Изминалата година бе добра за страната ни в икономическо отношение, но не толкова поради усилията на родни политици и експерти, а поради външни фактори.
3 400 890. Това е общият брой на действителните бюлетини по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) от първия национален референдум, иницииран от екипа на "Шоуто на Слави" и подкрепен с подписите на 673 481 души.
В медиите всеки ден изникват цветущи изказвания на представителите на българския публичен живот. Някои от тях са забавни, други - гледат истината в очите, а трети - звучат като откровени глупости, родени в липсата на трезва мисъл и самоконтрол.
В първата част от погледа ни върху тема номер едно за Европа през изминалата година – кризата с бежанците, се спряхме върху редица събития и фактори, които тласнаха България по пътя на политиката на издигане на ограда срещу потока, на нежелание да интегрира малкото бежанци, които искат да останат и остават на българска територия и тихата политика на подкрепа на каналджийството като опция по-бързо България да прехвърли проблема към и на друга територия - към по-богатите в ЕС.
Кризата с бежанците най-ясно показа, че България хем е в Европа, хем не напълно. Защото и нашата държава беше поставена пред ясен избор по темата – интеграция или огради?
В навечерието на Коледа през 2015 година от ДПС официално разпространиха речта на почетния лидер на Движението Ахмед Доган, в която той остро критикува тогавашния председател Лютви Местан заради декларацията за сваления руски самолет на турско-сирийската граница.
Предвид голямата тема за съдебната реформа, продължаваме обзорите на годината със знакови дела срещу трима български политици – Цветан Цветанов, Христо Бисеров и Волен Сидеров.
2016 година не може да се определи като особено успешна за България. И през тази година като че ли преобладаваха неуспехите ни като общество, а като държава преживяхме още 365 дни, в които не се промениха много неща, които трябва да се променят – ако искаме да заприличаме наистина на държава, а не на територия.
В първата част от погледа ни върху тема номер едно за Европа през изминалата година – кризата с бежанците, се спряхме върху редица събития и фактори, които тласнаха България по пътя на политиката на издигане на ограда срещу потока, на нежелание да интегрира малкото бежанци, които искат да останат и остават на българска територия и тихата политика на подкрепа на каналджийството като опция по-бързо България да прехвърли проблема към и на друга територия - към по-богатите в ЕС.
3 400 890. Това е общият брой на действителните бюлетини по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) от първия национален референдум, иницииран от екипа на "Шоуто на Слави" и подкрепен с подписите на 673 481 души.
В медиите всеки ден изникват цветущи изказвания на представителите на българския публичен живот. Някои от тях са забавни, други - гледат истината в очите, а трети - звучат като откровени глупости, родени в липсата на трезва мисъл и самоконтрол.
Кризата с бежанците най-ясно показа, че България хем е в Европа, хем не напълно. Защото и нашата държава беше поставена пред ясен избор по темата – интеграция или огради?
2016 година не може да се определи като особено успешна за България. И през тази година като че ли преобладаваха неуспехите ни като общество, а като държава преживяхме още 365 дни, в които не се промениха много неща, които трябва да се променят – ако искаме да заприличаме наистина на държава, а не на територия.
В навечерието на Коледа през 2015 година от ДПС официално разпространиха речта на почетния лидер на Движението Ахмед Доган, в която той остро критикува тогавашния председател Лютви Местан заради декларацията за сваления руски самолет на турско-сирийската граница.
Изминалата година бе добра за страната ни в икономическо отношение, но не толкова поради усилията на родни политици и експерти, а поради външни фактори.
Предвид голямата тема за съдебната реформа, продължаваме обзорите на годината със знакови дела срещу трима български политици – Цветан Цветанов, Христо Бисеров и Волен Сидеров.
През 2017 година България ще има нов държавен глава и неговото име е Румен Радев. Това показаха резултатите от президентския вот на 6 ноември.
Изминалата година бе добра за страната ни в икономическо отношение, но не толкова поради усилията на родни политици и експерти, а поради външни фактори.
3 400 890. Това е общият брой на действителните бюлетини по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) от първия национален референдум, иницииран от екипа на "Шоуто на Слави" и подкрепен с подписите на 673 481 души.
В медиите всеки ден изникват цветущи изказвания на представителите на българския публичен живот. Някои от тях са забавни, други - гледат истината в очите, а трети - звучат като откровени глупости, родени в липсата на трезва мисъл и самоконтрол.
В първата част от погледа ни върху тема номер едно за Европа през изминалата година – кризата с бежанците, се спряхме върху редица събития и фактори, които тласнаха България по пътя на политиката на издигане на ограда срещу потока, на нежелание да интегрира малкото бежанци, които искат да останат и остават на българска територия и тихата политика на подкрепа на каналджийството като опция по-бързо България да прехвърли проблема към и на друга територия - към по-богатите в ЕС.
Кризата с бежанците най-ясно показа, че България хем е в Европа, хем не напълно. Защото и нашата държава беше поставена пред ясен избор по темата – интеграция или огради?
В навечерието на Коледа през 2015 година от ДПС официално разпространиха речта на почетния лидер на Движението Ахмед Доган, в която той остро критикува тогавашния председател Лютви Местан заради декларацията за сваления руски самолет на турско-сирийската граница.
Според редица експерти и анализатори българската номинация за генерален секретар на ООН беше една от най-големите грешки на кабинета "Борисов 2".
Предвид голямата тема за съдебната реформа, продължаваме обзорите на годината със знакови дела срещу трима български политици – Цветан Цветанов, Христо Бисеров и Волен Сидеров.
2016 година не може да се определи като особено успешна за България. И през тази година като че ли преобладаваха неуспехите ни като общество, а като държава преживяхме още 365 дни, в които не се промениха много неща, които трябва да се променят – ако искаме да заприличаме наистина на държава, а не на територия.
