Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
Ивелин Михайлов, кралят-слънце на Исторически парк, император на миналото, настоящето и бъдещето, е фокусирал малко тромавата си мисъл върху едно и също изречение.
След близо година на сглобки, некоалиции, меморандуми, задкулисие, което било станало предкулисие (по Петков), няма никаква причина да мислим, че тези проблеми на назоваването ще отпаднат.
Хубаво е да не се правим на ударени, лошото е, че го правим непрекъснато. Може би само от Радан Кънев могат да се чуят справедливи и верни критики в момент, в който някой трябва да се осмели да ги назове.
Нормално е да има изненадани, които да питат кои са "Величие", кой е тоя Полковника, кой е оня другия, как му беше името - високия, въобще, откъде, как, защо.
Резултатите от шестите поред предсрочни избори са сравнително ясни и голямо разминаване между екзит половете няма - първи ГЕРБ, колебания за вторите между ДПС, ПП-ДБ и "Възраждане", под тях БСП и ИТН, а близо до чертата - "Величие" (по повод последните може да прегледате този текст).
Понеже вече никой предизборен щаб не смята, че трябва да се говори с избирателите, а да се правят по-напредничави неща в сферата на общуването - например да се таргетира, маркетира, ребрандира, казано иначе - да се комуникира, презентира и входира; въобще едно цялостно "случване", което неочаквано води до просташкия глагол изпира; та понеже сме в такава ситуация, на нас ни е необходим речник.
Когато един добър журналист реши не просто да смени професията си, а да я превърне в основа за нещо ново, се получават необикновените пътешествия на Екатерина Терзиева из страната.
Съвършено ясно е, че още месеци преди изборите в задимени стаи се събират хора, чиито разбирания за политическа хигиена не надвишават тези на хиената, по която си приличат по още ред признаци.
Точно седмица остава до Sofia Swing Dance Festival - най-големият и пъстър фестивал на суинг танците у нас. В Сoфия на 30 май пристигат танцьори от цял свят, които българската общност ще посрещне за четири вълнуващи дни, в които разноoбразните уроци се редуват с незабравими партита и куп други интересни събития.
Да се работи с жанра "предизборни обещания" бе донякъде смислено упражнение. Бе нормално човек, ако не чак да си води записки, макар и това не е излишно, то поне да запомня най-ключовите.
Попаднах на един разговор, в който чух, че двама политици от нова партия, която тепърва ще се бори за място в парламента, са осъществили размяна на реплики, която тук предлагам да увековечим.
Някъде, мисля че от политолога Марая Цветкова, бях попаднал на определение, което ми се стори важно - че разговорите за политика са се превърнали в "елитно хоби за глупаци".
Имаше едно интересно проучване за това какво представляват негласуващите у нас - сега е моментът да поговорим за него. За мнозина причините, с които те обосновават решението си да не отидат до урните, ще са изненадващи.
Интервюто на Кирил Петков със Сашо Диков със сигурност ще се превърне в тема идните дни. Тезата, накратко, може да се преразкаже така: съществува дълбока държава, върху която нито един министерски съвет не може да влияе особено.
Предизборните времена са мътна работа, защото по тяхно време разводът между истината и популизма става впечатляващ и отявлен, а ловът за глупаци - най-ожесточен.
1
Отличителната черта на дилетанта е лекотата, с която се въодушевява. Може да бъде разпознат по вълнението, която проявява към неща, които не разбира.
Колкото и активно да се правят внушения, че напреженията около сглобката и нейния разпад бяха продукт на неочаквани събития, не ми изглежда, че в основата стои някаква серия от случайности.
Случаят с главния секретар на МВР Живко Коцев и неговата оставка, по-късно шумно оттеглена и вече очевидна предизборна тема, е един от малкото, които може да опитаме да разплетем с интуиция, опит и догадки.
Когато един добър журналист реши не просто да смени професията си, а да я превърне в основа за нещо ново, се получават необикновените пътешествия на Екатерина Терзиева из страната.
Предизборните времена са мътна работа, защото по тяхно време разводът между истината и популизма става впечатляващ и отявлен, а ловът за глупаци - най-ожесточен.
Интервюто на Кирил Петков със Сашо Диков със сигурност ще се превърне в тема идните дни. Тезата, накратко, може да се преразкаже така: съществува дълбока държава, върху която нито един министерски съвет не може да влияе особено.
Нормално е да има изненадани, които да питат кои са "Величие", кой е тоя Полковника, кой е оня другия, как му беше името - високия, въобще, откъде, как, защо.
След близо година на сглобки, некоалиции, меморандуми, задкулисие, което било станало предкулисие (по Петков), няма никаква причина да мислим, че тези проблеми на назоваването ще отпаднат.
Колкото и активно да се правят внушения, че напреженията около сглобката и нейния разпад бяха продукт на неочаквани събития, не ми изглежда, че в основата стои някаква серия от случайности.
Случаят с главния секретар на МВР Живко Коцев и неговата оставка, по-късно шумно оттеглена и вече очевидна предизборна тема, е един от малкото, които може да опитаме да разплетем с интуиция, опит и догадки.
Попаднах на един разговор, в който чух, че двама политици от нова партия, която тепърва ще се бори за място в парламента, са осъществили размяна на реплики, която тук предлагам да увековечим.
1
Отличителната черта на дилетанта е лекотата, с която се въодушевява. Може да бъде разпознат по вълнението, която проявява към неща, които не разбира.
Ивелин Михайлов, кралят-слънце на Исторически парк, император на миналото, настоящето и бъдещето, е фокусирал малко тромавата си мисъл върху едно и също изречение.
Имаше едно интересно проучване за това какво представляват негласуващите у нас - сега е моментът да поговорим за него. За мнозина причините, с които те обосновават решението си да не отидат до урните, ще са изненадващи.
Хубаво е да не се правим на ударени, лошото е, че го правим непрекъснато. Може би само от Радан Кънев могат да се чуят справедливи и верни критики в момент, в който някой трябва да се осмели да ги назове.
Да се работи с жанра "предизборни обещания" бе донякъде смислено упражнение. Бе нормално човек, ако не чак да си води записки, макар и това не е излишно, то поне да запомня най-ключовите.
Понеже вече никой предизборен щаб не смята, че трябва да се говори с избирателите, а да се правят по-напредничави неща в сферата на общуването - например да се таргетира, маркетира, ребрандира, казано иначе - да се комуникира, презентира и входира; въобще едно цялостно "случване", което неочаквано води до просташкия глагол изпира; та понеже сме в такава ситуация, на нас ни е необходим речник.
Съвършено ясно е, че още месеци преди изборите в задимени стаи се събират хора, чиито разбирания за политическа хигиена не надвишават тези на хиената, по която си приличат по още ред признаци.
Някъде, мисля че от политолога Марая Цветкова, бях попаднал на определение, което ми се стори важно - че разговорите за политика са се превърнали в "елитно хоби за глупаци".
Точно седмица остава до Sofia Swing Dance Festival - най-големият и пъстър фестивал на суинг танците у нас. В Сoфия на 30 май пристигат танцьори от цял свят, които българската общност ще посрещне за четири вълнуващи дни, в които разноoбразните уроци се редуват с незабравими партита и куп други интересни събития.
Резултатите от шестите поред предсрочни избори са сравнително ясни и голямо разминаване между екзит половете няма - първи ГЕРБ, колебания за вторите между ДПС, ПП-ДБ и "Възраждане", под тях БСП и ИТН, а близо до чертата - "Величие" (по повод последните може да прегледате този текст).