Софийското летище вече си има нова име и това даде тласък на поредното разделение в българското общество. Безспорно е името на Васил Левски, спорни са само аргументите да се откажем от простичкото и добило вече популярност Летище София. Критиците на преименуването изброяват всякакви аргументи: Левски няма нищо общо с авиацията, има твърде много обекти, носещи неговото име, а пък и то не е толкова познато на чужденците.
Можем да ги оборим отзад напред - нека чужденците, поне по-любознателните, да научат кой е Левски и какво е за българите, многото обекти показват, че просто нямаме толкова много обединяващи ни фигури от нашата история и накрая - с авиацията може и да няма общо, но мисълта и делото му имат други измерения и са духовни висини.
Единственият прагматичен аргумент против преименуването е, че в столицата няма две летища и няма как да се сгреши - кацаш в София на единственото летище. Но това е засега. Когато и ако имаме второ, може пък да се окаже правилно сегашното решение. Още: Летище София стана Летище "Васил Левски" с указ на Румен Радев
Споровете текат още от 2017 година, когато беше издигната идеята за преименуването. Най-много доводи против имаше по отношение на разпознаваемите в чужбина българи. Но, съгласете се, че няма как да си наречем летището на Джон Атанасов, примерно. Борис Христов също. Остава Стоичков, но той си е жив все още, Господ здраве да му дава, някой ден може и на негово име да е. Защото, както се оказва, преименуването с президентски указ не може да се оспори, а може само следващият президент да отмени този указ, ако има такава воля и ако го помнят дотогава нашия футболист.
Странно е обаче, че една от малкото фигури, обединяващи българите, толкова често става и причина за разединение. Преди повече от 30 години се водеше епичен спор за гроба на Левски между проф. Николай Генчев, подкрепен от научната историческа общност, и писателя Николай Хайтов. Да, тогава нямаше интернет, но тогавашните младежи още си спомняме колко трудно беше да вземеш страна - историците работеха с фактология, а Хайтов - с дълбоката човешка потребност от идеал. Още: Колко населени места у нас са кръстени на Васил Левски
Впрочем, тази потребност, поне по отношение на Левски, има и още едно проявление - в идеята да се канонизира той и дори имаше инициативен комитет с куп авторитетни имена в него. Дори така нареченият алтернативен Синод успя, но решението му се оказа нелегитимно, както и самият той. Та си нямаме икона с този светец, имаме си с всякакви византийски и много им се кланяме, с руски също - предостатъчно, а колко са българските светци?
Макар че народът отдавна е канонизирал Васил Левски, църквата отказва. И по този въпрос сме разединени - всеки е магистър-богослов и всеки знае правилата за канонизиране. И, разбира се, няма отговор на въпроса защо, кога и от кого са канонизирани руски пълководци, избивали цели народи, пред чиито ликове ние се молим за спасението на душите си и им слагаме имената по нашите храмове, строени с наши пари, усилия и вяра. Още: Баща му е отровен, а градът изпепелен до основи: Как Александър Невски от военачалник става светец
Но ние сме си бамбашка хора. Татуираме си Левски и Ботев на бицепсите и това никого не възмущава. Вместо да толерираме лошия вкус, по-добре да мислим за образа на България, започващ за чужденците с кацането на наша земя. За това какво искаме да кажем и покажем на света.
Ами катедралния храм в сърцето на София можем да покажем, например, който носи името на Александър Невски, както и площадът пред него. Може и прилежащата улица "Московска" да им покажем. И да им обясним защо продължаваме да си наричаме сума ти улици, булеварди и площади на руски пълководци. Още: "Александър Невски няма никакво значение за българския народ": Бивш ректор на СУ иска смяна и на името на катедралата
В първата биография на Апостола, която пише Захарий Стоянов през 1883 г., авторът цитира думите му: "Ако ние не сме способни сами да се освободим, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода. А който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново в робство". Добре ще е да я проумеят тази мисъл и съвременните ни политици - най-после!
Автор: Евелина Гечева
