Екип канадски и турски изследователи са анализирали сеизмични и петрологични данни от четири тихоокеански плата и са ги сравнили с модели на субдукционна активност на плочи. Оказало се, че тези плата са възникнали в резултат на вулканизъм и непрекъснато се деформират от напредващата плоча.
ОЩЕ: Геолози откриха древна тектонска мегаплоча
Според доминиращия възглед за геотектониката литосферните плочи са твърди и бавноподвижни. Тяхната деформация се случва само по границите, на местата, където се срещат с други плочи. Смята се, че деформациите в рамките на плочите, възникващи от напрежение, гравитационна неустойчивост и други процеси, са по-характерни за континенталните плочи. Такова нещо не е открито при океанските плочи: такива деформации не са характерни за тях, тъй като вариациите в дебелината на океанската кора (около 5 – 10 километра) са по-малко, отколкото в дебелината на континенталната кора. Но тези плочи имат места, които са по-склонни към тектонски изменения – океански плата, образувани от базалтови изригвания на океанското дъно.
Геолози от Канада и Турция са изследвали сеизмични и петрологични данни от съвременното тихоокеанско плато и са ги съпоставили с моделите на движение на океанските плочи в западнотихоокеанската субдукционна система. Резултатите, отбелязват изследователите, могат да обяснят загадъчните деформации в рамките на плочата, които се случват едновременно с фазата на дрейфа. Научната работа е публикувана в списанието Geophysical Research Letters.
Геолозите са разгледали свидетелства от четири тихоокеански плата: атолите Онтонг Джава и Манихики (и двата атола са се образували върху големи подводни планини) и върховете Шатски и Хес. Изследванията на Онтонг Джава показали, че преди да достигне границата на сблъсъка на плочи (зона на субдукция) подводната планина, на върха на която се намира атолът, е претърпяла няколко епизода на голяма магматична активност – учените ги обясняват като изливания от литосферата и тектонски разтежения, случили се преди 20 – 65 милиона години.
Подобна активност е открита близо до възвишението Шатски, където са възникнали тектонски разтежения по време на дрейфа на платото към Японската падина и падината Изу-Бонин. На 900 километра е възвишението Хес, образувано преди приблизително 110 милиона години. Сеизмичните данни от това плато са показали, че вертикалните измествания по протежение на разломите могат да достигат три километра и представляват стъпаловидни структури. Предполага се, че те са възникнали през средния еоцен и са били активни по време на седиментацията. Според интерпретацията на авторите на статията подводната планина, на върха на която се намира атолът Манихики, се е появила преди около 123 милиона години и скоро след разломите се е разделила на три субплата.
След това изследователите решили да разберат как тектонските разтежения могат да възникнат далеч от зоните на субдукция. За тази цел те създали няколко модела, които показали, че океанските плата се деформират непрекъснато от началото на дрейфа. Геолозите обясняват тези деформации с привличането на субдуциращата (подпъхваща се) плоча. Често такива сблъсъци се случват между континентални и океански плочи.
ОЩЕ: Земната кора капе "като мед" в недрата на планетата
„Има свидетелства, че в миналото на тези места е имало вулканизъм в резултат на този вид увреждане на плочите – може би спорадично или постоянно – но не е ясно дали това се случва сега. Не можем да сме уверени, защото платата са на хиляди метри под повърхността на океана и изпращането на изследователски кораби за събиране на данни изисква големи усилия. Затова се надяваме, че нашата статия ще привлече вниманието към платото и ще бъдат събрани повече данни“, казва авторът на изследването Еркан Гюн.
