Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
Големият успех на Нургюл Салимова е вече факт, независимо какво ще се случи на финала днес. Не можем обаче да кажем същото за политическите посоки, към които името й беше прикачено - по един универсален вече и задълбочаващо се глупав начин.
На столицата на България, това не докрай уютно, в сравнение с конкуренцията си в Европа, място, му предстоят избори. Възможно е да ви се стори, че сложността пред всеки кандидат за кмет е изключителна, особено на фона на наследството, което ще получи - бездействието пред най-големите проблеми се задълбочава, от което фрапантните гледки, които всеки ежедневно наблюдава, стават все по-влудяващи.
Достатъчно познато политическо явление е, че тук няма нищо по-лесно от това да се появи месия, на който да бъде повярвано, че се е отправил на геройска мисия за спасяването на страната.
С нарастващо удивление може да се проследи как всяко обществено важно събитие - политическо, криминално, всякакво, би могло да предизвика две противоположни мнения.
На какво отгоре Тити Папазов разказва толкова горд от себе си историята, в която се е проявил като насилник в далечното минало (далечно е за онзи, който не е преживял травмата, но винаги близко за другия), не е съвсем ясно.
Съюзът на съдиите публикува позиция, с която защитава съдийката Татяна Гьонева, с аргумент, който е драстично нахален. Съдиите казват, че Гьонева говорела "институционален, а не емоционален език".
Някакъв напълно безумен юридически курс от твърде напористи разбирачи започна да търси логика в решението Старозагорския съд да определи за "лека телесна повреда" нарязването на толкова много места по цялото тяло на едно момиче, че да трябват 400 шева; ужасяващата касапница, която превзе вниманието на всички в последните дни.
От фигурите на прехода има няколко така популярни образи, че изникват веднага пред очите ни като в комикс. Сред тези изроди са: тежката мутра, после корумпираният депутат, наблизо далавераджията кмет, край тях даващият пара под масата бизнесмен, над тях незабелязващият ги, освинен прокурор и т.
Тази събота Министерството на отбраната се изправи срещу Илияна Йотова в сблъсък, който по същество представлява нещо, наричано "престрелка между институциите", а аз, както предполагам и други, биха го нарекли - стандартна и невъобразима досада, която ще продължи докато свят светува.
Признаваме, че не сме очаквали Борисов да се откаже от имунитета си. Но начинът, по който го направи се вписва отлично в един дълго изграждан, характерен стил.
Проблемът на всяка абсурдна ситуация - не само политическа, но и всякаква - е че никога не става изведнъж. И по тази причина, понеже нормалността се е изкривявала бавно и всяка стъпка е изглеждала леко скандална, но може би все пак допустима, накрая абсурдът надвисва над главата ти изкривен и изпращял гръбнак.
Христо Иванов, който изглежда се бори с хераклитовия закон, и за втори път влиза в реката на управлението с ГЕРБ, като ако за първия поне би могла да бъде цитирана предполагаема неопитност, сега дума не може да става, заяви вчера следното: че коалицията с ГЕРБ е неизбежна, защото "няма алтернатива".
Любов Маринкова е докторант по астрономия и астрофизика, тя е и един от най-обещаващите млади учени в страната. Нейната работа може да се опише с един много прост въпрос, който има изключително сложен отговор - "Как се раждат звездите".
Правим всичко възможно на определени периоди да подновяваме политическия речник. Най-вече, когато едни клишета се сменят с други, едни опорки с нови подобни и прочие филологически явления.
От няколко седмици вече в ПП тече процес на една неимоверна изненада. Тя има конкретни измерения, но засега ще я наречем съвсем общо: изненадата, че ГЕРБ правят каквото си искат.
След като ПП-ДБ освободиха най-важната политическа ниша - на атаката срещу ГЕРБ и Борисов, неминуемо се случи и най-логичното: парламентарната подкрепа за тях спадна от около 24,% до 19 %, установи проучване на "Тренд".
Макар че журналистите с т.нар "съдебен ресор" осветляват редовно работата на ВСС и всичко, което става там, да е публично, интересът към институцията по правило не е твърде висок.
Съюзът на съдиите публикува позиция, с която защитава съдийката Татяна Гьонева, с аргумент, който е драстично нахален. Съдиите казват, че Гьонева говорела "институционален, а не емоционален език".
Любов Маринкова е докторант по астрономия и астрофизика, тя е и един от най-обещаващите млади учени в страната. Нейната работа може да се опише с един много прост въпрос, който има изключително сложен отговор - "Как се раждат звездите".
Някакъв напълно безумен юридически курс от твърде напористи разбирачи започна да търси логика в решението Старозагорския съд да определи за "лека телесна повреда" нарязването на толкова много места по цялото тяло на едно момиче, че да трябват 400 шева; ужасяващата касапница, която превзе вниманието на всички в последните дни.
На какво отгоре Тити Папазов разказва толкова горд от себе си историята, в която се е проявил като насилник в далечното минало (далечно е за онзи, който не е преживял травмата, но винаги близко за другия), не е съвсем ясно.
Признаваме, че не сме очаквали Борисов да се откаже от имунитета си. Но начинът, по който го направи се вписва отлично в един дълго изграждан, характерен стил.
Големият успех на Нургюл Салимова е вече факт, независимо какво ще се случи на финала днес. Не можем обаче да кажем същото за политическите посоки, към които името й беше прикачено - по един универсален вече и задълбочаващо се глупав начин.
Достатъчно познато политическо явление е, че тук няма нищо по-лесно от това да се появи месия, на който да бъде повярвано, че се е отправил на геройска мисия за спасяването на страната.
От фигурите на прехода има няколко така популярни образи, че изникват веднага пред очите ни като в комикс. Сред тези изроди са: тежката мутра, после корумпираният депутат, наблизо далавераджията кмет, край тях даващият пара под масата бизнесмен, над тях незабелязващият ги, освинен прокурор и т.
От няколко седмици вече в ПП тече процес на една неимоверна изненада. Тя има конкретни измерения, но засега ще я наречем съвсем общо: изненадата, че ГЕРБ правят каквото си искат.
След като ПП-ДБ освободиха най-важната политическа ниша - на атаката срещу ГЕРБ и Борисов, неминуемо се случи и най-логичното: парламентарната подкрепа за тях спадна от около 24,% до 19 %, установи проучване на "Тренд".
Тази събота Министерството на отбраната се изправи срещу Илияна Йотова в сблъсък, който по същество представлява нещо, наричано "престрелка между институциите", а аз, както предполагам и други, биха го нарекли - стандартна и невъобразима досада, която ще продължи докато свят светува.
На столицата на България, това не докрай уютно, в сравнение с конкуренцията си в Европа, място, му предстоят избори. Възможно е да ви се стори, че сложността пред всеки кандидат за кмет е изключителна, особено на фона на наследството, което ще получи - бездействието пред най-големите проблеми се задълбочава, от което фрапантните гледки, които всеки ежедневно наблюдава, стават все по-влудяващи.
Проблемът на всяка абсурдна ситуация - не само политическа, но и всякаква - е че никога не става изведнъж. И по тази причина, понеже нормалността се е изкривявала бавно и всяка стъпка е изглеждала леко скандална, но може би все пак допустима, накрая абсурдът надвисва над главата ти изкривен и изпращял гръбнак.
Макар че журналистите с т.нар "съдебен ресор" осветляват редовно работата на ВСС и всичко, което става там, да е публично, интересът към институцията по правило не е твърде висок.
С нарастващо удивление може да се проследи как всяко обществено важно събитие - политическо, криминално, всякакво, би могло да предизвика две противоположни мнения.
Правим всичко възможно на определени периоди да подновяваме политическия речник. Най-вече, когато едни клишета се сменят с други, едни опорки с нови подобни и прочие филологически явления.
Христо Иванов, който изглежда се бори с хераклитовия закон, и за втори път влиза в реката на управлението с ГЕРБ, като ако за първия поне би могла да бъде цитирана предполагаема неопитност, сега дума не може да става, заяви вчера следното: че коалицията с ГЕРБ е неизбежна, защото "няма алтернатива".