Преди около 120 000 години в сухите, скалисти хълмове на Леванта започнало да се случва нещо необикновено. Дълбоко в пещерите или в техните скалисти устия както неандерталците, така и ранните хомо сапиенси започнали да извършват нещо, което никой не е правил преди. Те започнали да погребват мъртвите си.
Това било скок към свят, изпълнен със смисъл и ритуал. За археолози като професор Ела Бийн и д-р Омри Барзилай, които са прекарали години в изучаване на тези гробни места, моментът представлява един вид забравена революция.
Ние ли убихме неандерталците? Нови изследвания може най-накрая да отговорят на вековен въпрос
„Иновациите в погребението всъщност започнали в Леванта“, казва Барзилай, археолог от университета в Хайфа. Докато преглеждат костите и древните артефакти, учените събират ранните мистерии на смъртта и живота.
Този акт, който днес може да изглежда прост за нас, бележи зората на сложна културна промяна и при двата вида. Новото изследване разкрива, че това нововъведение може да е било нещо повече от просто начин за почитане на мъртвите. Може да е било свързано с конкуренция, територия и оцеляване.
Споделен, но разделен свят
Леванта – регион, който обхваща съвременен Израел, Ливан, Сирия и палестинските територии – е бил културен кръстопът по време на средния палеолит. В продължение на десетки хиляди години Хомо сапиенс и неандерталците са живели тук рамо до рамо. Те се движели през пейзажа, ловували и може би понякога се срещали по начини, които можем само да си представим (освен че се кръстосвали; настоящата човешка ДНК доказва, че това се е случило).
Но това, което показват най-новите изследвания на Бийн и Барзилай, е, че те може да са споделяли повече от земните ресурси. Те може да са споделяли началото на културата на погребение.
В изследване, публикувано в списание L’Anthropologie, изследователите претърсват останките от 32 древни гроба, разпръснати из Леванта от преди около 120 000 години. Седемнадесет от тях принадлежат на неандерталците и петнадесет на Хомо сапиенс. Това, което открили, било поразително: и двата вида погребвали мъртвите си – мъже, жени, деца, дори бебета. Те дори полагали телата да почиват с погребални дарове – от животински кости до черупки, предмети, които може да са носели дълбоко значение за живите.
Защо европейците имат по-малко неандерталска ДНК от източноазиатците
И все пак имало нюанси. Неандерталците предпочитали погребения дълбоко в пещери. И те често полагали мъртвите си в различни позиции – понякога свити в ембрионална поза, друг път изпънати или полусвити. Техните погребения понякога включвали прости маркери: камъни, поставени близо до тялото или дори под главата, може би за да служат като вид елементарна възглавница.
Хомо сапиенс, нашите предци, са били по-единни в подхода си. Те предпочитали входовете на пещерите или скалните убежища, като мъртвите им почти винаги били разположени в стегната ембрионална поза. Техните гробове често се отличавали с петна от червена охра – древен пигмент, който може да е символизирал нещо за самоличността или статуса на човека. Раковини също се появяват в някои гробове на Хомо сапиенс, вероятно пренесени от далечни брегове.
Нещо повече от погребение?
Но тези погребения може да са били нещо повече от просто сбогуване с мъртвите. Леванта била оспорван пейзаж – място, където ресурсите били оскъдни и конкуренцията за оцеляване била жестока. По-специално, пещерите били ценни. С нарастването на населението на региона, водено от промяната на климата и разширяването на фауната, конкуренцията между неандерталците и Хомо сапиенс вероятно се е засилила.
Тук нещата стават интересни. Барзилай и Бийн смятат, че актът на погребване на мъртвите може да е служил на второстепенна цел: маркиране на територия. „Пещерата е предимство“, казва Барзилай пред National Geographic. В свят, в който и двата вида се състезаваха за пространство и ресурси, погребването на тяло в пещера може да е било начин да го вземете – не само за мъртвите, но и за тези, които ще се връщат сезон след сезон.
Това е провокативна идея, която превръща простия акт на погребение във форма на праисторически нотариален акт. Както Греъм Баркър, археолог от Кеймбридж, работил върху известната пещера Шанидар в Ирак, отбелязва: „Това очевидно е начин за маркиране на пейзажа“. Мъртвите, с други думи, биха могли да бъдат гранични знаци в игра на оцеляване с високи залози.
Древна практика, внезапно мълчание
И все пак тази древна погребална традиция не трябвало да продължи. Преди около 50 000 години неандерталците изчезват от Леванта – един от последните актове в бавното им изчезване. Странно, приблизително по същото време човешките погребения в региона също престават. В продължение на хиляди години след това никой в Леванта не погребва мъртвите си, сякаш традицията е изчезнала заедно с неандерталците.
Едва с натуфийската култура, преди около 15 000 години, погребенията се завръщат в региона. Натуфийците, полууседнали ловци събирачи, започнали да погребват мъртвите си по нови начини, създавайки връзка със земята, която щяла да постави началото на по-късните земеделски общества.
Защо погребенията са престанали и какво може да каже това за връзката между неандерталците и Хомо сапиенс?
Мистерията на канибализма сред неандерталците
„Озадачаващо е“, признава Бийн. „Погребенията са важна част от културата. Защо внезапно са спрели, е въпрос, който остава.”
Следователно погребенията в Леванта не са просто поглед към миналото. Те са напомняне за споделените, но различни пътища, по които Хомо сапиенс и неандерталците са минали. Въпреки че и двата вида са погребвали мъртвите си, разликите в техните практики може да разкрият по-дълбоки прозрения в умовете им, техните ритуали и как са виждали мястото си в света.
Докато Бийн продължава изследването си, сега изучавайки бебе неандерталец от пещерата Амуд в Израел, въпросите около тези древни погребения само нарастват. Защо два вида, които са били толкова различни, но и толкова сходни, са започнали тази практика почти по едно и също време? Били ли са повлияни един от друг, или това бил просто продукт на оцеляване в суровия пейзаж на Леванта?
Засега отговорите се крият в пещерите на Леванта.
