в една група, толкова по-интензивно се конкурират помежду си, което първо забавя появата на нови видове и след това води до измиране.
Ново изследване посочва вероятното време в праисторията, когато хората за първи път са започнали да говорят. Анализът на британския археолог д-р Стивън Митен предполага, че ранните хора за първи път са развили елементарен език преди около 1,6 милиона години – някъде в Източна или Южна Африка.
Според съвременните представи фермерите дошли в Скандинавия от Анатолия. Това се случило преди около шест хиляди години. Първите земеделци извършили и първия геноцид в Северна Европа, оставяйки живи не повече от 10 процента от първоначалното население: Първите фермери в Скандинавия избили ловците събирачи.
Генетичен и изотопен анализ на останки от три мезолитни погребения едновременно помогнал за разрешаването на няколко важни загадки за структурата на обществото, живяло в Европа преди 6700 години.
Френски геолози откриха на плаж в Мароко две вериги от 85 следи от човешки крака, датиращи отпреди 90 хиляди години. Тези добре запазени отпечатъци са сред най-старите и единствените по рода си, открити в Северна Африка и Южното Средиземноморие.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Авторите на ново изследване на стари находки смятат, че Homo sapiens достигнал територията на съвременен Китай хиляди години по-рано, отколкото предполагаха антрополозите.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Авторите на ново проучване казаха, че сега сухата зона на Източното Средиземноморие някога е била зелени поляни, през които нашите предци са мигрирали от Африка.
Археолози и антрополози от Китай и САЩ откриха мащабно свидетелство за лов на глави в праисторическа Азия. По време на разкопки на древно селище, съществувало в Североизточен Китай преди около 4100 – 4500 години, те открили погребения, съдържащи останките на 41 обезглавени тела, всички от които принадлежали на жени и деца.
Антрополози са описали неизвестен досега вид древни хоминини, които са живели в северната част на съвременна Турция преди повече от осем милиона години.
Парче от бивна на мамут на 37 000 години с четири издълбани дупки, намерено в пещера в Германия, е било инструмент за правене на въжета, а не произведение на изкуството, както се смяташе досега, смятат изследователи, които са публикували своите изводи в списанието Science Advances.
Авторите на ново проучване казаха, че сега сухата зона на Източното Средиземноморие някога е била зелени поляни, през които нашите предци са мигрирали от Африка.
Ново изследване посочва вероятното време в праисторията, когато хората за първи път са започнали да говорят. Анализът на британския археолог д-р Стивън Митен предполага, че ранните хора за първи път са развили елементарен език преди около 1,6 милиона години – някъде в Източна или Южна Африка.
Генетичен и изотопен анализ на останки от три мезолитни погребения едновременно помогнал за разрешаването на няколко важни загадки за структурата на обществото, живяло в Европа преди 6700 години.
Антрополози са описали неизвестен досега вид древни хоминини, които са живели в северната част на съвременна Турция преди повече от осем милиона години.
Радиовъглеродно датиране на костни артефакти от късния мустерски (неандерталски) и оринякски (кроманьонски) културни слоеве, разкопани на археологически обекти в Белгия, сочи, че Мустерската култура е изчезнала в региона преди между 45,9 и 42,9 хиляди години.
Археолози и антрополози от Китай и САЩ откриха мащабно свидетелство за лов на глави в праисторическа Азия. По време на разкопки на древно селище, съществувало в Североизточен Китай преди около 4100 – 4500 години, те открили погребения, съдържащи останките на 41 обезглавени тела, всички от които принадлежали на жени и деца.
След като изследвали пещера на платото Цинхай-Сицзян в Тибет, която е наричано „покривът на света“, учените установили, че хората са успели да заселят този район не по-късно отпреди 53 хиляди години.
Хората са се заселили в Източното Средиземноморие много по-рано, отколкото се смяташе досега. Това сочи ново изследване под ръководството на Университета в Южна Флорида.
Френски геолози откриха на плаж в Мароко две вериги от 85 следи от човешки крака, датиращи отпреди 90 хиляди години. Тези добре запазени отпечатъци са сред най-старите и единствените по рода си, открити в Северна Африка и Южното Средиземноморие.
Авторите на ново изследване на стари находки смятат, че Homo sapiens достигнал територията на съвременен Китай хиляди години по-рано, отколкото предполагаха антрополозите.
Обикновено колкото повече видове има в една група, толкова по-интензивно се конкурират помежду си, което първо забавя появата на нови видове и след това води до измиране.
Според съвременните представи фермерите дошли в Скандинавия от Анатолия. Това се случило преди около шест хиляди години. Първите земеделци извършили и първия геноцид в Северна Европа, оставяйки живи не повече от 10 процента от първоначалното население: Първите фермери в Скандинавия избили ловците събирачи.
Преди около 37 000 години неандерталците се събират на малки групи в днешна Южна Испания. Животът им може да е бил преобразен от изригването на Флегрейските полета в Италия няколко хиляди години по-рано, когато масивната експлозия на калдерата прекъсва хранителните вериги в Средиземноморския регион.
Хората, изглежда, са били адаптирани към последната ледникова епоха по начин, подобен на вълците и мечките, според скорошно проучване, оспорващо дългогодишни теории за това как и къде са живели нашите предци през този ледников период.