Признаваме, че не сме очаквали Борисов да се откаже от имунитета си. Но начинът, по който го направи се вписва отлично в един дълго изграждан, характерен стил. При първия му разговор с журналисти бившият премиер Борисов заяви, или, ако трябва да сме съвсем точни, овика събеседниците си с микрофони, казвайки, че "на съучениците на Гешев няма да си даде имунитета". Оплака се, че го "развеждат като мечка в прокуратурите", запита защо все на него му се случва, а не са викани други политически фигури (първо, викани са, и второ - ако нещо ти се случва непрекъснато само на теб, може би има причина). Възрази директно, че въпросът за имунитета му е "политическа поръчка" на журналиста, който го е питал. По последното Борисов и Гешев си приличат - вторият пък, при обявяването на партията си вчера, имаше същия дежурен отговор на всеки въпрос: ако нещо ви съмнява в образа на Гешев, то това е защото медиите изкривяват действителността; тезата му накратко представляваше това - (а действителността, изглежда, е обективна само в ПИК).
Но да се върнем към Борисов, който, вече спокоен, час по-късно заяви, че ще се откаже от имунитета си. С думите: "Аз вярвам на българския съд и българската прокуратура" (допълваме от себе си - нищо, че ме разтакават като мечка).
Първият сигурен извод от това е, че една от най-тъпите и зле скалъпени комисии в историята на парламента - тази, която трябваше да се занимава с имунитета на Борисов и Кирил Петков, се обезмисля, тъй като и двамата се отказаха от него. Вторият сигурен извод е, че прословутото "въздържал се" на ПП-ДБ при гласуването на имунитета на Борисов също се обезмисля, тоест, изглежда, че Борисов си е дал сметка, че е по-добре първо да ги остави да се изложат и едва след това да направи това, което е решил. След тези два сигурни извода обаче остават само неясни въпроси.
Първият е до каква степен всъщност отказът от имунитета не е свързан с предстоящ край на крехкото, но за сметка на това морално потресаващо като сглобка (любима нова дума) правителство. Подозрението тук е, че силите вече не са толкова изравнени, колкото изглеждаше в началото, а ГЕРБ са придобили някакво преимущество. Ето защо: веднага след като Борисов заяви, че ще си даде имунитета, Христо Иванов съобщи, че ГЕРБ за втори път са отложили срещата, на която се очакваше да обсъждат общи политики. След като е напълно ясно, че Борисов си дава имунитета, понеже е намерил нови гаранции за това, че ще остане недосегаем, това директно му развързва ръцете като властови център, понеже се очакваше, че ще бъде държан на къс повод заради същия имунитет. Ако сделка все още има, то нейните параметри са променени - и предвид днешния ход, те изглежда да натежават в полза на ГЕРБ. Това със сигурност изглежда по-малко конспиративно, отколкото простодушното впечатление, че в 9.30 Борисов е казал, че няма да си даде имунитета, и подвластен на силни емоции, в 10.30 е решил да го направи. Логиката, а и опитът сочат, че просто е искал да направи така, че да изглежда импулсивно.
Голямата промяна с имунитета не променя обаче и общото чувство: че голямата част от политическите промени не идват от гражданската съпротива, а от различни движения в задкулисието. Които дори използват логиката на същата гражданска съпротива, за да регламентират действията им уж като отговор (разбира се, закъснял), на определени обществени очаквания.
В заключение, понеже държим да не изгубим забавлението покрай сериозността, нека цитираме и думите, които предхождаха изявлението за имунитета. "Аз все пак съм Бойко Борисов", каза Бойко Борисов. Не знам защо обаче ми се струва, че това "все пак" води единствено Борисов и няколко подопечни до предполагаемия ореол, а всички останали - до едни златни, устойчиви като кюлчета във времето, съмнения.
Автор: Райко Байчев
