Според редица експерти и анализатори българската номинация за генерален секретар на ООН беше една от най-големите грешки на кабинета "Борисов 2". Дълго отлаганото решение за издигането на кандидатурата на Ирина Бокова и смяната ѝ в последния момент с тази на Кристалина Георгиева по мнението на мнозина ще влезе в учебниците по дипломация като пример за това "как не трябва да се прави".
Българското правителство отнесе много критики за колебливата си политика по отношение на българската номинация и беше заклеймено, че е провалило шанс, който се появява "веднъж на 1000 години".
Предисторията на казуса е с двугодишна дата. На 18 юни 2014 г. правителството на Пламен Орешарски прие решение за издигане кандидатурата на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова за генерален секретар на ООН с мандат от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2021 г. Няколко часа по-късно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви това за "нахалство". Той възропта срещу това, че дни преди да сдадат властта управляващите вземат важни решения за мандатни длъжности и органи.
И докато изборът на Бокова предизвика противоречиви коментари в България, в международен план нейната кандидатура беше приета повече от добре.
Още в началото на 2015 г. "Гардиън" коментира, че българката е водещият кандидат за поста. Русия заяви позицията си, че иска следващият генерален секретар на ООН да бъде представител на Източна Европа. Редица влиятелни фигури, сред които и настоящият към този момент генерален секретар Бан Ки Мун, пък потвърдиха желанието си новият лидер на ООН да е жена.
С идването на власт на втория кабинет на Борисов очакванията по отношение на кандидатурата се засилиха. Кабинетът изоставаше от редица други страни, които вече бяха обявили кандидатурите си, тъй като към началото на 2016 г. България все още не беше обявила официално своя кандидат за поста. Българското правителство ще обяви кандидатурата си за генерален секретар на ООН в "момента, в който условията са най-благоприятни за нейния успех", заяви външният министър Даниел Митов на 5 януари. Негласните фаворити за поста пред кабинета "Борисов" бяха Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. Митов заяви, че изчакването е тактически ход и че в крайна сметка ще се заложи на разпознаваема и консенсусна фигура.
Самата Бокова заяви открито своето желание. "Аз искам и смятам, че съм кандидатура на България. Без подкрепата на държавата, формално мога, но не бих тръгнала да се боря за такъв пост", заяви тя.
В средата на януари, след месеци на протакане и противоречиви сигнали, в политическото пространство започнаха да се появяват и първите признаци на активна пристрастност. АБВ на Георги Първанов, подкрепяща властта и участваща в управлението с един министър - Ивайло Калфин - на труда и социалната политика, постави директен ултиматум към Борисов. На 14 януари Първанов заяви, че партията може да оттегли подкрепата си за кабинета, ако външно министерство не номинира Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. "Имаме уникален шанс, няма да го имаме още 1000 години и вероятно до края на съществуването на тази организация", заяви Първанов.
Докато българското правителство се колебаеше какво решение да вземе, в битката за първото място в ООН вече имаше немалко кандидати, отговарящи на негласното условие за този избор - победителят да е представител на Източна Европа. Сърбия имаше своя шанс в лицето на бившия си външен министър Вук Йеремич, Македония - също на бившия си външен министър Сърджан Керим, Хърватия - на първия си дипломат Весна Пусич, Черна гора - на външния си министър Игор Лукшич и Словения - на бившия президент на страната Данило Тюрк.
И докато негласната международна договорка, че трябва да бъде спазена регионалната ротация и генерален секретар да стане човек от единствения непредставен досега регион - Източна Европа, намираше като че ли пълно единодушие, международните анализатори се съсредоточиха върху евентуалните български кандидати, тъй като те отговаряха на другите неофициално условия - да бъдат жени, тъй като генерални секретари досега са били единствено и само мъже, а светът вече е готов да повери най-важния си орган по взимане на решения на жена.
В този дух в обширен материал престижното издание Forbes коментира, че кандидатурата на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН е неприемлива за Русия, защото е свързана със санкциите на ЕС. Според изданието Георгиева, която е и заместник-председател на Европейската комисия, компетентно управлява голямата бюрокрация, свързана с нейния ресор, без сериозни скандали и се ползва със силна подкрепа сред колегите си. Москва обаче няма да я приеме, защото тя ръководи централния механизъм, наложил санкциите на ЕС срещу Русия. "За да управляваш ООН, просто трябва да си дипломат, външен министър, някой с опит в ООН, който може да решава дипломатически кризи като Сирия. Не технократ. Не счетоводител в Брюксел", отбеляза още изданието.
В началото на февруари премиерът Борисов се видя принуден да внесе повече яснота на фона на все по-растящото напрежение в страната, обявявайки, че българската кандидатура ще стане ясна до края на март.
На 8 февруари стана ясно, че Кристалина Георгиева е заявила на премиера Борисов, че ще отдаде цялото си внимание на проблемите на ЕС и на настоящите си задължения. Дни след този намек, че няма намерение да се бори за номинацията, в международната преса се появиха информации, че Георгиева може да бъде издигната като кандидатура от други държави. Тя потвърди, че много хора я карат да влезе в битката, но категорично отрече някога да е обмисляла да бъде кандидатура на друга страна, освен на България. Слуховете обаче сочеха активно лобиране от страна на португалски организации за издигане на Георгиева, а анализатори сочеха, че това е ход за намаляване на авторитета на Бокова.
Вечерта на 9 февруари Министерството на външните работи най-накрая официално съобщи, че генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова е българската номинация за генерален секретар на ООН. Външният министър Даниел Митов заяви, че нищо не е налагало спешност за обявената кандидатура, а Кристалина Георгиева никога не е казвала, че ще бъде кандидат за каквото и да било.
"За мен е голяма чест да бъде номинирана за кандидат на България за поста Генерален секретар на ООН", заяви самата Бокова. Нейното изслушване пред Общото събрание на ООН беше насрочено за 12 април.
Тази процедура беше прецедент за организацията, тъй като претендентите за поста генерален секретар на ООН щяха да бъдат изслушани от Общото събрание на световната организация, за да защитят кандидатурата си, за първи път в историята.
На самото изслушване Бокова заяви, че идва "от малка, но горда страна, древна, с традиции и история". "Аз съм от поколението, което имаше възможност да работи за въвеждането на демокрацията в България, аз съм част от поколението, което проправи път към демокрацията в страната", заяви тя. В последствие Джема Грозданова, председател на Комисията по външна политика, заяви, че Ирина Бокова е сред тримата най-добре представили се на първото изслушване кандидати за поста генерален секретар на ООН. Другите двама са Хелън Кларк и Антонио Гутереш. По нейни думи правителството има сведения, че кандидатурата на Бокова се ползва със сериозна подкрепа сред редица непостоянни страни-членки на Съвета за сигурност.
Популярното френско седмично дискусионно предаване Kiosque на TV 5 Monde спомена Бокова за фаворит в надпреварата, а в последствие стана ясно, че българката води в залаганията във Великобритания и Австралия. Дискусия в британския парламент определи кандидатурата на България като една от най-сериозните наред с тази на бившия президент на Словения Данило Тюрк, а десетки френски интелектуалци, представители на бизнеса, културата и политиката се подписаха под призив Франция да подкрепи кандидатурата на Бокова.
Въпреки създалата се атмосфера на позитивизъм около кандидатурата на Ирина Бокова, на първото гласуване, проведено на 21 юли, лидерската позиция зае португалецът Антонио Гутереш. Втори се нареди бившият словенски премиер Данило Тюрк, Ирина Бокова остана трета, а бившият сръбски външен министър Вук Йеремич - четвърти.
На 29 юли премиерът Бойко Борисов изпрати писма за подкрепа на българския кандидат до петима премиери - на Обединеното кралство и Северна Ирландия Тереза Мей, на Испания – Мариано Рахой, на Япония – Шиндзо Абе, на Малайзия – Наджиб Разак и на Нова Зеландия – Джон Кий.
Дипломатическите ходове на правителството обаче не дадоха особен резултат. На второто предварително гласуване на 5 август Бокова остана на пето място със 7 гласа "за", 7 "против" и 1 "въздържал се". Гутереш отново беше първи.
След третото предварително гласуване на 29 август българката зае третото място заедно с кандидата на Сърбия Вук Йеремич. За трети път Гутереш се класира първи.
В първите дни на септември непотвърдени информации за смяната на българската кандидатура вече битуваха в българското медийно пространство. Спекулациите бяха, че на извънредно заседание МС ще номинира Кристалина Георгиева за поста генерален секретар. Дипломати от София и Брюксел също информираха, че финалното решение дали Кристалина Георгиева ще се присъедини към надпреварата ще бъде взето до дни.
Просветният министър Меглена Кунева заяви, че правителството не е обсъждало смяната на кандидатурата на Бокова, а от ЕК съобщиха, че "Кристалина Георгиева все още е част от Европейската комисия".
На 13 септември премиерът Бойко Борисов обяви, че Ирина Бокова остава българския кандидат за генерален секретар на ООН. "Подкрепата ни за Ирина Бокова ще продължи поне до 26 септември, когато тя трябва да е сред първите двама кандидати, а ако не стане така, няма как да продължаваме това и ще видим заедно какво да направим", заяви Борисов.
На гласуването на 26 септември обаче Бокова финишира с най-слабия си резултат досега - 6-о място. Първи отново бе Гутереш.
В светлината на тези събития на 28 септември Борисов обяви, че издига кандидатурата на еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН. "Положихме огромни усилия президентската институция, външно министерство. Това е една изключително сложна процедура. Ирина Бокова действително положи много усилия. Дадохме миналия път последен шанс да видим още веднъж какви ще са резултатите от последното гласуване на 26-ти. Резултатът е с 1 място надолу и сме изпреварени от доста страни и в това число и жени. Заради нагласи, които има там, е хубаво кандидатът да е жена и от Източна Европа. Считаме, че това ще е по-успешна кандидатура", обоснова се Борисов.
Политическите реакции на това решение у нас, очаквано, бяха разнопосочни. Докато според едни Георгиева има нужния потенциал да бъде успешна кандидатура, други определиха хода като предателство и национален срам.
Самата Георгиева прие номинацията като "огромна чест" и заяви, че излиза в неплатен отпуск като еврокомисар за един месец.
В същото време обаче стана ясно, че Ирина Бокова няма да се откаже от надпреварата, въпреки че правителството оттегли подкрепата си за нея, а външният министър Митов директно я призова да отстъпи.
Необичайната ситуация предизвика безпрецедентен смут в процедурата по избор на генерален секретар. Русия на практика блокира временно кандидатурата на Кристалина Георгиева, тъй като поиска обяснение относно това, че тя е "единствената кандидатура на България" за генерален секретар на ООН, което, от своя страна, забави изслушването на Георгиева. Редица страни се изказаха критично за шансовете на българката, тъй като номинацията ѝ е направена в последния момент.
Георгиева беше изслушана в началото на октомври, а подкрепа за нея заявиха официално Латвия и Полша. Русия пък заяви, че поддържа контакти с всички кандидати за поста и не пречи на никого от тях.
На гласуването на 5 октомври обаче Ирина Бокова се представи по-добре от Кристалина Георгиева. Генералният директор на ЮНЕСКО се нареди четвърта, а българският еврокомисар - едва осма. Съветът за сигурност на ООН на практика постигна съгласие Антонио Гутереш да бъде новият генсекретар на ООН, тъй като той бе абсолютният фаворит, получавайки 15 одобрения на гласуването, т.е. нито едно вето от постоянните членки. На 13 октомври Общото събрание на ООН официално утвърди португалеца Гутереш на поста генерален секретар на световната организация считано от 1 януари 2017 г.
След разочарованието за България, реакциите се обединиха около тезата, че кандидатурата на Гутереш е била предварително договорена, а международната общност е подвела Източна Европа, че има намерение да излъчи неин представител на най-високия пост в ООН. Мнозина хвърлиха вината и върху Германия в лицето на канцлера Ангела Меркел като една от основните движещи сили, лобиращи за смяната на българската кандидатура.
Политическите страсти също бяха използвани за нападки срещу властта. От АБВ заявиха, че ако не беше факторът Кристалина Георгиева, Ирина Бокова можеше и щеше да бъде избрана за ген. секретар на ООН, а Патриотите поискаха оставката на Георгиева, считайки нея за единствената виновна за ситуацията.
От ГЕРБ се оправдаха, че са получили информация, че ще има блокираща квота за Ирина Бокова при гласуването за генерален секретар и заради това са взели решение да сменят кандидатурата ѝ с тази на Кристалина Георгиева. На призивите за оставка и поемане на политическа отговорност премиерът Борисов заяви, че Бокова е проявила нахалство и че той няма намерение да подава оставка "за това, че не може да осигури още 5 години на една комунистическа фамилия".
"За мен беше чест да участвам в надпреварата за генерален секретар на ООН. Благодаря на българското правителство за доверието, както и на страните от Източна Европа, които ме подкрепиха". Това заяви Кристалина Георгиева, допълвайки, че "може би светът все още не е готов за жена генерален секретар на ООН.
В британския вестник Guardian се появи информация, че Ирина Бокова може заеме поста заместник-генерален секретар на ООН като компенсация към Русия за нейния вот. В последствие обаче тази спекулация се оказа невярна.
Самата Бокова изрази разочарвание, че следващият генерален секретар на ООН няма да e жена. Тя заяви, че не е обидена на България, но заключи, че страната е изпаднала в нелепо положение и тепърва ще трябва да възстановява авторитета си.
В края на октомври стана ясно, че Кристалина Георгиева е подала оставка като заместник-председател на Европейската комисия, за да стане главен изпълнителен директор в Световната банка. Нейният ресор временно беше поет от германския еврокомисар Гюнтер Йотингер, докато бъде избран нов български еврокомисар. В края на ноември обаче се появиха спекулации относно новия пост на Георгиева. Медийни публикации намекнаха, че Кристалина Георгиева може да е използвала ЕК, за да получи Световната банка повече средства, част от които се разпределят като бонуси за мениджърите ѝ, сред които и Георгиева. Става въпрос за промяна на формулата на т.нар. такса "менажиране", която Световната банка плаща за работата по проектите, финансирани с парите от ЕС. Георгиева обаче категорично отхвърли твърденията за конфликт на интереси. "Не е вярно, че Световната банка взима комисионна от 17 на сто за управлението на средства. Подробностите около споразумението са договорени от службите на ЕК, без моето пряко участие", заяви Георгиева.
Ситуацията около българската кандидатура за генерален секретар на ООН беше определена от мнозина български и чужди експерти като фиаско. Тя се посочва и като една от основните грешки на Борисов, повлияли в последствие за загубата на ГЕРБ на президентските избори. Факт е, че след гласуването в цяла Източна Европа остана горчивия вкус на разочарованието и излъганите надежди, както и увереността, че регионът беше ограбен от една възможност, за която иначе всички световни сили твърдяха, че му се полага по право. Българският горчив опит доказа, че дипломацията ни все още не е на нивото на големите и сложни процеси, случващи се на международната сцена, а политическата воля продължава да не може да намери адекватния и ефективен път към защитата на националните интереси.
