България продължава да се движи по пътя към еврозоната, но според финансиста Левон Хампарцумян, въпросът не е само административен, а стратегически. В интервю за Студио Actualno той подчерта, че интеграцията на страната в еврозоната е обявена като приоритет за 2025 г., но успехът зависи от реалните действия на политиците и администрацията.
Припомняме, че днес (17 февруари) българският финансов министър Теменужка Петкова ще докладва пред колегите си от Еврозоната напредъка на България за приемане на общата европейска валута. "Много бих искал Петкова да се върне като победител, в блестящата броня, да размаха поредния документ, който ни приближава към еврозоната," коментира Хампарцумян, като подчерта, че това трябва да бъде национален приоритет, а не партийна битка. Той допълни, че основният фокус на държавата трябва да бъде върху реалните икономически проблеми, а не само върху валутната система. Още: Какъв бюджет ще представи Теменужка Петкова, къде са рисковете и за кого? Анализ на Адриан Николов (ВИДЕО)
Политическите пречки по пътя към еврото
На въпрос дали забавянето на бюджетната рамка за 2025 година влияе върху присъединяването, Хампарцумян не изключи такъв сценарий, но отбеляза, че политиката винаги е "изкуство на възможното". Според него различните партии трябва да намерят консенсус, тъй като "важното е икономически активните хора, интелектуално по-добре образованите да бъдат рационални и прагматични, за да може държавата да върви напред."
Той засегна и по-широката политическа картина, отбелязвайки, че въпреки антиевропейската риторика на някои партии, в реалността "комунистическите принцове от типа на Станишев никога не са се връщали от Западна Европа." "Повече време са прекарали там, децата им учат на Запад, подписаха за НАТО. От тази гледна точка се надявам, че все пак те разбират къде е местото на България и ще направят необходимото", каза той.
Тази двойнственост показва, че политиците са наясно с мястото на България в ЕС, но се опитват да балансират различни електорални очаквания. Още: Инфлацията през януари се повишава, ще ни спъне ли за еврозоната?
Бюджетен дефицит, инфлация и реалността на пазара
Във връзка с инфлацията и бюджетния дефицит, Хампарцумян подчерта, че административните мерки, като регулиране на цените, могат да доведат до сериозни пазарни изкривявания. "Романтичен е много добър израз за бойкота. Той е безрезултатен," каза той, отбелязвайки, че протестите срещу високите цени са знак за проблем, но решението не е в административната намеса, а в пазарните механизми.
Според него, идеята за фиксирани надценки на основни продукти "ще бъде замаскирана купонна система." Вместо това, държавата трябва да насърчава конкуренцията и да стимулира производството. "Как може да ми обясните, че купуваме полски картофи и лук?" попита реторично финансистът, подчертавайки, че България исторически е била износител на селскостопанска продукция, но сега губи конкурентоспособност. Още: Бойкоти, бюджет, икономика: Какви са рисковете пред управляващата коалиция? (ВИДЕО)
Разглеждайки по-широката европейска перспектива, Хампарцумян критикува свръхрегулациите и бюрокрацията в ЕС, като даде пример с "зелените" политики и загубата на индустриална мощ: "Европа се деиндустриализира, енергийно отслабва и става все по-неконкурентна." Той отбеляза, че САЩ и Китай инвестират в индустрията си, докато ЕС налага регулации, които не винаги водят до желания ефект.
Целия анализ вижте във видеото.
