Достатъчно се каза за приетите законови промени, които предвиждат конфискация на автомобила, в случай, че шофьорът е пиян или дрогиран. По отношение на това колко юридически издържано е всичко това, какви са всички последствия от набързо приетите недомислици, вече писа Явор Божанков, който призна, че Народното събрание като цяло е угодило на популизъм, който тепърва ще проявява безумията си. Неговите не само лични, а всъщност широко разпространени аргументи, най-общо посочват, че конфискацията на автомобила всъщност ще стане нещо доста елементарно за държавата. И немалко вероятно е, предвид често възникващите неразбории около пробите, в отнемането на автомобила да се намеси типичния произвол. Така или иначе произволът е любимият номер на държавата, ако тези работи се насърчават не само от правоприлагането, а от самият закон, нещата отиват в очевидната посока.
За последното сме съгласни - затова и го преразказваме. Но в същото време под гнева на Божанков, но и на много други, все пак прозира нещо, струва ми се, съвсем очевидно. То е много просто и аз не виждам друга възможност: че шофьорите просто искат да продължат да пият. Каквото и да говорим за законите, напълно невъзможна им изглежда мисълта да спрат да се наливат - ето това мисля. Като напълно шокиращо и нагло попълзновение върху личните им права им изглежда мисълта, че може да "ударят едно" и после заради това някой да им вземе колата. Това е някакво светотатство, някакво невъобразимо насилие. Атакува ги по самочувствието, че винаги могат да претеглят до последния промил чашата и като са казали половин бира, ще изпият половин бира; самоконтрол, който никога не съм виждал някой да осъществи по същия начин, по който го е обявил. Ето какво например е написал възмутеният Божанков:
"Според законодателството в момента "може в петък да сте в Ротердам и да изпушите една цигара абсолютно законно, а в понеделник да ви спрат, вие да сте съвършено трезвен, но да станете осъден престъпник с конфискуван автомобил".
Аз не мога да разбера откъде точно извира патосът на Божанковото негодувание. Първо, в Нидерландия вече далеч не се пуши така, както навремето - това е стар туристически имидж, от който общо взето искат да се отърват. Второ, какво значение въобще има къде си пушил, при положение, че в България достъпът до трева не се осъществява кой знае колко по-трудно и пак може да изпаднеш в ситуацията с петъка и понеделник. Трето, абе просто е: ако си бил в Ротердам, пушил си и си халюдинирал ван Дам, просто като се прибереш в България бъди един щастлив човек и не се качвай за някакъв период в шибания си автомобил. Кажи на всички така: не мога да карам, пуших в Ротердам, трябва да мине повече време. Като те питат колко точно си се наковал, кажи именно, че си халюцинирал ван Дам, всички ще те разберат, някои ще ти завидят. Никой обаче няма да ти вземе автомобила, понеже част от умението да си се направил на боклук, е добре да разбираш, че си се направил на боклук. В това има повече достойнство, отколкото да роптаеш срещу закон, който принципно дори не иска да ти попречи за каквото и да било; иска само да те възпрепятства да караш автомобил, ако си злоупотребил с определени вещества, за да не предизвикаш катастрофа - понеже е забелязано, че основно така стават катастрофите. В този смисъл, никаква надежда не може да се отправи към това място, в което основната война е войната по пътищата и всеки си изчислява промилите не като алкохоликът, в който се превръща, а като математика, който смята, че е. Вероятно малко по-безхитросно отношение би помогнало.
Автор: Райко Байчев