Това е едно от многото уникални неща за Земята: за разлика от всяка друга известна планета във Вселената, земната повърхност е изградена от твърди плочи, които се движат, удрят се една в друга и се гмуркат във вътрешността на планетата.
Учени от Университета в Мериленд са открили останки от древно морско дъно, заровени дълбоко в мантията на Земята. Това предлага нов поглед към вътрешността на планетата и как тя се е развивала в продължение на милиони години.
Учените смятат, че са разбрали защо връх Еверест, известен като Джомолунгма в Тибет и Сагарматха в Непал, се откроява толкова ярко от останалите върхове в Хималаите.
Изследовател от Океанския университет на Китай и негови колеги от Австралия са създали анимиран модел на тектониката на плочите на Земята през последните 1,8 милиарда години.
Историята на Земята е на около 4,5 милиарда години. По-рано се предполагаше, че през това време нашата планета е претърпяла много промени: това се отнася не само за климата, но и за тектониката на плочите и много други аспекти.
Екип геолози от Университета на Британска Колумбия (Канада) предлага да преосмислим нашето разбиране за произхода на вулканичните лави, изригващи в горещи точки на Земята като Хавай, Исландия и Самоа.
Сателитни данни разкриват, че басейнът на Коня в централната част на Анадолско плато на Турция непрекъснато се променя в продължение на милиони години.
Епизоди на глобален дефицит на кислород в океаните се случват нерядко през мезозоя. Според общоприетата хипотеза причината е в повишено изветряне на скалите.
Учените отдавна са пленени от динамичните сили, които оформят повърхността на нашата планета. Малко въпроси обаче са ги озадачавали толкова много, колкото защо някои от най-стабилните региони на континентите на Земята мистериозно се издигат, за да образуват извисяващи се топографски характеристики.
Преди около 4,5 милиарда години неголяма планета се блъснала в младата Земя, изхвърляйки разтопена скала в Космоса. Тази планета се казвала Тея, а отломките бавно се сливали, охлаждали се и се втвърдявали, образувайки Луната.
Според наличните научни данни Земята е на около 4,6 милиарда години. През последните 11 700 години се намираме в геоложка епоха, наречена холоцен, която датира от времето, когато гигантските ледници, покриващи планетата по време на ледниковата епоха, са се оттеглили.
Зона на субдукция, която понастоящем се намира под Гибралтарския проток, ще се разпространи по-нататък в Атлантическия океан и ще допринесе за формирането на система за субдукция в Атлантическия океан – атлантически огнен пръстен.
Екип канадски и турски изследователи са анализирали сеизмични и петрологични данни от четири тихоокеански плата и са ги сравнили с модели на субдукционна активност на плочи.
Канадски изследователи са изследвали състава на скалите, излезли на повърхността при появата на първите континенти. Въз основа на резултатите от анализа се оказало, че новата земна кора е възникнала не в резултат на движението на тектонските плочи, а поради процеси в океанските плата на младата Земя.
Сателитни данни разкриват, че басейнът на Коня в централната част на Анадолско плато на Турция непрекъснато се променя в продължение на милиони години.
Зона на субдукция, която понастоящем се намира под Гибралтарския проток, ще се разпространи по-нататък в Атлантическия океан и ще допринесе за формирането на система за субдукция в Атлантическия океан – атлантически огнен пръстен.
Преди около 4,5 милиарда години неголяма планета се блъснала в младата Земя, изхвърляйки разтопена скала в Космоса. Тази планета се казвала Тея, а отломките бавно се сливали, охлаждали се и се втвърдявали, образувайки Луната.
Канадски изследователи са изследвали състава на скалите, излезли на повърхността при появата на първите континенти. Въз основа на резултатите от анализа се оказало, че новата земна кора е възникнала не в резултат на движението на тектонските плочи, а поради процеси в океанските плата на младата Земя.
Според наличните научни данни Земята е на около 4,6 милиарда години. През последните 11 700 години се намираме в геоложка епоха, наречена холоцен, която датира от времето, когато гигантските ледници, покриващи планетата по време на ледниковата епоха, са се оттеглили.
Екип канадски и турски изследователи са анализирали сеизмични и петрологични данни от четири тихоокеански плата и са ги сравнили с модели на субдукционна активност на плочи.
Екип геолози от Университета на Британска Колумбия (Канада) предлага да преосмислим нашето разбиране за произхода на вулканичните лави, изригващи в горещи точки на Земята като Хавай, Исландия и Самоа.
Историята на Земята е на около 4,5 милиарда години. По-рано се предполагаше, че през това време нашата планета е претърпяла много промени: това се отнася не само за климата, но и за тектониката на плочите и много други аспекти.
Учените отдавна са пленени от динамичните сили, които оформят повърхността на нашата планета. Малко въпроси обаче са ги озадачавали толкова много, колкото защо някои от най-стабилните региони на континентите на Земята мистериозно се издигат, за да образуват извисяващи се топографски характеристики.
Изследовател от Океанския университет на Китай и негови колеги от Австралия са създали анимиран модел на тектониката на плочите на Земята през последните 1,8 милиарда години.
Учените смятат, че са разбрали защо връх Еверест, известен като Джомолунгма в Тибет и Сагарматха в Непал, се откроява толкова ярко от останалите върхове в Хималаите.
Учени от Университета в Мериленд са открили останки от древно морско дъно, заровени дълбоко в мантията на Земята. Това предлага нов поглед към вътрешността на планетата и как тя се е развивала в продължение на милиони години.
Епизоди на глобален дефицит на кислород в океаните се случват нерядко през мезозоя. Според общоприетата хипотеза причината е в повишено изветряне на скалите.
Това е едно от многото уникални неща за Земята: за разлика от всяка друга известна планета във Вселената, земната повърхност е изградена от твърди плочи, които се движат, удрят се една в друга и се гмуркат във вътрешността на планетата.
Това е едно от многото уникални неща за Земята: за разлика от всяка друга известна планета във Вселената, земната повърхност е изградена от твърди плочи, които се движат, удрят се една в друга и се гмуркат във вътрешността на планетата.
Стабилните вътрешни части на континенталната кора се наричат кратони. Това са „ядрата“ на всички съвременни континенти.
Великденският остров се намира срещу Южна Америка и е част от Огнения пръстен – регион с чести изригвания и земетресения, обрамчващ Тихия океан.
Учени от Университета в Мериленд са открили останки от древно морско дъно, заровени дълбоко в мантията на Земята. Това предлага нов поглед към вътрешността на планетата и как тя се е развивала в продължение на милиони години.
Учените смятат, че са разбрали защо връх Еверест, известен като Джомолунгма в Тибет и Сагарматха в Непал, се откроява толкова ярко от останалите върхове в Хималаите.
Изследовател от Океанския университет на Китай и негови колеги от Австралия са създали анимиран модел на тектониката на плочите на Земята през последните 1,8 милиарда години.
Историята на Земята е на около 4,5 милиарда години. По-рано се предполагаше, че през това време нашата планета е претърпяла много промени: това се отнася не само за климата, но и за тектониката на плочите и много други аспекти.
Екип геолози от Университета на Британска Колумбия (Канада) предлага да преосмислим нашето разбиране за произхода на вулканичните лави, изригващи в горещи точки на Земята като Хавай, Исландия и Самоа.
Сателитни данни разкриват, че басейнът на Коня в централната част на Анадолско плато на Турция непрекъснато се променя в продължение на милиони години.
Епизоди на глобален дефицит на кислород в океаните се случват нерядко през мезозоя. Според общоприетата хипотеза причината е в повишено изветряне на скалите.
Учените отдавна са пленени от динамичните сили, които оформят повърхността на нашата планета. Малко въпроси обаче са ги озадачавали толкова много, колкото защо някои от най-стабилните региони на континентите на Земята мистериозно се издигат, за да образуват извисяващи се топографски характеристики.
Международен екип геофизици са проучили облика на вътрешното ядро на Земята, за да разберат какъв тип топлинна конвекция има.
Преди около 4,5 милиарда години неголяма планета се блъснала в младата Земя, изхвърляйки разтопена скала в Космоса. Тази планета се казвала Тея, а отломките бавно се сливали, охлаждали се и се втвърдявали, образувайки Луната.
Водата покрива почти три четвърти от земната повърхност. Но колко вода се крие под кората на планетата? Според изследване от 2021 г.
Според наличните научни данни Земята е на около 4,6 милиарда години. През последните 11 700 години се намираме в геоложка епоха, наречена холоцен, която датира от времето, когато гигантските ледници, покриващи планетата по време на ледниковата епоха, са се оттеглили.
Зона на субдукция, която понастоящем се намира под Гибралтарския проток, ще се разпространи по-нататък в Атлантическия океан и ще допринесе за формирането на система за субдукция в Атлантическия океан – атлантически огнен пръстен.
Екстремно заледяване, при което нашата планета е замръзнала напълно от полюсите до Екватора, се е случило преди 717 милиона години.
Екип канадски и турски изследователи са анализирали сеизмични и петрологични данни от четири тихоокеански плата и са ги сравнили с модели на субдукционна активност на плочи.
Канадски изследователи са изследвали състава на скалите, излезли на повърхността при появата на първите континенти. Въз основа на резултатите от анализа се оказало, че новата земна кора е възникнала не в резултат на движението на тектонските плочи, а поради процеси в океанските плата на младата Земя.
Разломът Маниитсок в Югозападна Гренландия е метеоритен кратер – най-древният открит досега, съобщават от университета в Лунд (Швеция).
