По неофициални данни близо 3 милиона българи живеят извън пределите на страната. Български общности има както в САЩ, така и на територията на Европа.
Страната ни има своите малцинства в Украйна, Сърбия, Молдова, Румъния, Унгария, Албания и Гърция. Северна Македония рано или късно също ще впише българите в своята конституция.
На много места по севта са създадени българските училища, в които поколения мигранти изучават български език и култура.
Една специалност, създадена преди десетилетие, но актуална днес
Преди 10 години, докато българските училища в чужбина едва прохождат, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съвсем далновидно се създава магистърската програма „Трансгранична българистика“ към Факултета по славянски филологии. Нейн пръв ръководител е проф. дфн Юлияна Стоянова, а идеята е свързана с научен проект във факултета, ръководен от проф. дфн Панайот Карагьозов. ОЩЕ: Да съхраним българското: 42 неделни училища във Великобритания подпомогнати от МОН (СНИМКИ)
Днес програмата приема редовни и задочни магистри; специалисти и неспециалисти, като неспециалистите учат три семестъра вместо два, за да придобият необходимите базисни знания.
„Програмата е уникална с това, че комбинира всички аспекти на обучението – език, литература, методика, културни и антропологически аспекти“, обясни ръководителят на програмата проф. Петя Осенова.
По думите й, когато се преподава български език на българи, може да се разчита на това, че те са носители на езика и затова мисията на преподавателя е да задълбочава техните знания по посока на лексика и граматика. Според нея същото се отнася и за наличието на основополагащи познания за историята, литературата и културата ни.
„Когато обаче подобна подготовка липсва, преподаването се среща с друг вид проблеми“, обясни проф. Осенова. Сред проблемите, които проф. Осенова изброи, са: необходимостта от въвеждане на знания, свързани с изучавания език; използване на подходящ общ език, който владеят обучаваните и преподавателите, за да се общува активно в процеса на обучение; избиране на съответен подход или подходи на обучение и други.
„В нашата програма не се предлагат готови рецепти за преподаване на български език в чужда среда, а по-скоро стратегии, които да могат да се прилагат в зависимост от конкретната ситуация - различни групи представители на българската диаспора в чужбина или уязвими групи, които, макар че живеят в България, се намират в небългарска езикова среда“, обясни още проф. Осенова. ОЩЕ: Софийският университет сред най-добрите в световен мащаб
Пазител на родното: Профилът на учителя по български език в чужбина
Какви трябва да са хората, които преподават български език в чужбина. Каква трябва да бъде тяхната подоготвка и трябва ли да обичат Родината? На тези и други въпроси отговори ръководителят на магистърската програма "Трансгранична българистика" проф. Петя Осенова и Наталия Кара, която е заместник-директор по методическата работа и преподавател по български език и литература в Болградската гимназия „Г.С. Раковски“.
„От моя гледна точка профилът на учителя, който преподава в чужбина, не се различава много от профила на учителя по български език в България, но този учител трябва да умее да прилага знанията си в небългарска езикова среда“, коментира проф. Осенова.
Тя смята, че ролята на този учител зад граница е много важна и отговорна, защото трябва той трябва да помогне за запазването на българското самосъзнание на българите в чужбина, да ги накара не само да научат, но и да усетят българския език, да съпреживеят българската литература и да се приобщят към българската история и култура.
Проф. Осенова бе категорична, всички, които са преподавали и продължават да преподават български език, българска литература, история и култура в чужбина, са днешните пазители на родното.
„Виждаме, че броят на българските неделни училища по света е нараснал неимоверно много, което показва и нуждата от подготвени кадри. Магистърската програма “Трансгранична българистика” се стреми да отговори на съвременната ситуация, като подготвя висококвалифицирани филолози българисти с интерес към преподаването на българистичните дисциплини в чуждоезиково обкръжение и към научното изследване на българския език като чужд или втори“, обясни проф. Осенова.
„Учителят по български език в чужбина трябва да докосне най-тънките и ценни струни в съзнанието на малки и големи, за да им даде крила и свобода за полет и то не само такъв, какъвто имат представителите на основната нация, а в няколко пъти повече, за да са наравно и да са по-далеч от останалите. Да са силни, да оцелеят, да опазят занапред, да пребъде това, което ги е създало. Докато не осъзнаят, че поне двойно са израснали и разхубавели“, смята Наталия Кара.
Тя вече 30 години работи в Болградската гимназия и признава, че през цялото време преподава не само български език и литература, а по-скоро води уроци по родолюбие, защото според нея това е начинът за запазване на едно национално малцинство като народ.
„Мнозина не осъзнават какво богатство притежават - като различни диалекти, традиции и обичаи. Едни не подозират колко важно е това, което имат - като български патриархални семейни ценности, други не предполагат, че връщането към корените е необходимо и полезно; а някои се срамуват да не изглеждат наивни и много обикновени“, обясни Кара.
Тя добави, че много се гордее със своите възпитаници, защото са успешни, истински и продължават да са сред хората за пример, уважение и достойнство там, където се намират.
Как се преподава български език по време на война: Разказ от първо лице
Училището в Болград, където работи Наталия Кара, е първата българска гимназия от Възраждането. Създадена през 1859 г. - изиграва голяма роля в развитието на националното самосъзнание сред бесарабските българи. Днес гимназията се намира на територията на Украйна, където повече от две години бушува война.
За трудностите, смелостта и за това как се сее българщина по време на война, ето разказът й от първо лице:
"Трудности в образованието винаги е имало, но това, с което се сблъскахме, е не просто огромно предизвикателство, а ситуация, която проверява жизнената сила, издръжливостта и лудостта да продължиш да сееш семена в минирано поле, пък и да се надяваш на реколта", коментира Кара.
"Не знам дали е смелост…, но когато пред теб са детските очи, изпълнени с тревога, страх, ужас и надежда - съвземаш се и дори в убежището им говориш за всеотдайността и патриотизма на Христо Ботев, за родолюбието на Иван Вазов и красивите грешници на Йордан Йовков.", каза тя.
Според Кара децата нямат време, за да изчакат да спре войната и тогава да бъдат деца и да се учат…
"Макар че в Болград досега е тихо (слава на Бога и Майка Богородица), постоянните тревоги, понякога отсъствието на ток, погребенията и страшните новини, са предостатъчни, за да внесат проблеми в образованието и да преобърнат живота ни, за да се сетим за много обикновенните, но най-нужните пожелания за мир, здраве и щастие. Искрено вярваме, че войната ще свърши, че пред нас е светло хубаво време, в което ще има място за земни радости и човещина, вярваме в доброто и помагаме на другите да вярват", разказа още Наталия Кара. ОЩЕ: Руснаците готвят атаки срещу училища в окупираните територии, целят да набедят украинците?
