През деня той я нарича Милена, вечер – мамо. За това привидно раздвоение има причина – Антонио и Милена Донкови са майка и син, които от няколко месеца вече са и колеги. В работата ги събира програмата на Yettel за кариерно ориентиране „Втора смяна“. Всяко лято тя посреща ученици от 10. до 12. клас – деца или близки на служители на телекома.
Наскоро програмата стана единствената българска инициатива, представена като добър пример в тазгодишния доклад на световната организация Top Employers Institute, посветен на поколението Z.
През месец юли „Втора смяна“ се проведе за четвърти път, като посрещна близо 40 тийнейджъри, готови да учат в реална работна среда в рамките на месец. Сред тях е и Антонио, който към онзи момент е дванадесетокласник в Софийската математическа гимназия.
Когато майка му му съобщава за програмата, веднага се съгласява да кандидатства за нея. Да си намира работни занимания през ваканциите не е нещо ново за него. Може да се каже, че дори му е традиция. По думите на Милена всяко лято „се забавлява“ по свой начин. Записва се в курсовете на СофтУни или прекарва летните месеци на стаж в различни компании. Така като стажант участва в разработването на банков софтуер, както и в процесите по създаването на дигиталния двойник на София (т.нар. Smart City).
Още от дете Антонио не е като другите. Вместо да играе футбол, преследвал майка си с лист и химикал и я молел да му дава задачи по математика. Впоследствие се запалва и по програмирането.
Затова когато го одобряват за програмата „Втора смяна“ – в отдела по софтуерно програмиране, няма съмнение, че е на точното място. В първия му ден обаче друго го впечатлява най-силно – колко са усмихнати колегите му и колко приятелски са настроени всички. Отдава го на масовата тийнейджърска представа, че да работиш в офис от 9:00 до 18:00 ч. не е най-приятното нещо.
„Всички са много непринудени, което предразполага и създава прекрасна атмосфера“, обяснява Антонио. На 19 години, той е най-младият в отдела. Работата с по-възрастни обаче не го притеснява – „те не ме виждат като по-малък, което помага и на мен самия да не се възприемам като такъв около тях“, обяснява той.
Дават му задачи, с които опознава процесите в компанията – функции, програмиране, проекти, свързани с автоматизация на процесите. По думите му именно така успява да види каква е работната среда и с какво би се сблъсквал, ако продължи работа в телекома. Има си и ментор, който не само го въвежда и му помага, но и до днес му е пример за организираност и отдаденост.
Когато след два месеца „Втора смяна“ приключва, в анкетата за обратна връзка записва само една препоръка – „програмата да е по-дълга“.
Желанието му се сбъдва. Бързо след това го канят на среща и му предлагат постоянна позиция в същия отдел. „Аз не знаех за това“, добавя Милена. „Предполагах, че след 1-2 години може да го потърсят, но не подозирах, че ще стане толкова скоро“. Напълно обаче го подкрепя в решението му да приеме. „Той обикновено казва „Аз си знам“ и аз респективно се доверявам на преценката му“, обяснява тя.
Днес двамата, освен майка и син, са и колеги. За Антонио предстои още едно ново начало – ще бъде първокурсник в Софийския универститет „Св. Климент Охридски“, специалност „Софтуерно инженерство“ във Факултета по математика и информатика – същият, който е завършила и майка му. Така ще съчетава редовно обучение с работа на пълен работен ден. „Няма да ми е лесно, но ще дам 100% от себе си“, казва той. Осъзнава, че това е най-ценната комбинация – университетът ще му дава академичната страна на програмирането, а работата – реалната практика.
На въпроса какъв иска да стане като порасне, още от 5-и клас отговаря по един и същ начин – програмист. С тази своя детска мечта обяснява и мотивацията си – „винаги съм искал да работя това и фактът, че в момента съм го получил, ме мотивира да се развивам и да ставам по-добър, така че да не го загубя“.
Майка му единствено го насърчава по пътя, който е избрал. Съветва го да запази нестандартното си мислене, защото е в основата на иновациите, и да не се притеснява да предлага нови решения, защото програмирането изисква творчество и креативност. Знае го, защото нейната работа също е технологична – част е от екипа по Business Intelligence (BI) & Analytics. Отговаря за съхранението, извличането и анализа на данни и участва в разработването на BI системи и Data Warehouse решения.
Днес двамата работят на един и същ етаж. Все още не са се засичали по работни срещи, но знаят, че е въпрос на време. „Ние имаме повече приятелска връзка, отколкото майка – син“, казва Антонио. Добавя, че на практика те са двама колеги, които живеят заедно.
Или по-скоро обратното – те са преди всичко майка и син, които работят на едно място.
