Епизоди на глобален дефицит на кислород в океаните се случват нерядко през мезозоя. Според общоприетата хипотеза причината е в повишено изветряне на скалите. В нова статия учените показват, че унищожаването на сушата и движението на океанското дъно при разпадането на Гондвана може наистина да са предизвикали верига от събития, довели до масовото изчезване на морската биота.
През мезозойската ера на Земята се създават буквално парникови условия. Мек горещ климат, липса на полярни ледници. Животът разцъфтява във всичките му проявления. Посред тази благодат в Световния океан започват да се случват катастрофални събития, предизвикани от нарушение на глобалния въглероден цикъл. Водите, лишени от разтворен кислород и наситени със сулфиди, стават фатално токсични за повечето морски обитатели.
Геолози предсказаха края на Атлантическия океан
Учените наричат периодите, когато в океаните е настъпил недостиг на кислород, аноксични събития. Те са свързани с глобалното затопляне, което ускорява кръговрата на водата и химическото изветряне на континентите. Това на свой ред води до нарастване на морската биомаса и нейното погребване, което се отразява в геоложката летопис като слоеве от богати на органични вещества черни шисти.
Океанските аноксични събития са – по геоложки стандарти – кратки, но глобални. Те са се случвали неведнъж в далечното минало, но през втората половина на мезозоя, преди 185 – 85 милиона години, е имало поредица от няколко последователни епизода. Това е свързано с разпадането на суперконтинента Гондвана, породило интензивен вулканизъм. Това се доказва от големи магмени провинции (LIP) към континенталните рифтови граници.
Суперконтинентът Гондвана е бил населен с динозаври. Fama Clamosa / CC BY-SA 4.0
Изблиците на вулканизъм били съпроводени от освобождаване на големи количества въглероден диоксид – мощен парников газ – в атмосферата, което на свой ред усилва химическото изветряне. Въпросът е колко бързо започва изветрянето след LIP. Веднага или след няколко десетки милиона години?
Учени от Великобритания, САЩ, Канада и Холандия решили да отговорят на този въпрос. В статия, публикувана в списанието Nature Geoscience, те обединили резултатите от реконструкциите на тектониката на плочите, тектоно-геохимичен анализ и глобално биогеохимично моделиране.
Геолози преразгледаха историята на произхода на континентите
„Гондвана се е разпаднала по време на мезозойската ера, което е било съпровождано от масивен вулканизъм по цялата планета. Тектонските плочи започнали да се движат, образувало се е океанското дъно. В резултат на изветрянето на вулканичните скали хранителните вещества навлезли в океаните в изобилие“, обяснява първият автор на статията, проф. Томас Гернон от университета в Саутхемптън (Великобритания).
По думите на проф. Гернон учените успели да намерят доказателства за множество епизоди на химическо изветряне на океанското дъно и континентите, които последователно нарушават баланса в океаните.
„Това е като отборна геоложка игра“, коментира ученият.
Анализирайки геоложкия летопис, авторите на новата научна статия установили, че пиковете на изветряне съвпадат с повечето океански аноксични събития. Това значително обогатило океаните с фосфор, естествен тор, което предизвикало експлозивен растеж на биомаса. Това обаче струвало скъпо на морските екосистеми.
Според Бенджамин Милс, съавтор на изследването от университета в Лийдс (Великобритания), големи обеми органична материя са потънали на дъното, поглъщайки кислород.
Древният океан Тетис бил причината за минали застудявания
„В океана се появили мъртви зони без живот. Аноксичните събития обикновено са продължавали един до два милиона години и са повлияли значително на морските екосистеми“, заключава Милс.
Все още усещаме последствията. Седиментните скали от онова време, наситени с органична материя, служат като най-големите резервоари на нефт и газ.
