Възникване на гербовете
Трудно е да се каже кога точно се появяват първите гербове в света като признак за принадлежност. Предполага се, че се появяват към 10-11 в. по време на кръстоносните походи, когато рицарите ги използват, за да се обозначат, тъй като шлемовете скривали лицата им.
Хералдика
Днес гербът е официален отличителен знак на държавата. Съществува специална наука за гербовете, която се нарича хералдика. Според хералдическата наука, за да може един образ да се нарече герб, той трябва да отговаря на строго специфични изисквания относно цветовете, символите и още много други елементи.
Например, т.нар. щитодръжци могат да се изобразяват само на държавни и на владетелски гербове, но не и на лични такива.
Гербът на България
Според Закона за герб на Република България:
“Гербът е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Гербът е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделн окръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви “Съединението прави силата”.
Гербът на България се променя няколко пъти през годините. Настоящата му версия е избрана и одобрена на 31 юли 1997 г. Изработен е по проект на Георги Чапкънов и Кирил Гогов.
Какво символизира българския герб?
Разбира се, символите на герба не са избрани случайно.
Голямата корона е вдъхновена от короните на владетелите от Втората българска държава. Лъвовете символизират сила, мъжество и великодушие. На българския герб лъвовете са три, което доказва колко важни за нас са тези качества. Дъбовите клонки означават сила, издръжливост, чест, свобода, гостоприемство. “Съединението прави силата” се превръща в национален девиз през 1887 г. след Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Огромно българско знаме на 111 метра ще развеят за следващия Роженски събор
Приемането на герба на България е станало след многобройни спорове и дискусии. При настоящата му версия най-големият спор е дали трябва да има корона или не, защото сме република, а не монархия. Но всъщност короната символизира могъществото на България по време на Втората българска държава. В периода на комунизма към герба се добавят житни класове и дата. Спорен е въпросът дали наличието на дата изобщо отговаря на хералдическите изисквания за герб.
През 1971 г. датата се заменя с годините “681 - 1944”.
Изисквания и забрани при използването на герба
Законът за държавните символи забранява промяна в пропорциите на герба, изменение в перспективата, ъгъла и цветовете, прилагане на ефекти върху него. Забранено е поставянето на герба върху националното знаме, защото гербът и знамето са отделни национални символи. След като е забранено гербът да се поставя на знамето, не е уместно да се поставя върху тениски, шапки, ключодържатели и всякакви други продукти. Поставянето на герба върху медали, значки и др. подобни може да става само с акт на Министерския съвет.
Опетняването на герба или знамето по какъвто и да е начин се наказва с до 2 години лишаване от свобода и голяма глоба.
