"Бегачите" е спортна рубрика на Actualno.com с автор Стефан Йорданов, посветена на най-интересните събития от света на бягането.
През изминалата седмица бе свален и последният останал световен рекорд на легендарния атлет в дългите бягания - Кенениса Бекеле. Направи го американецът Грант Фишър, който постави нов световен рекорд на 5000 метра в зала с резултат 12:44.09 минути. Той свали близо 5 секунди от 21-годишния рекорд на Бекеле, поставен през 2004 година. Нещо повече: това бе втори световен рекорд за Фишър в рамките на само една седмица.
Грант Фишър, който подобри два световни рекорда за седмица
Фишър е голямата сензация в бяганията на закрито от началото на 2025-а, след като направи три фантастични състезания за кратък период от време, и то далеч от коронната му дисциплина - 10 000 метра. Всичко започна на 2 февруари с второ място на 1500 метра с 3:33.99 мин. На 8 февруари последва победа на 3000 м с нов световен рекорд от 7:22.91 мин., а на 14 февруари Фишър подобри и рекорда на 5000 м в зала.
GRANT FISHER. WORLD RECORD.
— FloTrack (@FloTrack) February 14, 2025
Grant Fisher just ran a 12:44.09 Indoor 5,000m. He SHATTERED the 21-year-old record set by Kenenisa Bekele in 2004.
Oh my Grant Fisher.#BUValentine pic.twitter.com/eEd2erKlRF
Първо Фишър изненада приятно всички с финалния си кик в бягането на 3000 метра, за да победи олимпийския шампион на 1500 м Коул Хокър, който има славата на един от атлетите с най-силен финален спринт. На 5000 метра пък Грант Фишър впечатли още повече, тъй като през втората част на състезанието проведе почти изцяло солово бягане, като успя да измине последни 400 метра за 59.36 сек.
"Едва ли някой в света може да го направи"
За да избяга 5000 метра в зала за световен рекорд, Фишър трябваше да се придържа към темпо от около 30 секунди на всеки 200 метра. Самият той каза след финала на бягането, че това е едно от най-трудните неща, които е правил в кариерата си - особено предвид факта, че трябваше да го направи сам, без подкрепа от други атлети. "Да бягаш сам по 30 секунди (на 200 метра) е гадно. Трудно е да се постигне. Едва ли някой в света може да го направи... Това е едно от най-трудните неща, които съм правил", каза Фишър.
Високият стандарт от Якоб Ингебригтсен - мотивация за останалите атлети
Грант Фишър призна и друго - мотивацията за него и за останалите американци да бягат по-бързо и да подобряват световни рекорди (Яред Нугус подобри световния рекорд на 1 миля в зала) се дължи в голяма степен на норвежеца Якоб Ингебригтсен, който преди дни счупи два световни рекорда в едно бягане. "Якоб промени играта в много отношения. Много от нас го преследваме... Якоб вдигна летвата и ние се опитваме да го достигнем. В продължение на години той бе недостижим, особено на 1500 метра, но това вече се променя. Това се случва, когато някой постави нов стандарт", заяви още Грант.
🗣️ “Running 30s by yourself sucks. It’s hard to do. Hardly anyone in the world can do that… That’s one of the hardest things I’ve done.”
— CITIUS MAG (@CitiusMag) February 15, 2025
Grant Fisher shares about running 30 second 200m splits to shatter the indoor 5000m world record in 12:44.09 at the BU Valentine Invite.… pic.twitter.com/iAUkPLaJTb
От пропуск на Световното 2023 до два медала от Париж 2024: Възходът на Фишър
Не само Якоб Ингебригтсен обаче е причината за възхода в кариерата на Грант Фишър. През лятото Фишър стана първият американец, спечелил медали на 5000 м и 10 000 м от една олимпиада, завоювайки бронзови отличия и в двете дисциплини от Париж 2024. А това до голяма степен се дължи на един разговор в кафене през октомври 2023-а. Тогава Фишър се среща със стария си треньор от гимназията - Майк Сканъл, за да го покани отново да работят заедно. След часове на разговори тандемът е факт - с начертан план до Олимпиадата.
При оставащи 10 месеца до Париж: Фишър се връща при своя треньор от гимназията Майк Сканъл
С оставащи 10 месеца до Олимпийските игри в Париж Грант Фишър знае, че поема голям риск, сменяйки треньора и тренировъчната методика. Но и вижда това като единственото правилно решение, за да се бори за голямата си мечта - да стъпи на подиума във френската столица. Фишър решава да напусне легендарния лекоатлетически клуб "Бауерман", кръстен на легендарния треньор и съосновател на Nike - Бил Бауерман. И да се върне при човека, който му е дал основите в леката атлетика още като ученик.
Да замениш елитния клуб "Бауерман" за треньор от гимназията
Фишър напуска един от най-конкурентните атлетически клубове на планетата, защото през 2023-а изпада в дупка и претърпява голямо разочарование. Тренировките в "Бауерман" не му понасят, като това води до контузия, а накрая става четвърти на 10 000 метра на националния шампионат в САЩ, с което не успява да се класира за Световното първенство. "Не мога да се кача на подиума, ако не съм в отбора", казва Фишър, цитиран от The New York Times. "Трябва да съм здрав". А за да се случи това, Грант знае, че му трябва друг подход - с треньор, с който има много добра връзка.
Грант Фишър иска да има по-голям контрол върху тренировъчния си план, а също така иска да живее на голяма надморска височина, която в миналото му се е отразявала добре (по-малкото кислород на голяма надморска височина кара тялото да произвежда повече червени кръвни телца, което пък увеличава аеробния капацитет). След като провежда разговори с няколко различни треньори, Фишър все се връща към идеята да работи със своя треньор от гимназията, който е и бивш треньор по триатлон в Олимпийския тренировъчен център на САЩ.
Фишър се познава с Майк Сканъл покрай баща си, който е бил съквартирант с него в колежа. Като ученик Грант започва първо с футбол, като се среща със Сканъл по инициатива на своя баща, за да подобри физическата си форма. В гимназията обаче Фишър става седмият американец, слязъл под 4 минути на 1 миля, а освен това става двукратен шампион по крос кънтри. И тогава за всички става ясно, че Фишър е роден за лека атлетика, а не за футбола.
Философията на Майк Сканъл - стриктен контрол над натоварванията
Интересна е и философията на Майк Сканъл по отношение на младите бегачи: той се стреми към постепенното им изграждане, без големи обеми от километри и без максимални спринтове. Сканъл следва един основен принцип - да на "прегаря" младите атлети. Още тогава той следи натоварванията на учениците с лактатни тестове, които към днешна дата са основна част от тренировъчния процес на много елитни бегачи на средни и дълги разстояния.
И все пак Сканъл се занимава с треньорска дейност в гимназията - далеч от професионалния спорт и световното ниво, което се поддържа в "Бауерман". Затова и решението на Фишър да се завърне при треньора от гимназията е прието с голяма доза скептицизъм. Мнозина смятат решението на Грант за налудничаво, особено пък при оставащи 10 месеца до най-големия спортен форум на планетата. Фишър обаче вярва, че това, от което се нуждае, е подходът на Сканъл в тренировъчния процес. Както и фактът, че и двамата се познават много добре.
Самият Сканъл е изключително поласкан, когато получава обаждане от Фишър. "За мен беше чест да получа това телефонно обаждане. Твърдо вярвам, че никой не се справя сам. Всеки има нужда от подкрепа и от енергия - енергията на треньора - на всички основни тренировки. И когато поех тази работа, се ангажирах да направя всичко необходимо, за да я свърша както трябва", казва Сканъл, който се стреми да не пропуска тежка тренировка на Фишър, макар и да живеят на различни места.
10-месечният план до Олимпийските игри - високопланинска подготовка и щадящи тренировки
Фишър се мести да живее в Парк Сити (Юта), но убеждава Сканъл да запази работата си в гимназията във Финикс (Аризона), докато неговият треньор пък настоява, че трябва да следи отблизо тренировъчния процес. Затова започва да лети 2-3 пъти седмично до Парк Сити, като понякога остава да спи в мазето на Фишър. Треньорът изготвя 10-месечен тренировъчен план с крайна дата 10 август - денят, в който е финалът на 5000 метра на Олимпийските игри в Париж.
Фишър няма нужда Сканъл да следи леките му бягания, но тренировките, които включват скорост, трябва да бъдат наблюдавани отблизо от треньора. И не за да го натиска да бяга по-бързо, а точно обратното - да го задържа от това да изстисква повече от необходимото. Грант Фишър смята, че освен треньорския подход на Сканъл, който го щади от контузии и преумора, голяма роля за подобрението на формата му играе и надморската височина. На база свои изчисления Фишър отбелязва, че тъкмо надморската височина го е отвела до това да завърши трети на 10 000 метра и на 5000 метра в Париж.
Тандемът Фишър - Сканъл продължава да твори на пистата
"Насладата от работата ми с Майк в гимназията продължава да е налице и сега. Да имаш човек, който да е въвлечен в преследването на твоите мечти, колкото си самият ти - това е истинската наслада", казва Грант Фишър след Олимпийските игри в Париж. И изглежда, че половин година по-късно тандемът Фишър - Сканъл продължава да твори на пистата: напук на всички предразсъдъци, че треньор от гимназията не може да тренира атлет на световно ниво.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ: Нереално: Якоб Киплимо унищожи световния рекорд на полумаратон с почти минута! (ВИДЕО)
