Първите съвременни хора, заселили се за постоянно в Европа, са се заселили в Крим преди около 37 000 години, според анализ на тяхна ДНК. За 7000 години техните потомци дават началото на култура, включваща фигурки на Венера, каменни инструменти и бижута.
Антрополозите отдавна знаят, че някои човешки групи са започнали да напускат Африка преди около 60 000 години, но повечето от тях са били номади и не са се задържали задълго в определена област. А преди около 40 000 години супервулкан в Южна Италия унищожил повечето от хората и неандерталците в Европа. Тези събития накарали антрополозите да се замислят кога предците на днешните европейци са пристигнали и са решили да се заселят.
ОЩЕ: Учените разбраха откъде е родом известната палеолитна Венера
Международен екип от изследователи сега смята, че е открил първите постоянни жители на Европа сред колекция от скелети от стоянката Буран-Кая III на Кримския полуостров. Учените са изложили изводите си в списанието Nature Ecology and Evolution.
Буран-Кая III – пещера, първоначално открита през 1990 г., може да се похвали с богати находища на човешка дейност, датиращи от средния палеолит до Средновековието – период от поне 50 000 години. Но археолозите се интересуват най-много от слоеве, датиращи отпреди 38 000 до 34 000 години, тъй като те включват предмети като каменни сечива и обработени кости, подобни на артефакти от Граветската култура. Тази култура се е разпространила в Европа преди около 33 000 години, което предполага, че Буран-Кая може да е най-ранното свидетелство за постоянни селища в Европа и може да е довело до Граветската култура.
За да изследват идеята, че хората от Буран-Кая са били предци на производителите на сечива от Граветската култура, учените под ръководството на експерта по палеогеномика Ева-Мария Гайгъл и Тиери Гранж от Националния център за научни изследвания на Франция (CNRS) са секвенирали геномите на два мъжки скелета, открити в Буран-Кая, датирани отпреди 35 800 до 37 500 години.
ОЩЕ: Антрополози откриха "магистралата на цивилизацията" на древните хора
След секвениране на геномите на двамата мъже и сравняването им с тези на други хора, живели в Европа по това време, изследователите стигнали до извода, че мъжете са по-сходни с по-младите (по-нови) европейски геноми, отколкото с по-старите. Това откритие поставя народа от Буран-Кая сред популационната вълна, навлязла в Европа след изригването на супервулкана във Флегрейските полета в Южна Италия, предполагат авторите на изследването.
Трябва да се отбележи, че хората от Буран-Кая са открити с каменни инструменти в граветски стил, които обикновено се срещат 7000 години по-късно и на около 3000 километра от мястото. Изследователите предполагат, че след като климатът се е затоплил преди около 38 000 до 35 000 години, хората са се разпространили от Крим и други южни убежища, пренасяйки своята култура със себе си, докато са населявали Източна и Централна Европа.
„Нашето изследване добавя фундаментална част към мозайката на заселването на Европа от анатомично модерни хора“, казва Гайгъл пред Live Science. Генетичните резултати подкрепят хипотезата на украинските археолози, а именно, че "индивидите от Буран Кая III са били предците на западноевропейците, които са създали Граветската култура", отбелязва Гейгъл.
ОЩЕ: Не Африка, а Евразия се оказа люлката на човечеството
Но свързването на два генома с широко разпространена и дълготрайна култура не е нлесно. Частичните геноми от Буран-Кая потвърждават по много начини това, което вече знаем, тъй като „изглежда, че предците на Буран-Кая III са дошли от Европа и техните потомци са останали в Европа“, казва Мика Гланц, професор по антропология в Щатския университет в Колорадо, който не е участвал в изследването.
Гланц обаче призовава да не се съпоставят геномите с традициите на сечивата, тъй като географското и времевото разпределение на инструментите „е дълбоко и широко и един геном представлява едно място и време“. По-скоро традициите на инструментите се разбират по-добре като споделени от множество генетични популации, допринасящи за тяхното развитие, уточнява изследователката.
Дори ако граветската връзка с тези древни индивиди не издържи в бъдещите изследвания, геномните резултати, които Гайгъл и нейният екип са направили, говорят за интересен извод – а именно, че изригването на Флегрей не е причинило пълното измиране на Хомо сапиенс и неандерталците в Южна Европа.
ОЩЕ: Най-старите човешки останки са на 233 000 години
„Нашите резултати показват, че трябва да е имало някои оцелели от тази климатична криза, които са се чифтосвали с новодошлите, пристигащи в Източна Европа преди около 38 000 години“, казва Гайгъл. – Следователно не е имало пълна смяна на населението.“
