С нарастващо удивление може да се проследи как всяко обществено важно събитие - политическо, криминално, всякакво, би могло да предизвика две противоположни мнения. Има очевидни случаи, при които е ясно, че темата ще породи разделителни линии - например последните промени в закона за домашното насилие, въпросните "60 дни интимна връзка" и пр. Малко са хората с юридическа експертиза, които да не са видяли в промените популизъм и още по-лошо - проблемно прилагане при фактическото изясняване на бъдещите случаи. И отсрещната логика; че въпреки всичко трябва да се постигне някакъв напредък в защитата от домашно насилие, дори и в началото нещата да не са достатъчно избистрени.
Но ако тези спорове са съвсем нормални, други са направо стряскащи. Например - твърдението, че протестите в защита от обезобразената Дебора от Стара Загора са част от някаква подла кампания, която "използва трагедията", за да "внедри" Истанбулската конвенция. И че, видиш ли, дори "случаят бил на повече от месец", но се правело "едва сега", защото се изчаквал "удобния момент". Какъв удобен момент - началото на август ли? Питайте всеки в медиите колко удобен момент е началото на август за политически инженеринг и въобще за каквото и да било. И също: възможно ли е една трагедия да бъде осъзната като трагедия поне веднъж? Никой от протестиращите няма никакво участие, нито вина, за това, че Кирил Петков е бродил на протеста ухилен като зелка, което, първо, не е да не е стандартната му гримаса и второ, как по-точно това издава някаква конспирация?
Следващото "разделение" пита: Защо се говори за една жестокост, а не се говори за друга? Защо се говори за едно обезобразяване, когато в същото време е станало друго убийство? Защо едното да е по-важно от другото? Отговорът на тези въпроси е много по-малко конспиративен, отколкото мнителният човек си представя. Медиите не задават дневен ред само отгоре-надолу и резонират на това, което става около тях. Казано по-кратко: те говорят за това, за което говорят всички останали. Никой журналист не прави някаква неморална и директно абсурдна преценка за това чие убийство "е по-важно от друго" и впрочем никоя медия няма чак такава власт да може да повлияе на подобно немислимо съревнование между трагедиите.
И тъй като този репертоар от едни и същи конспиративни подмятания става все по-шумен и дързък, нека прогнозирам как ще завърши; остана само да се появи и класическия въпрос. "А вие къде бяхте, когато..?" И да се адаптира към убийствата по начин, който е колкото познат, толкова и съмнителен; но вече на квадрат.
Автор: Райко Байчев
Още: Журналист към депутатите: Дори хомофобията им не ги мотивира да са особено умни
