Достатъчно познато политическо явление е, че тук няма нищо по-лесно от това да се появи месия, на който да бъде повярвано, че се е отправил на геройска мисия за спасяването на страната. Дори и всички улики, както и предходния опит с подобни типове, да сочат към обратното. Но малко се обръща внимание на съпътстваща горното политическа особеност - някой да се превърне в мъченик по приблизително същия начин.
Вежди се оттегля от политиката; подаде оставка от всички възможни постове. Нека обаче се припомни и как. След като обяви какво мисли за жертвите на домашното насилие, незнаейки че микрофонът му е изключен, Рашидов първо опита с обяснението, че "думите му са извадени от контекста". Класически похват, не се е срещал загазил политик, струва ми се, който да не твърди същото, Валери Симеонов например до последно го повтаряше (не че е невъзможно наистина да бъдат извадени, но Рашидов им даде преодостатъчно контекст, както и Симеонов). След това Вежди поднесе извиненията си; не стана, после подаде оставката от важните постове; не стана; и накрая се стигна и до цялостното оттегляне. Напълно ясно е впрочем, че това нямаше да се случи с Рашидов само няколко години по-рано, когато ГЕРБ бе основният фактор в управлението; тогава той имаше предостатъчно подобни изказвания, които някои наричат "колоритни изцепки", а всъщност в почти всички случаи бяха директни скандали. Просто притежаваше едно безкрайно поле на опрощение от неговия лидер, с който в това отношение съвпадат по жаргон и простотия.
Но да оставим това - както може да се очаква, Рашидов се превърна и в нещо като мъченик. С мъченичеството му той самият няма много общо: става дума за ловкото придърпване на личната му простотия към конспиративната вълна, която днес тръби немислимото: че в случая с Дебора са намесени тъмни сили, които искат да вкарат "джендъра" през "задната врата"; че цялата работа, както всяка друга, е "нагласена", за да се постигнат определени промени и т.н. И ето как Рашидов става мъченик - в този виц той действа като в онзи виц за Йоан Златоуст, който няма да разказвам тук. Налага се да си представяме, че Рашидов е казал истината за домашното насилие и да намерим връзки между "американският режисьор" (Харви Уайнстийн) и станалото сега в Стара Загора. Как е възможно това не е ясно, понеже нито момичето "се е сетило 15 години по-късно", (а ако някой се "сети" - какво?), нито въобще е възможно Дебора да стои по-ниско в морален план от насилника. Съответно за изграждането на тези връзки е необходим или напреднал алкохолизъм, или напреднала склонност към конспирация; ето тук и контактът между Рашидов и конспиративистите се приплъзва отлично.
За финал се оказва дори, че никой не помни за милионите в КТБ, за общо взето държавната протекция, с която бяха спасени, за главния мултак на републиката, за малко свършеното в културата, за цялото похабено време. Впрочем, ето тук пък вече аз вече виждам истинска конспирация: кражбите, престъпленията, съмнителните "бизнес" връзки да бъдат вече сякаш демоде и страстта към публичен линч, породен от тях, да намалява, за сметка на друг. Така или иначе Рашидов обаче искаше да завърши кариерата си като мил пенсионер. Но се случи най-закономерното - да я завърши с фиаско.
Автор: Райко Байчев
