Приказният сюжет за малко момиченце, измамено от вълк, бил разпространен главно в Италия и Франция през Средновековието, още от ХІV век. Интересно е, че тогава съдържанието на кошницата, която Червената шапчица носи на баба си, било различно в различните страни и региони: в Швейцария – буца прясно сирене, в Северна Италия - сурова риба, в Южна Франция - банички и гърненце с масло. В някои стари варианти вълкът не бил вълк, а вампир, дори великан-човекоядец.
Фабулата също била доста различна от тази, която познаваме днес: вълкът изпреварва момиченцето, убива бабата, сготвя я в котел, облича се в дрехите й и ляга в нейното легло. Когато момиченцето идва, той й предлага храна. Бабината котка се опитва да я предупреди, че гозбата представлява останките на баба й - но вълкът замеря котката с дървена обувка и я убива. Момиченцето, заедно с други въпроси, го пита защо има големи зъби. Вълкът отговаря: „За да те изям по-бързо!“ и я изяжда. Така завършват повечето стари записани версии – макар в някои от тях детето да надхитря вълка и успява да избяга.
5 поуки от приказките, които така и не научихме
Шарл Перо пръв обработва литературно народния сюжет. Той премахва най-шокиращите моменти: убийството и сготвянето на бабата, персонажа-котка и убийството й от вълка. И най-важното: добавя прочутата червена шапчица - „шаперон" (фр. chaperon), която по времето на Перо вече била излязла от мода в градовете, но оставала популярна сред жените по селата. По този начин се внушава, че Червената шапчица е селско момиче „от народа“ и тази история се е случила най-вероятно много отдавна. Дотогава в приказката не се уточнявало как било облечено момиченцето, измамено от вълка. Приказката е отпечатана в книгата „Приказките на мама Гъска“, издадена в Париж през 1697 г.
Именно добавянето на червената шапчица в облеклото на момиченцето дава след време поводи за „идеологически“ трактовки на образа на главната героиня. Тъй като отличителният белег на бунтовниците в началото на Френската революция от 1789 г. бил червена фригийска шапка, някои тълкували образа на Червената шапчица като намек за антимонархически убеждения на Шарл Перо, едва ли не сигнал за бунт срещу краля. А образът на революцията като жена с червена шапка, наричана Мариана (най-популярното й изображение е в картината на Йожен Дьолакроа от 1830 г. „Свободата води народа“), чрез доста странни умозаключения на „идейно ориентирани“ литературни историци дава идеологически допускания и самата Червената шапчица да бъде наричана „Мариана“.
20 от най-вдъхновяващите цитати от детски приказки
Окончателният вариант на приказката, който влязъл в класиката на детската литература, е записан от немските братя-филолози Якоб и Вилхелм Грим един век след смъртта на Шарл Перо. Според една версия, те я чули от съгражданката си Жанет Хасенпфлуг, по майка французойка. Оттогава в някои преразказвателни варианти добавят като име на Червената шапчица „Жанет“ – макар самите братя Грим да оставят момиченцето с образното име, дадено му от Шарл Перо.
Към приказката те добавят добър край: в тяхната версия минаващи дървари чуват шума, убиват вълка и след като разрязват корема му, изваждат живи и здрави Червената шапчица и баба й. Според една хипотеза, епизодът е заимстван от популярната немска приказка "Вълкът и седемте козлета“, а според друга - от пиесата на немския писател-романтик Лудвиг Тик „Животът и смъртта на Червената шапчица", написана в 1800 г. Поуката в края е предупреждение към непослушните деца: „Никога вече няма да се отклонявам от пътеката в гората и не ще нарушавам заръките на мама!“.
А колкото до самото име на героинята, независимо от напъните да му се даде „идеологически пълнеж“ в различни исторически периоди, все пак е най-добре тя да си остане с името, с което е позната на милиони деца по цял свят – Червената шапчица.
