Наред със сантиментите от първия училищен звънец началото на всяка учебна година е повод да погледнем и критично към родното образование. Не само родителите, но и цялото общество е свидетел на трудното му придвижване напред. И колкото и да сме наясно, че едва ли ще стигнем Финландия, ни е винаги някак тъжно, че и тук не се справяме, както и в много други неща.
Резултатът е ето такъв - тези, които бяха деца в края на миналия и в самото начало на този век, вече са зрели хора - работят, гласуват, дори управляват. Някои от тях не избягаха в чужбина и това засега е май единственият видим плюс. Минусите са много повече - преобладават тези, които не са прочели по нито една книга в последните 10 години, както и тези, които говорят и пишат на по-развален български език от всеки чужденец.
За огромния интелектуален дефицит да не говорим - нещата са просто катастрофални. И ако имаме някакви искрици надежда заради българчетата-отличници във всякакви международни олимпиади, трябва да признаем, че успехите им са не поради нашата образователна система, а въпреки нея.
Още: Столично училище призова: С книга вместо цвете на първия учебен ден
И не е вината само в учителите и в директорите на училища, нито пък само в семействата. Цялата тази машина се управлява толкова неефективно, че който и да стане министър, се вижда в приключение.
Кои обаче са най-важните проблеми, най-спешните за решаване? Всеки родител би направил своя собствена класация, но от Асоциация “Родители” зададоха на институциите само пет, ето ги:
1. Кога ще бъде въведен едносменен режим на обучение във всички български училища?
2. Защо се правят националните външни оценявания в 4., 7. и 10. клас, след като те не водят до промяна в учебните програми и съдържание, а само засилват напрежението сред децата, родителите и учителите, както и порочната практика на частните уроци?
3. Кога ще има сериозен контрол върху продажбата на вредни и опасни за здравето на децата храни, напитки и тютюневи изделия?
4. Кога ще има цялостна политика и финансиране, така че всички български училища да имат необходимите условия за поддържане на хигиена (топла вода и сапун в тоалетните), както и условия за спорт и игра - физкултурни салони, спортни площадки и съблекални?
5. Кога ще бъде въведено системно здравно образование в училище, така че децата да могат да получават както знания за физическото и психическото им развитие, така и за вредната храна, зависимостите и други опасности, свързани със здравето им?
Още: Без задължителни домашни за учениците в Полша: Ето защо
Тези пет въпроса обаче явно изобщо не интересуват никого, освен самите родители. Който и да се заеме с тази сфера, все за заплатите на учителите се хваща. Добре, заплатите вече са доста добри, дали не е време да поговорим и за резултатите от този специфичен труд, определян като призвание, мисия и прочее.
Защото, за да има резултати, трябва да да бъдат създадени условия. Не само технологични. Време е да спрем да се хвалим с оборудване, което в други страни вече изхвърлят.
Условията включват преди всичко истинска грижа за учениците, а не както е сега - да ги подлагаме на стрес с безумни учебни програми, да ги вкарваме в абсолютно излишни изпитания като матури в четвърти клас, да ги товарим от деца със знания, които не са за тяхната възраст и така нататък.
Още: Като хвана тоя звънец, та по главите на политиците!
За сапуна в тоалетните просто няма адекватен коментар. Ако това е ключов проблем, какво правим с интелекта?
Истинската грижа означава в програмите да влизат неща, които не са се просто ей-така родили в нечия учена глава, а базисни знания, които имат и пректическа стойност за бъдещото развитие на децата.
Говорейки за управление, няма как да пропуснем и политиците. Вместо да си броят процентите и да си подлагат един на друг динени кори, политиците би трябвало да се загрижат малко повече за образованието, защото скоро ще бием по неграмотност страните от Третия свят. Тяхното поведение рефлектира върху всичко, включително върху образованието. В него нещата са като при орела, рака и щуката, които дърпат всеки в неговата си посока. Затова образованието ни, уви, все повече прилича на басня и все по-малко на подготовка за бъдещето.
Автор: Евелина Гечевa
