Всеки десет години средната температура на Адриатическо море се повишава с около 0,4 до 0,5°C. Тази година през лятото тя надхвърли 28 или 29°C, а до 2050 г. може да увеличи с още 2°C. Европейската морска служба „Коперник“, която редовно измерва тази „треска“ в Адриатическо море, предупреждава за опасна ескалация.
2024 г. е майсторски клас по унищожение на климата (ГРАФИКИ)
Спад в продажбите
Докато водите по света се затоплят, плитчината и специфичната конфигурация на Адриатическия басейн го правят по-чувствителен от всякога към климатичната криза и към всички форми на деградация - и не само към деградацията на околната среда. Всъщност тези промени оказват пряко въздействие върху обществото и икономиката. Интензивността и скоростта, с която те им въздействат, далеч надхвърлят човешкия и природния капацитет на екосистемата да се адаптира. „Сезонът на мидите се промени напълно само за няколко години: от четири месеца той стана само един“, обяснява Паоло Манчин, председател на Консорциума на рибарите в Скардовари, близо до Ровиго в област Венето: “Преди десет години той започваше през март, а сега е през май и успяваме да продаваме само до юни, след което е твърде горещо.
Още: Антропоцен - как хората се превърнаха в геоложка сила (ГРАФИКИ)
Това доведе до спад в продажбите и изоставяне на професията, а оттам и до загуба на вековни култури и традиции“, каза още той. Паоло Манчин разказва за един край, който винаги се е издържал от риболов и отглеждане на миди, където сега много хора са принудени да обърнат гръб на морето, за да търсят работа в близките градове, импровизирайки като бояджии, чистачи, зидари, помощници в грижите... има и страх от други екстремни събития, като бурята през ноември 2019 г., която опустоши десетки рибарски колиби в Сака дели Скардовари, в делтата на По, като потопи и много лодки.
Кризата ще се задълбочи
"Остава страхът, че климатичната криза ще се задълбочи, принуждавайки ни да се адаптираме към присъствието на инвазивни екзотични видове, предимно сини раци“, предупреждава Паоло Манчин. В неговия консорциум от 1250 предприятия почти 250 са затворили, а други отчитат „обезкуражаващ“ спад в оборота - особено след десетилетия на борба с други, също толкова разрушителни явления като свличането на земни маси и ерозията. Сушата и морето отдавна са в конфликт, в резултат на който в лагуните ежедневно се изхвърля пясък, който навлиза в мидени, мидени и стриди находища и възпрепятства обмена на вода. Според проучване на Европейската мрежа за журналистически изследвания до 2100 г. плажът в Порто Толе, в общината, където се намира Sacca degli Scardovari, може да загуби 330 метра от плажната ивица. Съседният плаж в Ariano nel Polesine (Ровиго) може да загуби 700 метра, а Codigoro (Ферара) - почти 470 метра. Тези цифри ще изискват поддръжка и ограничаване на въздействието, „но не можем да решим да го направим сами, трябва да изчакаме обществените органи да помислят за това“, оплаква се Паоло Манчин, пише в анализ на италианския институт "Обсерватория Трансевропа за Балканите и Кавказ".
Още: Жегите удължиха ваканцията за учениците в Южна Бразилия
Той не е обезкуражен, но добре осъзнава, че не може да промени системата сам - дори и да му се иска да бъде по-ангажиран и признат в тази битка, за която работи през целия си живот. Докато земята ерозира под краката на италианците, Адриатическо море и високите му температури мътят водата за малките рибари в Хърватия. Жителите на Ткон, старинно село, разположено в южната част на остров Пашман в района на Задар, например, се сблъскват с изчезването на видовете, които винаги са ловили ежедневно, и с появата на „неща, които никога не са виждали и които ги принуждават да променят дейността си, което не винаги е възможно“, обяснява Бруно Войводич. Роден и израснал в Ткон в рибарско семейство, той разказва историята на малка общност от около 700 души, изцяло зависима от риболова, която сега е подвластна на климатичната криза, която я отслабва по два начина.
Глобална синдемия - каква е връзката между климата и затлъстяването
Високите температури и екстремните, непредсказуеми събития са нарушили диалога между хората и морето, който е продължавал без прекъсване и спокойно в продължение на векове. „Сякаш вече не говорим на един и същи език, сякаш не се разбираме, сякаш вече не знаем какво да очакваме от морето. И тези, които плащат цената за тази промяна, сме основно ние, най-малките рибари, а не трите компании, които ловят риба в региона и след това изнасят за Италия. Баща ми винаги е ловувал със собствена лодка, продавайки рибата си на местно ниво, но през последните години е принуден да изостави бизнеса си и да стане зависим, несигурен и по-крехък рибар. Преди него това вече се е случило на много други“, казва още той.
Още: Исторически рекорд: Изминалият месец е най-топлият измерен някога януари в света
Регулаторни действия
Друга косвена последица от климатичната криза са „несправедливите“ регулаторни действия, според Бруно Войводич. „За да защити околната среда, правителството предприе мерки, чиито последици все още се плащат предимно от най-малките. Разбирам намерението, споделям загрижеността за околната среда, но ние, дребните земеделски производители, никога не сме участвали в нито един от процесите на вземане на решения. Бяха ни забранени много риболовни практики, но никога не са ни питали какво мислим", подчерта Войводич.
„Съвместното адаптиране към климата“, което Паоло Манчин и Бруно Войводич се надяват, че най-накрая ще се осъществи, като наблюдават кипящата Адриатика от двата си противоположни ъгъла, е целта на междурегионалния проект AdriaClimPlus, подкрепен от кохезионните фондове на Европейския съюз. Стартирал през март 2024 г. и продължил до август 2026 г., този „научнообоснован“ проект обединява Италия и Хърватия в борбата срещу изменението на климата и предотвратяването на риска от бедствия, като се опира на консорциум от партньори от двете страни, ръководен от Евро-средиземноморския център по изменение на климата.
Още: Тревожно: Генетичното разнообразие сред видовете намалява, защо това е опасно?
Основни цели
Основните цели на AdriaClimPlus са да се подобри мониторингът на морските екосистеми и да се консолидират инструментите за моделиране на климата в различни мащаби, за да се постигне по-добро разбиране на съответните процеси. Но преди всичко той цели да „възприеме общ подход на равнището на Адриатическия басейн“ чрез консолидирани протоколи и най-добри практики, които включват решения и планове за адаптация в различни мащаби, въз основа на седем пилотни района, включително два в Хърватия и пет в Италия.
Същевременно екипът на проекта има за цел и да повиши осведомеността за екологичните и икономическите последици от изменението на климата в крайбрежните райони, като организира информационни събития, летни училища и курсове за обучение, всички с цел обогатяване и споделяне на опит, за да се превърне Адриатика в мост. Между Италия и Хърватия, но също така и между учени, правителства и рибари, предаде БГНЕС.
Още: Проучване: Климатичните промени могат да доведат до диария във Великобритания
Екологичната цена на интернет - няма селфи без емисии (ГРАФИКИ)
