Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем. След време човек се обръща назад и се пита - чакай, какво стана - Пеевски евроатлантик, Костадинов бори чужди агенти, Евгени Минчев - гейовете, Христо Иванов иска съюз с Доган, "Величие" са си назначили за пиар Киро Брейка, а през това време се спори дали Ед Шийрън и Андреа Бочели имат хубави песни. Затова - крачка назад. Време е за преглед на абсурдите, с които свикнахме.
1. "Пеевски ще влезе в парламента, купувайки гласове"
Няма политически анализатор, който да не е заявил съвсем убедено, че липсва каквато и да била основателна причина редовият български мюсюлманин да гласува за Пеевски, освен една- - гласът му да бъде купен. Оттам насетне следва една позната калкулация, в която има три напълно известни - че вътрешният министър е негов човек, че административния капацитет за купуване на гласове, овладян от Пеевски, е добре продухан и на ниво, и че необходимата сума за едни стотина хиляди гласа - дребен разход на фона на възможностите му и на фона на ниската избирателна активност. И ето как Пеевски щял да се озове в парламента. А какво стана със старомодното "Купуването и продаването на гласове е престъпление?". Ето какво: то вече не прави впечатление, тъй като всяко престъпление се вижда в съпоставка с останалите и когато те са по-големи и внушителни, превръщат много други в незначителна подробност. Такъв разбира се е и споменатият случай - смятай докъде трябва да си стигнал, ако купуването на 100 000 гласа изглежда като дребен детайл от олигархичната биография.
2. Министър на човек
Възможно е да е останал все пак някой наивен човек, който, когато разбере, че има нов министър, да се позаинтересува от неговия опит, биография, план и идеи за бъдещето. Но както казахме - наивен човек. Пълни отживелици, единственият дебат е за това чии е тоя човек. Принципът е следният - една политическа сила казва, че иска независим човек за министър, който е на практика техният човек, а другата отвръща, че на толкова важен пост е абсолютно задължително да стои не този независим-техен човек, а експерт-технократ. Експерът, разбира се, е направо прогизнал от зависимост към оспорващата страна и е на една проверка в имотния регистър разстояние, ако случайно общата интуиция не работи.
3. Плаващи съюзи
Две са главните причини политиката все повече да се схваща като кубче на Рубик, попаднало в неопитни ръце, търсещи подходяща комбинация непрекъснато. Едното - сглобката, за онези, които не са гледали "Игра на тронове", другото "Игра на тронове" за онези, които не са следели отблизо пируетите в сглобката. Така или иначе представата за политика вече се свързва с плаващи комбинации. Напр. ГЕРБ+Възраждане=закон за ограничаване на пропаганда в училищата, каквато всъщност няма; ГЕРБ+ПП-ДБ+ДПС в парламента=конституционни промени, а ГЕРБ+ДПС в Конституционния съд=отменяне на половината (и по-важните) конституционни промени.
4. Изборите са през четири месеца
По принцип онези, които изтъкват, че "ако няма държава", същата държава обезателно ще потъне в разруха, са само теоретично прави - 15-те години стабилност по време на управлението на ГЕРБ ги опровергава с най-силния аргумент, опита на историята. Но въпреки това - вече изглежда абсолютно неприложимо обичайното стряскане, с което електоратът да бъде привикан на гласуване: че ако не избере сега, ще трябва да чака цели четири години. Този срок вече изглежда недействително протяжен, невъзможно дълъг. През четиридесет години има смяна на системата, през четири години - Олимпиада, през четири месеца - нов сезон на риалити и избори, научете ги тия работи.
Автор: Райко Байчев
