След като изучили характерната морфология на предните крайници на сахелантропа, учените стигнали до извода, че този „най-древен изправен предшественик на човека“ всъщност се е движил, опирайки се на кокалчетата на пръстите.
Сахелантропът (Sahelanthropus tchadensis) е живял преди седем милиона години в Африка и според някои данни той се изправя в самата основа на човешкия произход – изправя се в буквалния смисъл, тъй като учените отдавна са го определили като изправено същество.
Но не всички се съгласиха с това твърдение, привеждайки някои структурни характеристики на черепа и краката като доказателство, че сахеланропа се е придвижвал на четири крака. Този път, след като проучили морфологията на предните крайници на това същество и я сравнили с анатомията на съвременните човекоподобни маймуни, американски изследователи също призовали за преразглеждане на твърдението, че сахелантропът е бил изправен, признавайки го като поне факултативно за четириног.
Древният египтянин не приличал на съвременния човек
Както станало ясно, лакътните кости на предните крайници на сахелантропа били сравнително здрави, а диафизите на костите били извити напред, като при шимпанзе или горила. Предполага се, че тази особеност е свързана с характерен начин на движение с опора на кокалчетата на пръстите, тъй като при други примати, които не използват този метод на придвижване, лакътните кости са прави или извити назад.
Не е ли могъл обаче сахелантропът да се изправи на задните си крайници? Изглежда не, тъй като структурата на ръцете показва че от време на време се е движел на два крака, като човек, и отчасти на четири, като маймуна. Също не е изключено, че всъщност сахелантропът изобщо не е принадлежал към човешката линия на развитие и е бил представител на вид, свързан с нашите предци, по-близо до маймуните.
По такъв начин, въпреки че точното еволюционно положение на сахелантропа остава спорно, може да се каже, че това същество, което е живяло преди седем милиона години, все още не е напомняло много на човек, а по-скоро на горила или шимпанзе. Ще са необходими нови находки и внимателен анализ на целия наличен палеонтологичен материал, за да се реши най-накрая тази загадка и да се определи мястото на странната маймуна в еволюционното дърво на приматите.
Изследването е публикувано в Journal of Human Evolution.
