Преди около 4,5 милиарда години неголяма планета се блъснала в младата Земя, изхвърляйки разтопена скала в Космоса. Тази планета се казвала Тея, а отломките бавно се сливали, охлаждали се и се втвърдявали, образувайки Луната.
Учени от Университета в Аризона са публикуваха ли в Nature Geoscience изследване, разкриващо подробности.
Голяма част от това, което се знае за произхода на Луната, е получена от анализ на скални проби, събрани от астронавтите на „Аполо“ преди повече от 50 години, съчетани с теоретични модели. Образци от скали от лавови породи, върнати от Луната, са показали изненадващо високи концентрации на титан.
ОЩЕ: Ниската гравитация на Луната налага отделна система за отчитане на времето
По-късни сателитни наблюдения са показали, че тези богати на титан вулканични скали са разположени главно от близката до Земята страна на Луната, но как и защо са попаднали там, оставало загадка.
Тъй като Луната се формирала бързо при мега сблъсък, тя вероятно е била покрита от океан от магма. Докато разтопената скала постепенно се охлаждала и втвърдявала, тя формирала мантията на Луната и ярката кора, която виждаме, когато гледаме земната спътница през нощта.
Моделите предполагат, че последните остатъци от океана магма са кристализирали в плътни минерали, включително илменит – минерал, съдържащ титан и желязо.
Тъй като тези тежки минерали са по-плътни от мантията отдолу, може да се очаква този слой да потъне в недрата на Луната. По някакъв начин през следващите хилядолетия този плътен материал се стопил и се върнал на повърхността в богатите на титан потоци лава, които виждаме на повърхността днес.
„Луната буквално се е обърнала отвътре“, казва съавторът на изследването Джефри Андрюс-Хана от Университета на Аризона.
Моделите предсказвали, че плътен слой от богат на титан материал под кората първо е мигрирал към близката страна на Луната, вероятно поради удар на гигантски метеорит от другата страна, и след това е потънал във вътрешността на Луната като мрежа от плочи, подобни на каскади в недрата почти като водопади. Когато този материал потънал, той оставил малък остатък във вид на геометричен модел от пресичащи се линейни тела от плътен богат на титан материал.
В новото изследване авторите сравняват този модел с набор от гравитационни аномалии, открити от мисията GRAIL на НАСА. Тези аномалии обграждат огромна тъмна област от близката страна на Луната, покрита с вулканични потоци, наречени морета.
ОЩЕ: Луната е милиони години по-стара, отколкото смятахме
Авторите са установили, че гравитационните характеристики са в съответствие с този модел и че гравитационното поле може да се използва за картографиране на разпространението на останките от илменит. Оказва се, че богатият на илменит слой е потънал преди повече от 4,22 милиарда години и е допринесъл за последващия вулканизъм, наблюдаван на повърхността на Луната.
„Анализът на тези изменения в лунното гравитационно поле ни позволи да погледнем под лунната повърхност и да видим какво се крие под нея“, казва Адриен Броке от Германския аерокосмически център.
