2.
След като уличните ремонти най-накрая са приключили, Олдърсгейт Стрийт в лондонския квартал Финсбъри отново е една спокойна улица; не че е подходяща за пикник, но поне не прилича на несекващо автомобилно местопрестъпле¬ние.
Летището е изненадващо оживено и навсякъде има цели семейства, което е изненадващо, защото е едва юни. Семейства, които вероятно рискуват да получат огромни глоби, защото са завели децата си на по-достъпни екскурзии извън установените от закона свободни от училище дни.
Никога не смесвай водката с магия. Виви го знаеше. Не само, че леля ѝ Илейн ѝ го беше повтаряла хиляди пъти, но беше отпечатано на кърпите за бърсане на съдове, на тениските и – иронично – на чашките за шотове в „Нещо проклето“, магазинчето, което леля ѝ въртеше в центъра на Грейвс Глен, щата Джорджия.
1
Жената е стомна: който я счупи, за него си е, така казва майка ми.
Пò щях да се радвам, ако се бях родила момче като Козимино, ама като са ме направили, хич не са помислили какво искам аз.
Двайсета глава
Градската художествена галерия беше последното място, където Фин искаше да прекара съботната вечер, заобиколен от любители на изкуството, очакващи кметът да завърши речта си.
ХІІ (5000)
След това решиха да отидат да пийнат по едно в Божьо, където имаше много отворени кафенета и което заслужаваше повече от всякога титлата си на „историческа столица на Божоле“, Орелиен беше забравил колко очарователно е това селце; сякаш беше умишлено съчетал всичко необходимо, за да я привлече в прегръдките си; но не го беше направил, не би бил способен на такова нещо и доста дълго мънка и заеква, преди да успее да я покани да дойде с него в къщата в Сен Жозеф; тя прие моментално, без минута колебание.
Професор Вилчур замълча за момент. Погледът му бавно се плъзгаше по изпълнената докрай аула. Цареше абсолютна тишина. Чувстваше, че в тази аудитория всяка негова дума стига направо до сърцата, че всяко сърце му отвръща с жив отзвук.
ДЯДО
Казвам се Ким Сангми. Корейка съм. Рожба на черен и размирен период за моята страна. Родена съм в годината Киехас, под знака на Глигана, в заможно семейство, на което никога не са му липсвали ориз или пари.
Дори знаменитостите не са имунизирани срещу остаряване и болести. В някои случаи те дори са принудени да се пенсионират преждевременно или да се оттеглят от светлината на прожекторите поради тежки здравословни проблеми.
ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ИЗДАНИЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Когато написах тази книга, никога не съм си представяла, че тя може да бъде четена на фона на руско нашествие в Украйна.
Не и този мъж
Тъкмо бях излязла от супера и полекичка се движех по заснежената пътека към спирката, когато зърнах – в пролуката между раменете и главите на бързащите минувачи – една много позната тъмнокоса глава.
Госпожа Коун ме разведе из къщата. Идеше ми да се спирам на всеки ъгъл и да разглеждам вещите, струпани на купчини там, където не им беше мястото: книжни кули, олюляващи се на котлона на печката, чаша за кафе върху кутия за обувки в антрето, меден Буда на парното, розов надуваем дюшек в средата на дневната.
СЕЛСКИЯТ РАЗБОЙНИК
Преди международната армия от тролове на Путин да ме вземе на прицел, животът ми беше спокоен.
Бях отдадена на работата си като журналист и пишех както по вътрешни, така и по международни теми.
ДЯДО
Казвам се Ким Сангми. Корейка съм. Рожба на черен и размирен период за моята страна. Родена съм в годината Киехас, под знака на Глигана, в заможно семейство, на което никога не са му липсвали ориз или пари.
ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ИЗДАНИЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Когато написах тази книга, никога не съм си представяла, че тя може да бъде четена на фона на руско нашествие в Украйна.
СЕЛСКИЯТ РАЗБОЙНИК
Преди международната армия от тролове на Путин да ме вземе на прицел, животът ми беше спокоен.
Бях отдадена на работата си като журналист и пишех както по вътрешни, така и по международни теми.
Дори знаменитостите не са имунизирани срещу остаряване и болести. В някои случаи те дори са принудени да се пенсионират преждевременно или да се оттеглят от светлината на прожекторите поради тежки здравословни проблеми.
ХІІ (5000)
След това решиха да отидат да пийнат по едно в Божьо, където имаше много отворени кафенета и което заслужаваше повече от всякога титлата си на „историческа столица на Божоле“, Орелиен беше забравил колко очарователно е това селце; сякаш беше умишлено съчетал всичко необходимо, за да я привлече в прегръдките си; но не го беше направил, не би бил способен на такова нещо и доста дълго мънка и заеква, преди да успее да я покани да дойде с него в къщата в Сен Жозеф; тя прие моментално, без минута колебание.
Никога не смесвай водката с магия. Виви го знаеше. Не само, че леля ѝ Илейн ѝ го беше повтаряла хиляди пъти, но беше отпечатано на кърпите за бърсане на съдове, на тениските и – иронично – на чашките за шотове в „Нещо проклето“, магазинчето, което леля ѝ въртеше в центъра на Грейвс Глен, щата Джорджия.
Госпожа Коун ме разведе из къщата. Идеше ми да се спирам на всеки ъгъл и да разглеждам вещите, струпани на купчини там, където не им беше мястото: книжни кули, олюляващи се на котлона на печката, чаша за кафе върху кутия за обувки в антрето, меден Буда на парното, розов надуваем дюшек в средата на дневната.
Летището е изненадващо оживено и навсякъде има цели семейства, което е изненадващо, защото е едва юни. Семейства, които вероятно рискуват да получат огромни глоби, защото са завели децата си на по-достъпни екскурзии извън установените от закона свободни от училище дни.
2.
След като уличните ремонти най-накрая са приключили, Олдърсгейт Стрийт в лондонския квартал Финсбъри отново е една спокойна улица; не че е подходяща за пикник, но поне не прилича на несекващо автомобилно местопрестъпле¬ние.
1
Жената е стомна: който я счупи, за него си е, така казва майка ми.
Пò щях да се радвам, ако се бях родила момче като Козимино, ама като са ме направили, хич не са помислили какво искам аз.
Не и този мъж
Тъкмо бях излязла от супера и полекичка се движех по заснежената пътека към спирката, когато зърнах – в пролуката между раменете и главите на бързащите минувачи – една много позната тъмнокоса глава.
Професор Вилчур замълча за момент. Погледът му бавно се плъзгаше по изпълнената докрай аула. Цареше абсолютна тишина. Чувстваше, че в тази аудитория всяка негова дума стига направо до сърцата, че всяко сърце му отвръща с жив отзвук.
Двайсета глава
Градската художествена галерия беше последното място, където Фин искаше да прекара съботната вечер, заобиколен от любители на изкуството, очакващи кметът да завърши речта си.
– Как беше движението? – пита Кастро, когато Мерин влиза в малкия ѝ офис във Фримонт. Тя никога не пита как е Мерин.
2. След като уличните ремонти най-накрая са приключили, Олдърсгейт Стрийт в лондонския квартал Финсбъри отново е една спокойна улица; не че е подходяща за пикник, но поне не прилича на несекващо автомобилно местопрестъпле¬ние.
Исках да бъда художник, архитект, поет, лекар, политик, актьор, исках да стана мъдър, а най-много от всичко мразех послушанието и сляпото подчинение.
Старият „Омега Сиймастър“ на Йепе показваше три часа, когато той и Анете влязоха в кабинета си в полицейското управление на улица „Тайлхолм Алѐ“.
Летището е изненадващо оживено и навсякъде има цели семейства, което е изненадващо, защото е едва юни. Семейства, които вероятно рискуват да получат огромни глоби, защото са завели децата си на по-достъпни екскурзии извън установените от закона свободни от училище дни.
Никога не смесвай водката с магия. Виви го знаеше. Не само, че леля ѝ Илейн ѝ го беше повтаряла хиляди пъти, но беше отпечатано на кърпите за бърсане на съдове, на тениските и – иронично – на чашките за шотове в „Нещо проклето“, магазинчето, което леля ѝ въртеше в центъра на Грейвс Глен, щата Джорджия.
1 Жената е стомна: който я счупи, за него си е, така казва майка ми. Пò щях да се радвам, ако се бях родила момче като Козимино, ама като са ме направили, хич не са помислили какво искам аз.
Двайсета глава Градската художествена галерия беше последното място, където Фин искаше да прекара съботната вечер, заобиколен от любители на изкуството, очакващи кметът да завърши речта си.
ПРОЛОГ Животът протича, откакто решат как да те нарекат, докогато същото това име остане само драскотина върху надгробната плоча.
ХІІ (5000) След това решиха да отидат да пийнат по едно в Божьо, където имаше много отворени кафенета и което заслужаваше повече от всякога титлата си на „историческа столица на Божоле“, Орелиен беше забравил колко очарователно е това селце; сякаш беше умишлено съчетал всичко необходимо, за да я привлече в прегръдките си; но не го беше направил, не би бил способен на такова нещо и доста дълго мънка и заеква, преди да успее да я покани да дойде с него в къщата в Сен Жозеф; тя прие моментално, без минута колебание.
Сами преценете дали онова, което следва, е вълшебна приказка. Ето едно новородено момиченце, мъничко, с немирни кичури светла коса.
Професор Вилчур замълча за момент. Погледът му бавно се плъзгаше по изпълнената докрай аула. Цареше абсолютна тишина. Чувстваше, че в тази аудитория всяка негова дума стига направо до сърцата, че всяко сърце му отвръща с жив отзвук.
ДЯДО Казвам се Ким Сангми. Корейка съм. Рожба на черен и размирен период за моята страна. Родена съм в годината Киехас, под знака на Глигана, в заможно семейство, на което никога не са му липсвали ориз или пари.
Дори знаменитостите не са имунизирани срещу остаряване и болести. В някои случаи те дори са принудени да се пенсионират преждевременно или да се оттеглят от светлината на прожекторите поради тежки здравословни проблеми.
ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ИЗДАНИЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Когато написах тази книга, никога не съм си представяла, че тя може да бъде четена на фона на руско нашествие в Украйна.
ПРОЛОГ Вой на болка и гняв се носеше над града и ехтеше неспирен, натрапчив, помитащ всеки друг звук, повтарящ голямата лъжа.
Не и този мъж Тъкмо бях излязла от супера и полекичка се движех по заснежената пътека към спирката, когато зърнах – в пролуката между раменете и главите на бързащите минувачи – една много позната тъмнокоса глава.
Госпожа Коун ме разведе из къщата. Идеше ми да се спирам на всеки ъгъл и да разглеждам вещите, струпани на купчини там, където не им беше мястото: книжни кули, олюляващи се на котлона на печката, чаша за кафе върху кутия за обувки в антрето, меден Буда на парното, розов надуваем дюшек в средата на дневната.
СЕЛСКИЯТ РАЗБОЙНИК Преди международната армия от тролове на Путин да ме вземе на прицел, животът ми беше спокоен. Бях отдадена на работата си като журналист и пишех както по вътрешни, така и по международни теми.
МОРЕ И ПРАСЕ С колегата Митко се излежавахме на безкрайно красивия плаж на курортния комплекс „Слънчев бряг“.
