„Моля позволете ми в началото на своята реч да кажа няколко думи за страната от която идвам - България. Идвам от малка, но горда страна, древна, с традиции и история. След падането на Берлинската стена България тръгна по пътя на демокрацията. Аз съм от поколението, което имаше възможност да работи за въвеждането на демокрацията в България, аз съм част от поколението, което проправи път към демокрацията в страната."
Така започна изслушването на българския кандидат за поста генерален секретар на ООН Ирина Бокова в централата на ООН. Тя говори, редувайки английски и френски език в изложението си.
За България тя заяви, че страната е една от най-старите култури в Европа и в момента полага огромни усилия, за да се трансформира.
Мисля, че 21 век трябва да бъде векът на равните права между половете и през този период да се предостави възможността на жените да бъдат равни членове на обществото, допълни Бокова.
„Не го казвам само като първата жена директор на ЮНЕСКО. Казвам го, защото мирът и устойчивото развитие са невъзможни без полово равенство. Насилието срещу жени беше игнорирано дълго време и ООН трябва да положи повече усилия за премахването му“, каза още Бокова.
В своето изказване българката посочи още, че нейните основания за кандидатстването на този отговорен пост са на базата на участието й в приемането на нова конституция в България в началото на 90-те години, където тя има роля в сферите на човешките права и правата на жените, както и участието й в делегациите на ООН и опита й като директор на ЮНЕСКО.
Бокова също така заяви, че предизвикателства като бежанците, конфликтите, нарастването на екстремизма и разрушаването на културното наследство поставят под въпрос умението на света да се справя заедно. “Имаме нужда от уверение, че можем да живеем заедно и да се справим с предизвикателството“, посочи тя.
Българката също така заяви, че изминалата 2015 г. е била годината на кризите като тези с бежанците и военните конфликти по света. Тя също така посочи, че от огромно значение за бъдещето е и климатичното споразумение COP21, което беше договорено миналата година в Париж.
По отношение на избора на нов кандидат за генерален секретар Бокова посочи, че прозрачността в процеса за избор е отговорност на страните членки и кандидатите.
Трябва да създадем общества, които са резистентни на екстремизма и са готови на социално включване, допълни Бокова.
Българката заяви, че досегашният генерален секретар Бан Ки Мун е започнал антитерористична стратегия, която е свързана с политиката към младите хора.
По отношение на бежанската криза тя заяви, че е необходимо да се намери решение на кризата в Сирия и последвалата я бежанска вълна, която е и най-тежката от Втората световна война насам. „Трябва да разберем какви са причините за тези ситуации, можем ли чрез дипломацията да ги предотвратим и как ООН може да поеме тази роля”, заяви Бокова.
По отношение на бежанците тя също така посочи, че е от изключителна важност да се подкрепят страни, които приемат на своя територия бежанци. „Когато бежанец си намери работа, той или тя вече не е бежанец“, допълни настоящият директор на ЮНЕСКО.
Бокова също така коментира и бъдещето на Палестина, като заяви, че е важно постигане на двустранно споразумение, което да се изразява в това две държави - палестинската и израелската, да живеят в мир помежду си.
Във връзка с целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г. Бокова посочи, че са нужни повече финансови донори и към това е насочена част от работата на ЮНЕСКО. Българката също така заяви, че е важно да се разграничим от традиционното чувство, че целите ще се постигнат само с по-голямо финансиране от досегашните донори. „Нужни са нови модели на финансиране. Трябва да уравновесим източниците“ на средства, допълни тя. Бокова също така заяви, че за постигането на целите партньорството също е от особено важно значение, включително и това с частния бизнес. Много важно е от гледна точка на ООН и новият генерален секретар е намирането на нов начин за мониторинг върху изпълнението на целите, допълни тя.
В своето изказване Бокова също така посочи, че ООН подкрепя групи като Движението на необвързаните държави, Г-77, ЕС и тя ще продължи диалога с тях, както го е правила до сега. Българката обаче заяви, че е необходим по-добра комуникация между регионалните групи. Тя също така призова отделните организации да започнат разработване на общи решения, като посочи, че програмата за устойчиво развитие 2030 г. е пример за такъв успешен диалог.
