От няколко седмици вече в ПП тече процес на една неимоверна изненада. Тя има конкретни измерения, но засега ще я наречем съвсем общо: изненадата, че ГЕРБ правят каквото си искат. В ПП расте недоволство срещу "маркетинговия враг", защото, ето каква изненада, ГЕРБ, оказва се, се държат именно като реален враг, а не като маркетингов. И не само, че се изпират, но докато се изпират, си действат по своите задачи. Не изглежда да са решили да изоставят собствените си интереси само от благодарност, че онези, които трябваше да ги извадят от играта, ги завърнаха в нея, както, общо взето, стана. Това не трябва да пречи на основното: и то е работа, работа, работа по заздравяването на онзи модел, който пак няма кой да изчегърта.
Да се прецени дали изненадата от заваляването на сняг през декември - обичайна изненада всяка зима, е по-малък сюрприз от това, че ГЕРБ искат да си разиграват коня, е много оспорвано сблъсък по наивност. Все си мисля, че човек не би могъл да е чак такъв аджамия, че да предположи, че биха направили нещо различно, но започвам да се разубеждавам. Да, човек може да е такъв аджамия. Нима на ПП не им е ясно, че както те имат своя запис, реален подобен, или монолог в главата на Борисов съществува също, и в него представата за какъвто и да било съюз е просто смехотворна?
Нека преговорим също каква е равносметката до момента. По последните проучвания ГЕРБ са изгубили един процент, а ПП-ДБ пет. И паралелно с ротационното правителство се случва още една ротация: ГЕРБ не само, че излязоха от политическата изолация, но по всичко личи, че ще се завърнат като държаща на разстояние всички останали първа политическа сила. Налага се да напомня, че това изглеждаше абсолютно невъзможно през лятото на 2020-та. Логиката тогава сочеше, че с ГЕРБ би трябвало да се случи това, което стана с БСП след Орешарски и 2013-та: да продължат да съществуват, но да затихват плавно и сигурно.
Как по-точно ГЕРБ ще бъдат принудени да изпълнят изискванията, които се пледират към тях, е също въпрос, който не се решава с есемеси за сглобката - ако има такива, това е пак толкова комично и безрезултатно. Ето какво е настроението в партията на Борисов в момента: те ще пазят правителството като факт на съществуване, защото от този факт ГЕРБ губи много по-малко от ПП (вече проверено и социлогически), като в същото време ще се възползват от всички възможни плаващи мнозинства, които да им осигурят прокарването на необходимите им закони и политики. Само преди няколко месеца аргументът в полза на коалицията бе, че ситуацията е "патова" - заради това трябва да се направи. А как на ПП им звучи сегашната - отново патова, не през това време губиш фигури от дъската? Да не цитирам несръчното сравнение със смокиновото листо: най-смешното в него е изненадата, че въобще се е стигнало дотам.
