Нова база данни на древни хора разкри подробности за произхода на предразположеността на съвременния човек към много заболявания. Нейните корени датират отпреди 34 000 години.
За пет години работа екип от 175 международни експерти са създали най-обширната колекция от древна човешка ДНК в света, предоставяйки новаторски прозрения за произхода на съвременните заболявания. Тази база данни, създадена от костите и зъбите на близо 5000 древни хора, живели в Западна Европа и части от Централна Азия, датира отпреди 34 000 години и може да бъде ключът към лечението на различни невродегенеративни заболявания, пише CNN.
Учените са открили, че някои гени, които някога са защитавали нашите праисторически и бронзови предци от болести, сега правят европейците по-податливи на невродегенеративни заболявания като множествена склероза (МС) и болест на Алцхаймер.
Анализирайки тази колекция от генетични данни, изследователите проследили как гените и болестите, върху които те влияят, са еволюирали и са се разпространявали. Те видели как големите промени в начина на живот, като преминаването от лов и събирателство към земеделие, са повлияли на това какви гени са процъфтявали.
Комбинирането на древна ДНК със съвременни образци отворило нов прозорец към разбирането на съвременните здравословни проблеми. Първите резултати от изследването разкрили някои изненадващи връзки.
Да вземем например множествената склероза. Това е сложно заболяване, което засяга приблизително 2,5 милиона души по света и се влияе от различни екологични и генетични фактори. Изследването е установило връзка между риска от развитие на множествена склероза и произхода на хората от древните скотовъдци – ямната култура, която донесе опитомявала животни в Европа преди около 5000 години. Тези скотовъдци, първоначално от понтийските степи, донесли със себе си генетични варианти, за които се смятало, че предпазват от пренасяни от животни патогени. Тези гени, макар и полезни тогава, може да са част от причината, поради която северноевропейците са по-склонни към множествена склероза днес.
По аналогичен начин генетичен вариант, който увеличава риска от развитие на болестта на Алцхаймер – APOE ε4 – е свързан с ранните ловци събирачи. Проучването също изяснява еволюционната история на черти като ръст и лактозна толерантност.
Експертите подчертават, че съвременният ни начин на живот – с измененията в хигиената, храненето и медицината – взаимодейства с тези древни гени, което вероятно ни прави по-уязвими към заболявания като множествена склероза. Но не става въпрос само за откриване откъде идват тези гени, а за разбиране на сложното взаимодействие на генетиката и околната среда.
Тази база данни не само пренаписва историята на древните популации, но също така променя нашето разбиране за съвременното здраве и болести. Изследователите предупреждават, че тези открития са част от много по-голяма и по-сложна картина на нашата генетична история и нейното въздействие върху здравето, която тепърва предстои да се изучи.
Авторите смятат, че тези изследвания трябва да бъдат разширени извън Европа, за да се разбере напълно как различните популационни истории влияят върху риска за развитие на заболяване. Тяхната цел е да могат да използват този богат генетичен материал, за да разберат по-добре и може би един ден да смекчат ефектите от болестите, които измъчват човечеството днес.
Този материал е само за информативна цел и не съдържа съвети, които могат да повлияят на вашето здраве. Ако имате колебания, обърнете се към специалист.
