ХІІ (5000)
След това решиха да отидат да пийнат по едно в Божьо, където имаше много отворени кафенета и което заслужаваше повече от всякога титлата си на „историческа столица на Божоле“, Орелиен беше забравил колко очарователно е това селце; сякаш беше умишлено съчетал всичко необходимо, за да я привлече в прегръдките си; но не го беше направил, не би бил способен на такова нещо и доста дълго мънка и заеква, преди да успее да я покани да дойде с него в къщата в Сен Жозеф; тя прие моментално, без минута колебание.
– Стеснителен си... за мъж – забеляза.
– Да... така е, вярно, но има и още нещо – сестра ми, пада си малко моралистка, силно вярваща католичка, разбираш, нали?
– Сестра ти ли – тази, която познавам? – изглеждаше учудена. – А онзи, който дойде веднъж, по-старият, това брат ти ли е?
– Пол? Да, това е големият ми брат, той е много по-стар от мене, не го познавам много добре.
– На мен той ми изглежда малко моралист.
– Пол ли? – сега беше негов ред да се учуди. – Не, Пол не е в никакъв случай моралист. Той е сериозен човек, това е.
– Има вид на тъжен човек.
– Да, така е. Той е и много тъжен.
Французите като цяло бяха тъжни, беше го разбрала от самото начало веднага щом пристигна, той го знаеше също, знаеше го дори малко по-добре от нея, но сега не беше моментът да подхваща темата. Пристигнаха към пет и половина в Сен Жозеф, останалите щяха да се приберат към осем часа или може би малко по-рано, оставаха им следователно малко повече от два часа.
„Два часа са много – каза тя решително. – В края на краищата и аз съм католичка“ – добави. Вярно че по линия на католицизма това решаваше въпроса.
Два часа можеха да бъдат действително много време, разбра го веднага, още като легна до нея в леглото. Беше имал много малък сексуален опит преди Инди; когато беше на тринайсет години, един възрастен хомосексуалист, който живееше в същата кооперация, се беше увъртал около него, той се съгласи да му бие една кратка чекия, горкият, изглеждаше толкова щастлив, същевременно изплашен, че ще се разчуе, беше го накарал три пъти да му обещае, че няма да каже на никого, той, естествено, беше обещал и хомосексуалният му опит беше приключил с това. Що се отнасяше до момичетата, не познаваше нито едно, виждаха се в гимназията, разбира се, но те сякаш живееха в някакъв друг, нарцистичен и шумен свят, в който социалните статуси във „Фейсбук“ и марките в конфекцията заемаха преобладаващо място, така че това беше свят, в който не му беше мястото. С Мариз щеше да бъде съвсем друго нещо, разбра го от първата секунда, когато тя съблече фланелката и полата си с видимо нетърпение, човек би казал дори с облекчение. Той не смееше да се съблече, задоволяваше се да я гледа, кожата ѝ беше тъмнокафява, топлокафяво, почти златисто, а под настолната лампа този цвят оживяваше с невероятни отблясъци.
– Не си истински черна, така де, си, но не като някои други.
– Вярно, възможно е баба ми да е съгрешила с някой бял нашественик. Съблечи се...
Той се подчини, смутено.
– Изчерви се! – възкликна тя. – За първи път виждам мъж да се изчервява, много си сладък и несъмнено много стеснителен. Затова пък ти си истински бял, прадедите не са съгрешавали.
– Не са имали възможност... – отговори ѝ Орелиен. Беше предприел проучвания на родословието им, без това да предизвика ни най-малък интерес нито у Пол, нито у Сесил. Прадедите им бяха предимно селяни от Рона и Сон е Лоар, имаше и един клон, произхождащ от Ниверне; няколко лозари, но предимно животновъди, все хора с корени, на които съвсем не им е присъщо да се впуснат в колониалната авантюра; хора, които вероятно дори не са знаели, че Франция притежава колонии.
Съблече се и легна до нея, освен всичко тя миришеше божествено и той мушна глава между гърдите ѝ. След една-две минути тя реши, че е време да вземе нещата в свои ръце, започна да целува гърдите и корема му, взе го в устата си, нещата се развиха след това със смущаваща лекота, той не знаеше, че сексът може да се осъществи с такава простота, с такава нежност; никак не приличаше на сношенията му с Инди, както и на няколкото порнофилма, които беше гледал по интернет, приличаше може би на някои от описанията, които беше чел в книгите, но всъщност не чак толкова и на тях, това беше друг свят, в който се потопи изцяло и беше забравил много неща, всъщност почти всичко, когато чу да се чука на вратата и гласа на Сесил, която му съобщаваше, че вечерята е готова. Облече се веднага, страховете му се бяха върнали, гласът на Сесил беше необичаен, сторил му се беше по-далечен, по-студен, неудобството му се дължеше може би и на това, че не беше се любил никога дотогава в тази къща, имаше чувството, че по някакъв начин я е осквернил, това очевидно беше абсурдно, каза си той, беше много стара къща, много хора се бяха любили в нея, и въпреки това гласът на Сесил беше прозвучал странно.
Превод от френски Александра Велева
