"Моето най-гордо наследство ще бъде това на миротворец и обединител", обеща президентът на САЩ Доналд Тръмп на американската общественост в речта си при встъпването си в длъжност на 20 януари 2025 г. Три седмици по-късно може да се каже, че никой няма да помни Тръмп като обединител, но той все още има шанс да претендира за титлата миротворец, пише Responsible Statecraft.
Тръмп не говори много като "гълъб" в наши дни. Той вече притесни съседите на САЩ с претенции за териториално разширяване, обмисля война с мексиканските наркокартели и предложи окупация на Ивицата Газа с американски войници, след като жителите ѝ бъдат изселени. В същото време той все още настоява за мирни преговори в Украйна, като сигнализира готовност за ново ядрено споразумение с Иран и спомена за подновяване на преговорите със Северна Корея.
Дали Тръмп може да бъде миротворец до голяма степен ще се сведе до способността му да държи администрацията си фокусирана върху проблемите и стремежа му да упорства в тежки разговори, вместо да се откаже от тях и да се върне към войнствена поза. Песимизмът изглежда оправдан. Още: Американски войници в Украйна, ако Путин не преговаря искрено: Заплаха от втория след Тръмп в САЩ
Миротворец ли е наистина?
Като президент втори мандат, резултатите на Тръмп в постигането на мир са лоши. Вярно е, че той не започна никакви нови войни, но не обузда Иран и се включи в бурна размяна на "огън и ярост" със Северна Корея, преди да започне неуспешни преговори. Той също така не сложи край на никакви войни, нито върна разположените зад граница американски сили у дома, въпреки словесните "изхвърляния" за напускане на Сирия и изтегляне от Европа. Като кандидат за нов мандат Тръмп беше критичен към администрацията на Байдън за изтеглянето от Афганистан.
Все пак Тръмп изглежда сериозен относно сключването на мирно споразумение с Русия за Украйна, дори и да не може да го направи за един ден, както обеща. Напоследък той не казва много за Северна Корея, но стари по-мили изявления за севернокорейския диктатор Ким Чен Ун предполагат, че той гледа на някакъв вид сделка с Пхенян като на недовършена работа. Още: Зеленски маневрира, Европа казва на Тръмп: Няма да стане Путин да е пред Украйна (ОБЗОР - ВИДЕО)
По-изненадващо е, че Тръмп е отворен за ново ядрено споразумение с Иран. Той подчерта това, като предложи да прехвърли досието на своята администрация за Иран на Стив Уиткоф, колега-магнат от недвижими имоти.
Относно Израел и Палестина Тръмп казва, че се стреми към мир, но това не е очевидно. Подкрепата му на плана за прекратяване на огъня, структуриран от администрацията на Байдън за Газа, наистина беше от решаващо значение, за да накара израелското правителство най-накрая да се съгласи. Тръмп твърди, че споделя убеждението на администрацията на Байдън, че израелско-саудитската нормализация може да умиротвори израелско-палестинските отношения.
Трудно е обаче това да се нарече мирен план, особено след като предложи палестинците да бъдат напълно изселени от Ивицата Газа и да бъде преустроен районът в "Ривиерата на Близкия изток". Едва ли е мирна тази инициатива, като се има предвид, че ще изисква насилственото преместване на два милиона души.
Както при споразуменията "Ейбрахам", Тръмп сега изглежда по-заинтересован от генерирането на ползи за клиентите на САЩ - Израел и Саудитска Арабия - отколкото да постигне нещо за палестинците. Още: Няма ли гаранции, няма да има мир: Мартин Табаков за края на войната в Украйна
Вътрешните пречки
Всяко от тези начинания - Украйна, Северна Корея, Иран и Израел - представлява уникално политическо предизвикателство, но те са изправени пред общ набор от вътрешни пречки.
Едното е общественото мнение. Традиционната мъдрост в американската политика е, че постигането на мир е по-рисковано за политиците, отколкото започването на войни. Но докато да си "гълъб" рядко е голямо предимство, мирните споразумения могат да се отплатят електорално и обществото няма да накаже стремежа за мир.
Различни коментатори настояват, че Тръмп е спечелил изборите благодарение на обещанието си да сложи край на войните в чужбина или поне, че Камала Харис ги е загубила заради липсата на такова обещание, но има малко доказателства за това. Малцина гласоподаватели признаха, че външната политика е решаваща за избора им и те бяха по равно разделени между кандидатите. Избирателите изглежда предпочетоха Тръмп по отношение на външната политика, но доказателствата сочат, че това се дължи на аурата на сила и промяна, а не на конкретните му предложения. Всъщност избирателите на Тръмп изглежда не са съгласни с желанието му да сключи сделка с Иран, както и с възгледите му за НАТО и с изявлението му, че може да не защитава Тайван, но те не го наказаха за нищо от това. Още: Кремъл: Така или иначе Украйна ще участва в мирните преговори
По този начин данните за изборите отразяват десетилетни изследвания на общественото мнение, което предполага, че външната политика няма особена значимост и президентите разполагат със значителни възможности да следват предпочитаната от тях политика. Така че общественото мнение няма да попречи на Тръмп в стремежа му към мирни сделки.
Основната съпротива срещу мирната програма на Тръмп, ако тя продължи, вероятно ще дойде от Конгреса заедно с коментатори, анализатори на мозъчни тръстове и чуждестранни лобита.
Тръмп не е имунизиран срещу критиките на елита. Той със сигурност реагира на негативните оценки в пресата, но неговият политически успех го кара да осъзнава ясно ограничените реални или трайни ефекти от дебата върху способността му да прокарва предпочитаните от него политики. Разбира се, Обама осъществи сделката си с Иран и Тръмп провокира излизане от Афганистан при подобни атаки.
Конгресът няма да има голяма възможност да спре всяко мирно споразумение, подписано от Тръмп, което вероятно ще бъде структурирано като изпълнителни споразумения, а не договори, които Сенатът трябва да одобрява. Противопоставянето в Конгреса все още може да доведе до трудности, ако например демократите решат да задържат назначения или разходи, за да блокират или оформят сделка за Украйна. Поне засега републиканското мнозинство е лоялно към Тръмп и не е склонно да отстоява властта си над външната политика. Още: FT: Тръмп и Путин имат две дати като срок за примирие в Украйна
По-сериозната опозиция на истаблишмънта срещу мирните споразумения може да дойде от по-традиционно ястребовите части на администрацията на Тръмп, като се започне със съветника по националната сигурност Майк Уолц, държавния секретар Марко Рубио и дори министъра на отбраната Пийт Хегсет. Но съветниците на Тръмп за втори мандат изглежда са избрани, защото е по-вероятно да бъдат отстъпчиви, за разлика от Джон Болтън, Рекс Тилърсън и Джим Матис.
Ако обществеността, Конгресът и администрацията на Тръмп са готови да се съгласят с прокарването на мирни сделки, това трябва да е гладко, нали? Не съвсем. Дори привличането на воюващите страни на масата може да отнеме месеци на разговори или повече и след това преговорите могат да продължат безкрайно дълго. Преговорите за примирие в Корея продължиха две години. Сделката с Иран отне повече от година интензивни пазарлъци. Сключването на споразумението с талибаните отне около година и половина. Дори примирието между Украйна и Русия, да не говорим за истинско мирно споразумение, може да отнеме години, пише още Responsible Statecraft.
Тръмп изглежда неспособен да толерира търпелива дипломация. Той вече е бил доказано повърхностен при сключването на бързи сделки. Това не е фатално за мирния дневен ред, но поражда съмнения относно ангажираността и издръжливостта. Ще се придържа ли Тръмп към мирните преговори, както направи с талибаните? Или ще се държи по-скоро като по време на преговорите със Северна Корея – помпозност, просто провеждане на разговори с малко персонал и компромиси? Още: Зеленски: Виждам по-реалистично нещата от Тръмп. Украйна няма да приеме никакви мирни преговори без свое участие
Прибързаните изявления от първите седмици на Тръмп може да се окажат типични. Импулсивните ултиматуми и радикалните предложения – като заплахи за нахлуване в Мексико или изселване на палестинците от Ивицата Газа – могат да отблъснат заинтересованите страни в САЩ и в чужбина, разбивайки коалициите, необходими за постигане на неговите мирни цели. Най-малкото неоимпериалистическото начало на неговия мандат поражда съмнения, че той може да остане фокусиран върху мирното наследство, което твърди, че търси.
Автор: Бенджамин Х. Фридман
Превод: Ганчо Каменарски
