Ново изследване посочва вероятното време в праисторията, когато хората за първи път са започнали да говорят. Анализът на британския археолог д-р Стивън Митен предполага, че ранните хора за първи път са развили елементарен език преди около 1,6 милиона години – някъде в Източна или Южна Африка.
„Развитието на способността на човечеството да говори без съмнение е било ключът, който е направил възможна голяма част от последващата човешка физическа и културна еволюция. Ето защо датирането на появата на най-ранните форми на език е толкова важно“, казва пред The Independent д-р Митен, професор по ранна праистория в университета в Рединг.
ОЩЕ: Как хората от каменната ера са избягвали кръвосмешението?
Доскоро повечето експерти по човешката еволюция смятаха, че хората са започнали да говорят едва преди около 200 000 години. Новото изследване на д-р Митен, публикувано този месец, предполага, че елементарният човешки език е поне осем пъти по-стар. Неговият анализ се основава на подробно проучване на всички налични археологически, палеоанатомични, генетични, неврологични и лингвистични доказателства.
Когато се комбинират, всички доказателства предполагат, че раждането на езика е станало като част от набор от човешка еволюция и други развития между 2 и 1,5 милиона години.
Показателно е, че размерът на човешкия мозък се е увеличил особено бързо 2 млн. г. пр.н.е., особено след 1,5 милиона пр.н.е. С това увеличаване на размера на мозъка е свързана реорганизация на вътрешната структура на мозъка – включително първата поява на областта на фронталния лоб, специално свързана с езиковото производство и езиковото разбиране. Известна на учените като зоната на Брока, тя, изглежда, се е развила от по-ранни структури, отговорни за способността на ранното човечество да комуникира с жестове.
Новото изследване предполага, че появата на зоната на Брока също е свързана с подобрения в работната памет – фактор от решаващо значение за формирането на изречения. Но други еволюционни развития също са били от решаващо значение за раждането на елементарен език. Появата преди около 1,8 милиона години на по-напреднала форма на Изправения човек (Хомо еректус), заедно с промените във формата на човешкия череп, почти сигурно са започнали процеса на промяна на формата и позиционирането на гласовия апарат, като по този начин са направили възможна речта.
ОЩЕ: Хора от съвременен вид са живели в Китай преди 45 000 години
Други ключови доказателства, сочещи около 1,6 милиона пр.н.е. като приблизителна дата, на която хората са започнали да говорят, идват от археологическите записи. В сравнение с много други животни хората не са били особено силни. За да оцелеят и просперират, те е трябвало да компенсират тази относителна физическа слабост.
Тази кръгла природна структура (така наречената структура Ришат, или Окото на Сахара) някога е била основен праисторически център за производство на инструменти и лов на Хомо еректус (Изправения човек). Снимка: NASA/GSFC/MITI/ERSDAC/JAROS, and U.S./Japan ASTER Science Team
От гледна точка на еволюцията езикът почти сигурно е бил част от тази стратегия за компенсиране на физическа сила. За да ловуват големи животни (или при събирачество или да отблъскват физически силни животински съперници), ранните хора са се нуждаели от по-големи способности за групово планиране и координация – развитието на езика би било от решаващо значение за улесняването на това. Що се отнася до датата, ловуването от човека е започнало преди около два милиона години – но, изглежда, значително се е ускорило преди около 1,5 милиона години. Около 1,6 милиона пр.н.е. се е зародило и културното предаване между поколенията на много по-сложна технология за каменни инструменти. Това дългосрочно предаване на сложни знания и умения от поколение на поколение също силно предполага съществуването на реч.
ОЩЕ: Окото на Сахара - как е възникнало това странно образувание?
Нещо повече, езиковата комуникация вероятно е била решаваща, за да позволи на хората да оцелеят в различни екологични и климатични зони – вероятно не е съвпадение, че хората са успели масово да ускорят своята колонизация на света преди около 1,4 милиона години, т.е. малко след вероятната дата на раждането на езика. Езикът позволява на хората да правят три ключови далновидни неща – да замислят и планират бъдещи действия и да предават знания.
„Ето как езикът е променил човешката история толкова дълбоко“, казва Митен. Новото му изследване, описано в книгата „Езиковият пъзел“, предполага, че преди около 1,6 милиона години хората са имали много по-ограничена комуникационна способност – вероятно само няколко десетки различни звука и жестове с ръце, които са можели само да бъдат разгърнати в специфични контексти и следователно не са могли да се използват за бъдещо планиране. За планирането са били необходими отделни думи.
Изследванията на проф. Митен също предполагат, че изглежда има известна приемственост между много ранните човешки езици и съвременните. Според него е забележително, че някои аспекти от това първо езиково развитие преди 1,6 милиона години все още оцеляват в съвременните езици днес. Той предполага, че думите, които – чрез своите звукове или дължина – описват обектите, които означават, почти сигурно са били сред първите, изречени от ранните хора.
ОЩЕ: Археолози откриха "магистралата на цивилизацията" на древните хора
Наистина, бъдещи изследвания може да са в състояние да пресъздадат условно вероятната организация и структура на тези първи езици. Въпреки че раждането на езика, изглежда, се е случило преди около 1,6 милиона години, това раждане представлява началото на езиковото развитие, а не неговата кулминация.
В продължение на стотици хиляди години езикът постепенно е ставал по-сложен, като в крайна сметка се е усъвършенствал след появата на анатомично съвременните хора преди 150 000 години.
