Учените смятат, че са разбрали защо връх Еверест, известен като Джомолунгма в Тибет и Сагарматха в Непал, се откроява толкова ярко от останалите върхове в Хималаите.
С височина 8849 метра връх Еверест е с около 200 метра по-висок от другите върхове в Хималаите. Тази планинска верига, създадена, когато Индийската тектонска плоча се е сблъскала с Азия, все още е много активна.
Еверест "порасна" с 86 сантиметра
Скорошни GPS измервания показват, че скоростта на издигане на Джомолунгма е по-висока, отколкото се смяташе досега, средно около 2 милиметра на година, в сравнение с дългосрочната средна стойност от 1 мм на година. В ново проучване изследователите се опитали да разберат дали това изненадващо увеличение на надморската височина е единствено продукт на тектонски процеси, или действат други механизми. Те открили, че един изненадващ процес, наречен „речно пиратство“ или „поточно пиратство“, също може да е допринесъл за това.
Разместващи се плочи
Преди около 50 милиона години Индийската плоча се преместила на север към по-голямата Евразийска плоча. Те започнали да се сблъскват и тъй като и двете са плочи от континентална кора, нито една не можела лесно да се потопи под другата. Вместо това сблъсъкът накарал земната кора да се огъне. Земята била издигната нагоре между тях, за да образува масивната планинска верига, която виждаме днес. Този процес на сблъсък на континенти продължава и до днес, движейки продължаващото издигане на Хималаите.
По същество огромният натиск и сила, генерирани от сблъсъка, причиняват удебеляване на кората, което води до издигането на върхове като Еверест. Освен това продължаващото движение на Индийската плоча към Евразия продължава да изтласква планините по-високо всяка година.
Геолози поставиха под съмнение общоприетата хипотеза за образуването на Хималаите
Понякога това издигане може да бъде балансирано от ерозия, което води до стабилна планинска височина. Но в случая с Еверест нетният темп на растеж е около 1 мм на година, или 1 метър на всеки 1000 години.
Джин-Ген Дай от Китайския университет по геонауки в Пекин и негови колеги решили да проучат ефекта на един малко вероятен виновник: реките.
Реки, пирати и планини
Пиратството на речното отводняване се отнася до геоложки процес, при който река или поток улавя водите на друга река, като по този начин отклонява водния поток в нов дренажен басейн. Този процес може да доведе до повишени нива на ерозия в новообразуваната речна система, променяйки ландшафта с течение на времето. В това изследване фокусът бил върху река Арун, която е основен приток на река Коси. Kоси тече през Китай, Непал и Индия.
Моделите показват, че преди около 89 000 години река Арун е превзела друга река. Това отклоняване на водата предизвикало скок в ерозията, когато река Арун се приспособила към новото си течение. Дай и колегите му предполагат, че докато тази ерозия би намалила надморската височина по протежение на речния канал, бързото отстраняване на масата от дефилето би предизвикало изостатично отскачане, водещо до повдигане на повърхността в околния пейзаж, включително връх Еверест.
Дигитализираха писмата на първия алпинист, едва разминал се да покори Еверест
В известен смисъл планината се държала като лодка по вода. Докато река Арун се врязвала в ландшафта, тя премахвала значителен обем скала. Това премахване на маса е причината земната кора да претърпи изостатичен отскок. Подобно на това как една лодка се издига, когато тежестта се премахне, кората под Хималаите се издига, когато ерозираният материал се повдига. Това изместване на земната кора нагоре допринася за издигането на повърхността на целия регион, включително Еверест.
Изследователите изчисляват, че този изостатичен отговор е добавил 15 – 50 метра към височината на Еверест. Това обяснява някои от скорошните покачвания на надморската височина не само поради тектонична активност. По отношение на темповете този процес допринася с допълнителни 0,16 – 0,53 мм годишно за издигането на Еверест, което може да представлява 10 – 50% от общия скорошен растеж на планината. Това по същество би обяснило изненадващия „скок на растеж“, демонстриран от Еверест.
Това може да е подценен процес
Констатациите от това проучване имат важни последици за нашето разбиране за това как хималайските пейзажи се развиват с течение на времето. Въпреки че тектоничните процеси остават основният двигател на изграждането на планини в региона, изследването подчертава ролята, която речната ерозия и дренажното пиратство могат да играят за издигането на повърхността.
Учените разбраха кой живее на Еверест
Това се отнася не само за Хималаите. Други планински системи с подобна геология може да са претърпели подобни епизоди в своята история. Новото изследване предоставя и нов начин за анализиране на времето и динамиката на събитията за улавяне на реки, които вероятно са се случвали многократно през геоложката история на нашата планета.
Изследването е публикувано в Nature Geoscience.
