Известният американски колумнист Томас Фридман пише в The New York Times: Напоследък често започвам речите си за предизвикателствата на външната политика, пред които ще бъде изправен следващият президент, по следния начин: "Днес искам да кажа на всички родители в тази зала: майки, татковци, ако вашият син или дъщеря се прибере от колежа и каже: "Искам един ден да стана държавен секретар на САЩ", тогава им отговорете: "Скъпи, какъвто и да искаш да станеш, това е страхотно, но те молим, не ставай държавен секретар, това е най-лошата работа на света. Министър на образованието, министър на земеделието, министър на търговията – да. Обещай ни, че няма да станеш държавен секретар."
Причината е следната: управлението на външната политика на САЩ е много по-сложно, отколкото повечето американци осъзнават. Това едва ли изобщо е възможно в ерата на суперсили, суперкорпорации, безкрайни възможности за физически и юридически лица, свръхпровалени държави и изкуствен суперинтелект – всичко това е преплетено помежду си, създавайки невероятно сложна мрежа от проблеми.
По време на Студената война героичната дипломация винаги беше достъпна. Хенри Кисинджър се нуждаеше само от самолет и няколко месеца совалкова дипломация, за да сключи историческо споразумение за прекратяване на огъня между Израел, Египет и Сирия след октомврийската война от 1973 г. Той похарчи по 10 цента за разговори с египетския президент Ануар Садат, израелския премиер Голда Меир и сирийския президент Хафез ал-Асад. И готово – Египет, Сирия и Израел сключиха първите мирни споразумения от 1949 г. насам. Още: Байдън си отива, а стратегията му за Украйна още не е дошла
Кисинджър е работил с цели държави. Антъни Блинкен нямаше този късмет, когато стана 71-ият държавен секретар на САЩ през 2021 г. Заедно със съветника по националната сигурност Джейк Съливан и директора на ЦРУ Бил Бърнс, те се справиха добре с трудна задача, но за момент сравнете Близкия изток, с който трябва да се справяме сега, с Близкия изток от ерата на Кисинджър. Регионът се трансформира от група силни държави в ъгъл от нежизнеспособни държави-зомбита и ядосани хора на власт с прецизни ракети.
Говоря за "Хамас" в Газа, "Хизбула" в Ливан и Сирия, хутите в Йемен и шиитските милиции в Ирак. Почти навсякъде, където Блинкен, Съливан и Бърнс отидоха в своята совалкова дипломация след 7 октомври 2023 г., те видяха едни и същи двойствени отношения: официалното ливанско правителство и мрежата на "Хизбула", официалното правителство на Йемен и мрежата на хутите, официалното правителство на Ирак и управляваната от Иран мрежа на шиитски милиции.
В Сирия, в допълнение към правителството в Дамаск, има цяла мозайка от зони, контролирани от Русия, Иран, Турция, "Хизбула", американски и кюрдски сили. До мрежата на "Хамас" в Газа може да се стигне само чрез посредници в Катар и Египет. И дори тази организация има както военно крило вътре в анклава, така и политическо извън него.
Междувременно "Хизбула" е първата недържавна организация в съвременната история, която установява режим на взаимно гарантирано унищожение с национална държава. Днес "Хизбула" и Израел могат еднакво успешно да заплашват летищата на Тел Авив и Бейрут с прецизни управляеми ракети. При последната им официална война през 2006 г. това не се наблюдаваше. Още: Накъде се насочва външната ни политика, чудят се в САЩ
Това, с което Израел все още не разполагаше, беше технологията да убива и ранява стотици членове на "Хизбула" наведнъж, както се случи на 17 септември, когато, използвайки кибер инструменти, в духа на Матрицата, дистанционно взриви хиляди пейджъри. Междувременно американските дипломати работиха трескаво, за да постигнат прекратяване на огъня между страните. Тоест битката в киберпространството избухна точно в момента, когато американците се опитваха да деескалират истинското бойно поле.
Ролята на новия лидер
Едно нещо е ясно в този нов свят на геополитика, в който следващият президент на САЩ ще трябва да се ориентира: имаме нужда от много съюзници и приятели, защото Америка не може да се справи сама.
Затова не се вижда ясна алтернатива на предстоящите избори. Кого искате за президент: Доналд Тръмп, чиито единствени послания към съюзниците са фразите, които хората обичат да лепят по броните на колите си "Махайте се от моравата ми" и "Плащайте или ще ви дам на Путин" или някой от администрацията на Байдън и Камала Харис, чието най-голямо външнополитическо постижение е способността ѝ да създава съюзи? Това е най-голямото наследство на Джо Байдън и най-важното. Още: Камала Харис президент: Какви ще са тогава САЩ и светът?
В Азиатско-тихоокеанския регион екипът на Байдън използва съюзи, за да противодейства на Китай военно и технически. В Европа – срещу Русия във войната ѝ с Украйна, в Близкия изток – за прехващане на дронове и ракети, летящи откъм Иран към Израел. И чрез тайна дипломация Байдън събра съюзници за извършване на сложна, многонационална размяна на затворници, която, наред с другото, освободи репортера на Wall Street Journal Евън Гершковиц от руски затвор.
Какво стои зад желанието на Русия, Иран и Китай да видят Тръмп като победител? Просто те знаят за неговата любов към сделките, дори когато става въпрос за отношенията с НАТО и други съюзници на САЩ, и следователно той никога няма да може да създаде устойчиви съюзи срещу тях.
Не се заблуждавайте: светът, който нашият следващ президент и държавен секретар ще трябва да ръководят, е по-сложен отвсякога след Втората световна война. Ето защо намерих за полезно да прочета неотдавнашната книга на Майкъл Манделбаум "Титаните на ХХ век: как те създадоха история и историята, която създадоха", изследване на влиянието на Удроу Уилсън, Владимир Ленин, Адолф Хитлер, Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт, Махатма Ганди, Давид Бен-Гурион и Мао Дзъдун.
Главите за Чърчил и Рузвелт са особено актуални в наше време. От самото начало тези двама най-велики демократични лидери на 20 век нямаха илюзии относно диктатурите на Германия и Япония и ги виждаха като заплаха за Великобритания и Америка. Но в същото време те разбираха, че никой от тях не би могъл да спечели Втората световна война сам (или без СССР). Съюзите бяха решаващи. Още: Анализ: САЩ не знаят какво значи победа в Украйна
"Поддържането на съюзи никога не е лесно", пише Манделбаум. "Чърчил и Рузвелт не са били толкова близки, колкото често са представяни, но и двамата са разбирали, че се нуждаят един от друг. И двамата са работили добре за укрепването на глобалните партньорства на Америка пред лицето на световните опасности и това ще бъде най-голямото предизвикателство за следващия главнокомандващ."
Това е особено вярно предвид липсата ни на военна готовност да навлезем в този свят. Русия, Иран и Китай са ангажирани с масивно военно натрупване от години, а ние буквално нямаме достатъчно оръжия, за да се бием на три фронта едновременно. Единственият начин да се справим с този потенциален проблем не е чрез изоставяне на един или повече от тези региони, а чрез интегриране на сили на трети страни към нашите собствени чрез съюзи, което се оказа фактор за нашия успех в двете световни войни и Студената война.
Освен това "всеки лидер понякога трябва да иска жертви", твърди Манделбаум. Ефект от такова искане ще има само ако той има репутация на надежден човек. А доверието от своя страна изисква безпристрастност. И Рузвелт, и Чърчил винаги са "говорили ясно, честно и красноречиво за изборите, пред които са изправени техните страни". Още: Японският премиер към САЩ: Вземете се в ръце, Украйна днес е Източна Азия утре (ВИДЕО)
Тук трябва да се отбележи, че Тръмп има предимството да бъде брутално честен, споделяйки своите ужасни възгледи. Той не крие колко безразличен е към победата на Украйна. За съжаление, когато Харис беше попитана по време на дебата: "Вярвате ли, че сте отговорни за начина, по който беше извършено изтеглянето на войските от Афганистан", което доведе до смъртта на 13 американски военни, тя избегна отговор. Голяма грешка. Сигурен съм, че нерешителните избиратели са забелязали, че въпросът не е в полза на Харис, пише The New York Times.
Тя трябваше да отговори така: "Бях шокирана от тези смъртни случаи. Никога няма да забравя как чух новината в Оперативния център, защото разбрах кой е виновен за всичко. По-важното е, че никога няма да забравя урока, който научих впоследствие. Ако стана президент, това никога повече няма да се случи". С такъв отговор тя щеше да получи гласове от избиратели, загрижени за вероятно много по-левите възгледи на Харис от тези, които тя показва публично.
За съжаление, има още една причина, поради която Китай предпочита Тръмп. Той не харесва не само нелегалната, но и законната имиграция и по време на президентските си години се бори срещу нея, привличайки вниманието на десните националисти. За Китай това е балсам за душата и отслабва ключовото предимство на Америка пред него, а именно способността да привлича таланти отвсякъде.
Убеден съм, че Харис ще се справи с работата на главнокомандващ. Но убеждаването на много нерешителни гласоподаватели, че тя има смелостта да се изправи срещу Путин, ще изисква по-голяма откровеност от нейна страна и демонстрация на способността ѝ да се справя с най-трудните външнополитически предизвикателства. Още: Ефектът "Тръмп": САЩ предават света и съюзниците си
Що се отнася до Тръмп, той наистина е силен, но греши по отношение на синдикатите и имигрантите, два ключови въпроса във външната политика на САЩ. Неговият стандартен вариант "Америка на първо място" е рецепта за слаба, изолирана, уязвима и декадентска страна.
Автор: Томас Фридман
Превод: Ганчо Каменарски
