Първенството в избретяването на „сладкият суджук“ си оспорват две страни – Грузия, където го наричат „чурчхела“, и Турция с названието „балсуджук“. Но да оставим лингвистичните спорове на специалистите, а ние да се опитаме да направим и чурчхела, и балсуджук.
Балсуджук
Съставки: гроздов сок (шира) – 1,5 л, захар – 2 ч. ч., нишесте – 7 с. л., орехови ядки – 150 г.
Желателно е ореховите ядки да бъдат половинки. Започвате с тяхното нанизване на здрав и сравнително дебел памучен конец, дълъг 35 см.
Кои подправки са абсолютно задължително за суджуците?
Размивате нишестето със студен гроздов сок. В подходяща тенджера го сипвате в ширата заедно със захарта и го кипвате. Разбърквате постоянно и го варите до момента, в който се сгъсти.
Връзвате конеца с ореховите ядки на пръчка така, че да увиснат над подходящ съд. В това положение заливате ядките със сварената и сгъстена смес. Щом се втвърди, повтаряте процедурата, сетне пак, и отново – докато свърши сместа. След последното обливане заглаждате балсуджука да заприлича на истински салам. Окачате го някъде на студено и сухо място.
Трябва да имате предвид обстоятелството, че щом изсъхне, балсуджукът осезаемо ще се свие и ще намали диаметъра си, затова, ако го направите по-дебел, дизайнът му определено ще има по-внушителен и привлекателен вид.
Чурчхела
Съставки: 400 г ядки – обикновено орехови, но може също и стафиди, лешници, фъстъци, бадеми; 4 л сок от нар, брашно.
Нанизвате ядките на здрав конец, като се постараете да са плътно една до друга, без значение какъв вид са – изискването за плътност определено е желателно.
Наливате сока от нар в дебелостенна тенджера и я слагате на бавен огън. Щом кипне, отброявате да ври един час. Трябва да препенвате редовно, тоест, да отстранявате пяната, която се образува.
След един час дръпвате наровия сок от котлона и изчаквате да изстине до 40 градуса. Приготвяте 6 пъти по-малко брашно от сварения сок. Сипвате постепенно брашното в малко от сока, като непрестанно разбърквате, за да се получи равномерна смес. След това изливате през цедка получената смес в останалия сок.
При сушене на суджук това е задължително - стара българска традиция
Слагате обратно тенджерата на котлона, възвирате сока отново на бавен огън и постоянно бъркате, докато стане гъста смес. Вземате наниза с ядките, потопявате го в сместа – те трябва да облепнат с изобилен слой. Изваждате наниза, изчаквате да изсъхне. Повтаряте и потретяте потопяването и изчакването наниза да засъхне. Окачвате го някъде на открито.
Първоначалното съхнене на чурчхелата продължава 5 дни на открито. След този срок се премества в закрито помещение. Процесът завършва окончателно и чурчхелата е готова за консумиране след около 75 дни.
По принцип, както е добре известно, колбасите са немско национално ястие – там съществуват около хиляда и петстотин разновидности. Затова не е странно, че редовно се организират конкурси, изложби, състезания по колбасарски майсторлък. И съвсем пък не е за чудене, че в търсене на оригинална изява веднъж немски колбасар измислил „сладък колбас“ с изобилие на шоколад и бисквити. Днес той е популярен също в и други страни, но под доста странно название - „Студено куче“. Причината е, че в завършен вид напомня руднична вагонетка - hunt, съзвучна на думата hund („куче“). А е „студено“, защото при направата на този сладкиш не се прилага термична обработка.
Приятен апетит!
