Случаят с главния секретар на МВР Живко Коцев и неговата оставка, по-късно шумно оттеглена и вече очевидна предизборна тема, е един от малкото, които може да опитаме да разплетем с интуиция, опит и догадки. Ще попитате - не е ли това съвсем аджамийска журналистическа техника и ще отговорим: абсолютно. Но в момента, в който започнете да произнасяте "Няма ли институции за тази работа", би трябвало сами да усетите колко безпомощно увисва въпросът ви. Естествено, че няма. Прокуратурата ли ще разследва обективно - същата, в която има мутренско-мафиотско звено за бизнес и политически натиск, с група емисари по целия гръбнак на държавата, от които изгоря само дребния бушон Нотариуса, а за да се случи при останалите, трябва те сами да започнат да се разследват? Или пък: МВР ли ще направи разследване на случая с Коцев, при положение, че там ситуацията е идентична и вътрешният министър се оказа безценната монета, неподходяща за каквато и да било размяна, заради която настъпи краят на сглобката?
Ето, че предположенията, догадките, подозренията, изведнъж, на фона на гореописаната безпомощност, действително се превръщат в единствените ни инструменти за работа по случая. Да започнем с очевидното. Едни доста безумни и нерядко платени политически инфлуънсъри твърдяха, че сглобката ще работи добре, защото и двете страни знаят как да се ударят във всеки момент, а това ги скрепява в благонадежден, дълъг съюз. Нищо подобно: бяха необходими буквално няколко дни, за да може войната да се разрази с пълни сили. Изглежда близо до ума, че ГЕРБ и ДПС, за които МВР и прокуратурата са най-важната протекция, охраняваща ги по силов и съдебен път от цялостни разследвания на дългогодишните им безчинства, се опитват да доовладеят изцяло територията си. Принципът, който беше залегнал в това отношение в сглобката бе - министърът на Борисов и Пеевски, под него и около него - хора на ПП-ДБ. А когато сглобката не работи, няма нищо по-логично от това те да се опитат да разчистят подопечните на своя човек.
Дали Живко Коцев е невинен е следващият въпрос, на който, макар да е ясно, че го атакуват по политически причини, не е препоръчително моментално да отговаряме утвърдително. Първо, Слави Ангелов не е журналист, чиито думи за криминалния свят могат да бъдат пренебрегвани; той твърди, че между Коцев и контрабандните схеми на Паскал има връзка. Дали е така няма как да знам: знам обаче, че каквото и да говорим, часовник за 50 000 лв, получен като "подарък от приятели", по обяснението на Коцев, буди основателният въпрос: какви са тия приятели? И какво са получили насреща същите приятели като облага, за да изразят благодаростта си на толкова луксозен език? Отварям скоба - би било добре всички висши държавни чиновници, в по-голямата си част - корумпирани и осребряващи непрекъснато престоя си в политиката хора, да спрат да носят луксозните вещи, за които е ясно, че няма никакъв проблем да закупят, а консуматорската лекота не идва от заплата им. Разбирам: човек е на висш пост, търгува с власт, влиза в схеми на по-фини или по-директни далавери - но поне изчакайте да свърши политическия ви престой и идва тогава демонстрирайте забогатяването си от него. По-добре ще е, по-безопасно. На тоя фон думите на Лена Бориславова, че на лицето на Коцев е изписано, че не е престъпник, са комични. По-късно тя пак заяви, че "и най-големият престъпник да е той, прокуратурата действа недопустимо". Не разбирам втората хипотеза. Как така човек, чиито френологични данни от пръв поглед внушават за чисто минало, започваме все пак наричаме "и най-големият престъпник да е", т.е., допускаме, че може пък да е малък, среден, или дори "най-големият"? Към това като добавим изказването на Атанас Атанасов - че Коцев е "перфектният и скромен полицай", някак си пак е добре да се попита - кой е тоя скромен човек, който носи часовник за 50 000 лв?
Досетих се сам, благодаря - перфектният полицай, кой друг.
Автор: Райко Байчев
