Данте Алигиери е познат главно като автор на поемата „Божествена комедия“.
На 700-годишнината от смъртта му в нощта на 13 срещу 14 септември 1321 г., ето пет неща, които е добре да знаете за този титан в световната литература. Подбра ги АФП.
Баща на италианския език
Данте има огромен принос в създаването на италианския език, като използва тосканското наречие от своята епоха вместо латинския език, за да напише своя шедьовър.
„Божествена комедия“, първоначално наричана просто „Комедия“, е въображаемо пътешествие из Ада, Чистилището и Рая, публикувана на няколко етапа в началото на 14 век.
Популярността ѝ кара и други средновековни италиански автори, като Петрарка и Бокачо, да започнат да пишат на народен език, поставяйки по този начин литературните основи на италианския език.
Неслучайно Институтът за разпространение на италианския език и култура в чужбина се нарича „Общество на Данте Алигиери“.
Като част от събитията за 700-годишнината тази година Италия се готви да открие Музей на италианския език във Флоренция, който ще се помещава в църковния комплекс "Санта Мария Новела".
На равна нога с Шекспир
„Божествена комедия“ е личната история за изкуплението, пакт за човешката добродетел, както и едно от най-влиятелните произведения на научната фантастика.
Първият ѝ раздел, „Инферно“ (Ад) със своите кръгове на ада, в които се наказват извършилите седемте смъртни греха, все още оформя начина, по който си представяме отвъдното, поне по християнски.
Британският поет Т.С. Елиът казва: „Данте и Шекспир си поделят съвременния свят помежду си. Няма трети“.
Аржентинският писател и библиограф Хорхе Луис Борхес смята „Божествена комедия“ за „най-добрата литература, писана някога“.
Данте в попкултурата
Поколения писатели, художници, скулптори, музиканти, режисьори и карикатуристи са вдъхновени от „Божествена комедия“, по-специално от „Ад“. Сред тях са Сандро Ботичели, Уилям Блейк, Салвадор Дали и Пьотр Илич Чайковски, както и създателите на комиксите за X-Men и романистът Дан Браун. Известната скулптура на Огюст Роден „Целувката“ изобразява Паоло и Франческа, прелюбодейците любовници във втория кръг на ада.
„Божествена комедия“ е вдъхновила и създаването на номинирания за „Оскар“ трилър „Седем“, популярната видео игра „Inferno на Данте“, а Данте е цитиран и в популярни телевизионни сериали като „Mad Men“.
Черната комедия на Брет Истън Елис „Американски психар“ започва с епиграфа „Оставете надеждата всички, които влизате тук“ - един от най-използваните цитати от „Ад“.
Дюранте, но ми казвайте Данте
Подобно на много други величия от италианското културно минало - Джото, Леонардо, Микеланджело - Данте обикновено е известен само с първото си име, което е умалително от „Дюранте“.
Той е роден във Флоренция през 1265 г., заточен в Равена през 1302 г., където и умира на 13 или 14 септември 1321 г. Произхождащ от богато семейство, макар и не аристократично, Данте се е занимавал с политика, както и с литература, философия и космология.
Той има най-малко три деца от съпругата си Джема Донати, но музата му през целия му живот е друга жена, Беатриче, която се появява в „Божествена комедия“ като негов водач в Рая.
Политикът Данте
Данте е бил активен в политиката и е бил един от деветте избрани владетели или предшественици на Флоренция, за редовен двумесечен мандат през 1300 г.
По това време италианските градове са били постоянно на ръба на гражданската война между гвелфите, поддръжници на папата, и гибелините, подкрепящи императорите на Свещената Римска империя. Данте започва като привърженик на гвелфите, но след като е заточен с косвената помощ на папа Бонифаций VIII, той става все по-критичен към папските посегателства в политическите въпроси. Той е изправен пред съда и прогонен от Флоренция, след като нов режим превзема града и преследва старата му управляваща класа. Така Данте остава изгнаник до смъртта си. През 1302 г. съдът нарежда Данте и неговите съюзници да бъдат изгорени на клада, ако се опитат да се върнат. По-късно присъдата е променена на смърт чрез обезглавяване.
В „Божествена комедия“ поетът се възползва от възможността да се отплати на много от враговете си, като специално място в Ада запазва за папа Бонифаций VIII.
