Екип геолози от Университета на Британска Колумбия (Канада) предлага да преосмислим нашето разбиране за произхода на вулканичните лави, изригващи в горещи точки на Земята като Хавай, Исландия и Самоа. Изследователите са стигнали до извода, че всички лави вероятно произхождат от един резервоар в мантията на планетата.
Скрити сили издигат континентите на Земята
Резултатите от изследването, публикувани в списание Nature Geoscience, показват, че мантията на Земята е по-еднородна от очакваното, а лавите придобиват свой собствен уникален химичен „отпечатък“ по пътя към повърхността.
Мантията на Земята е слой от твърди породи, който съставлява приблизително 84% от обема на планетата и се намира между желязното ядро и земната кора. Въпреки високите температури мантията остава основно твърда поради високото налягане. Лава е името, дадено на магмата, която се освобождава от мантията, прониква през кората и изригва на повърхността.
Горещите точки от своя страна са области на повърхността на планетата, където магмата от дълбините на мантията си пробива път нагоре, създавайки вулканични острови и планински вериги. Традиционно се смята, че химическото разнообразие на лавите, изригнали в тези региони, се дължи на хетерогенността на източниците в дълбините на мантията, които съдържат различни компоненти по състав, произход и възраст.
В рамките на изследването геолозите анализирали микроелементи и изотопи в лавовите потоци в горещи точки, за да определят състава на техните родителски магми и източници. Резултатите показали, че химическата нееднородност на лавовите потоци се формира в резултат на процеси, които се случват с магмата, докато тя се издига на повърхността.
Геолози построиха изображение на вътрешното ядро на Земята
Екипът открил, че родителските магми за лавите в горещи лави, както и кимберлити и базалти от големи вулканични провинции имат забележително еднакъв елементен и изотопен състав. Това означава, че въпреки видимите разлики на повърхността, дълбоко в мантията съществува един резервоар.
Откритието предлага по-опростен модел на еволюцията на земната мантия, при който един изтощен и дегазиран мантиен резервоар се е обогатил с несъвместими елементи по време на архейския еон (преди приблизително 2,5 – 4 милиарда години) и оттогава е останал относително непроменен.
Ако изводите на авторите на новата научна работа са верни, то мантията на Земята е по-хомогенна, отколкото се смяташе досега. Резултатите от изследването също ни позволяват да разберем по-добре процесите, наблюдавани в ранната история на нашата планета.
